Урок 2
6 - 12 юли 2024 г.
Един ден от служението на Исус
Събота - 6 юли
Стих за запаметяване:
„Исус им каза: Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Марк 1:17).
Всяко евангелие представя началото на служението на Исус по определен начин.
„Матей“ Го описва като призоваващ ученици и след това Този, Който изнася Планинската проповед.
„Лука“ разказва историята за встъпителната съботна проповед на Исус в синагогата в Назарет.
„Йоан“ говори за призоваването на някои от първите ученици и за сватбата в Кана, където Исус извършва първото Си знамение.
„Евангелието от Марк“ представя призоваването на четирима ученици и описва една събота в Капернаум и какво се е случило след това.
Тази „събота с Исус” в началото на „Марк“ дава на читателя представа кой е Той. В цялата част на урока за тази седмица има записани много малко от Неговите думи: кратък призив към ученичество, заповед към демон, план за посещение на други места и изцеление на прокажен с указания да се яви пред свещеник, за да бъде очистен. Акцентът пада върху действието, особено върху изцелението на хора. Авторът на Евангелието обича да употребява думата веднага, за да илюстрира бързото действие в служението на Исус.
„Следвайте Ме!“
Неделя - 7 юли
Прочетете Марк 1:16-20. Кои са мъжете, които Исус призовава за ученици, и каква е тяхната реакция?
В Марк, 1 глава не са записани много от словата на Исус. Въпреки това Марк 1:17 съдържа Неговите думи към двама рибари: Симон, който по-късно ще бъде наречен „Петър“, и неговия брат Андрей. Двамата мъже стоят на брега на Галилейското езеро и хвърлят мрежи.
Не се споменава за лодка или други риболовни принадлежности, което може да намеква, че двамата мъже не са били в добро финансово положение. В Марк 1:19,20 Яков и Йоан са в лодка с баща си и слугите си, което предполага, че са били по-добре финансово от Петър и Андрей. Лука посочва, че в действителност Петър е имал лодка и че всъщност Яков и Йоан са били съдружници на Петър и Андрей (вж. Лука 5:1-11). Но „Евангелието от Марк“ може да представя контраст между двете групи братя и за да илюстрира тази разлика, Исус призовава към ученичество както тези, които разполагат с по-малко ресурси, така и онези с повече.
Призивът на Исус към тези мъже е простичък, директен и пророчески. Той ги призовава да Го следват; тоест да станат Негови ученици. Христос посочва, че ако откликнат на Неговия призив, Той ще поеме задачата да ги направи ловци на човеци.
Помислете защо тези мъже веднага (Марк 1:16-20) биха оставили всичко и биха последвали Исус.
„Евангелието от Йоан“ допълва картината с повече детайли (вж. Йоан 1:29-42). Изглежда, че братята са били последователи на Йоан Кръстител и са го чули да прогласява, че Исус е „Божият Агнец, който носи греха на света“ (Йоан 1:29). Те се са се срещали с Исус и са прекарали известно време с Него близо до река Йордан. Следователно тяхното приемане на призива на Исус за служене не е някаква лудория или приключение. То е обмислено решение.
Но защо Марк не допълва повече подробности? Вероятно е така, за да се подчертае силата на Исус. Той призовава и желаещите рибари откликват, а животът им и самият свят никога повече няма да бъдат същите.
От какво сте призовани да се отречете, за да следвате Исус? (Помислете за последиците от вашия отговор особено ако не сте в състояние да се сетите за нищо.)
Незабравимо богослужение
Понеделник - 8 юли
Прочетете Марк 1:21-28. Какво незабравимо преживяване се случва в синагогата на Капернаум и какви духовни истини можем да извлечем от този разказ?
Повечето християни имат някои незабравими моменти в своето християнско ходене – решението да последват Исус; деня на кръщението им; силна проповед, в която дълбоко са почувствали Божието присъствие. Някои от тези моменти може да са не само незабравими, но и животопроменящи.
Може би така се е случило и с някои хора от Капернаум в съботата, описана в Марк, 1 гл. „А те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като книжниците“ (Марк 1:22). Докато Исус поучава, един обладан от демон мъж, несъмнено повлиян от силата на учението на Исус, извиква: „Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си – Святият Божий“ (Марк 1:24) и Исус изгонва демона.
Помислете за значението на тези думи от устата на демона.
Първо, той разпознава Исус като „Святия Божий“. Признава, че Исус е светият Божи вестител, за разлика от нечистите, несвети войнства на Сатана. Човек очаква в обстановката на поклонение пред Бога да има святи неща и хора, а не нечестиви и нечисти неща. Така в тази история виждаме рязък контраст между силите на доброто и силите на злото. Тук можем да видим реалността на великата борба. Хората все още може да не знаят кой е Исус, но демонът със сигурност го знае и го признава публично.
Е, заповедта да излезе от човека е разбираема, но защо е заповедта „мълчи“? Започвайки оттук, в „Марк“ се оформя забележителен мотив: призивът на Исус за мълчание относно това кой е Той. Учените наричат това „месианската тайна“.
Призивът на Исус за мълчание има смисъл поради политическия оттенък на месианските очаквания по Негово време. Рисковано е да си Месия. И все пак, с призивите за мълчание са премесени безпогрешните разкрития за това кой е Исус. Това, което ще стане ясно с течение на времето, е, че самоличността на Исус не може да бъде скрита и истината относно самия Него се превръща в център на евангелската вест. Хората трябва не само да знаят кой е Исус, но след това да вземат решение как ще отговорят на Неговото идване и какво значи то за тях.
В стремежа си да свидетелстваме на другите, кога може да е разумно да не представяме всичко, което вярваме относно „настоящата истина“?
Още съботни служения
Вторник - 9 юли
Прочетете Марк 1:29-34. Как Исус помага на семейството на Петър и какви духовни уроци можем да извлечем от този разказ?
След удивителното богослужение в синагогата Исус се оттегля с малката Си група от ученици (Петър, Андрей, Яков и Йоан) в дома на Петър, очевидно за да прекара остатъка от съботния ден в приятелско хранене и общение.
Но една нотка на безпокойство обгръща сцената: тъщата на Петър е болна от треска, което тогава е означавало, че или ще се оправиш, или ще умреш. Казват на Исус за болестта, Той хваща за ръката тъщата на Петър и я повдига. Жената веднага започва да служи на техните нужди. Какъв силен пример за принципа, че тези, които са били спасени, изцелени от Исус, в резултат на това ще служат на другите!
В „Марк“ често се случва Той да лекува засегнатия човек чрез докосване (вж. Марк 1:41; Марк 5:41), въпреки че понякога не се споменава за такова (вж. Марк 2:1-12; Марк 3:1-6; Марк 5:7-13).
Исус не е приключил със служенето Си за този ден. След залез слънце мнозина отиват в дома на Петър за изцеление несъмнено защото са видели или чули какво се е случило в синагогата през деня. Фактът, че авторът на евангелието не казва на своите читатели, че хората са се забавили поради съботните часове, показва, че той очаква читателите му да знаят за съботата. Тази характеристика на „Марк“ съответства на разбирането, че неговите първоначални читатели са спазвали съботата.
Марк казва, че през онази вечер целият град се е събрал пред вратата (Марк 1:33). На Исус ще му е необходимо известно време, за да помогне на всички тези хора. „Час след час идваха и си отиваха, защото никой не знаеше дали утре Лечителят щеше да е още сред тях. Никога дотогава Капернаум не бе свидетел на ден като този. Въздухът бе изпълнен с тържествуващи гласове и с викове на освобождение. Спасителят бе щастлив от радостта, която събуждаше. Когато наблюдаваше страданията на дошлите при Него, сърцето Му се вълнуваше от съчувствие и Той се радваше на Своята сила да ги възстанови в здраве и в щастие.
Докато не изцели и последния болен, Исус не престана да работи. Късно през нощта, когато множеството се разотиде, настана тишина и в дома на Симон. Дългият и изпълнен с вълнения ден бе отминал и Исус пожела да си почине. Но докато градът още бе потънал в сън, Спасителят „стана и излезе, и отиде в уединено място и там се молеше” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Ст. 259 – англ. изд.)
Тайната на Исусовото служене
Сряда - 10 юли
Прочетете Марк 1:35-39. Какви важни поуки можем да извлечем от онова, което Исус върши тук?
Исус става преди изгрев слънце и излиза на тихо, уединено място, за да се помоли. Марк 1:35 подчертава молитвата като централна точка в действията на Исус. Всички останали глаголни форми в изречението са в обобщена форма – Той стана, излезе и отиде (всички в аористно време на гръцки, което обозначава пълнота). Но глаголът „да се моли“ е в несвършено време, форма, употребявана за изразяване, особено тук, на продължителен процес. Той се моли, Той продължава да се моли. Текстът също така подчертава колко е било рано, когато Исус е излязъл, с което се подсказва, че времето Му за молитва насаме е било продължително.
В евангелията срещаме Исус като човек на молитвата (вж. Матей 14:23; Марк 6:46; Йоан, 17 гл.). Като че ли това е една от ключовите тайни в силата на служението Му.
Прочетете Лука 6:12. Какво научаваме оттук за молитвения живот на Исус?
Много християни си определят време за молитва. Тази практика е добра и правилна, но може да се превърне и в рутина, в нещо почти машинално. Един от начините да излезете от установения калъп, е понякога да променяте времето за молитва или пък да се молите по-дълго от обикновено. Въпросът не е да се вкопчите в някаква формула, която никога не търпи промяна.
Петър и неговите приятели не придружават Исус до мястото за молитва. Може би са знаели за конкретното местоположение, защото Го все пак го откриват. Тяхната бележка, че всички търсят Исус, загатва Той да продължи вълнуващото преживяване от предишния ден с още повече изцеления и поучавания. Изненадващо Исус възразява и посочва по-широкото поле на служене към други места. „А Той им каза: Да идем другаде в близките градчета и там да проповядвам; защото затова съм излязъл“ (Марк 1:38).
Щом самият Исус трябва да прекарва толкова много време в молитва, какво да кажем лично за нас и за това колко време трябва да прекарваме ние в молитва? Какво ни говори примерът на Христос?
Можеш ли да пазиш тайна?
Четвъртък - 11 юли
Прочетете Марк 1:40-45. Какво научаваме оттук за Исус и за начина, по който Той се свързва с отритнатите в обществото?
Проказата, както е описана в този пасаж, както и в целия Стар Завет, не се отнася само за това, което днес е известно като болест на Хансен (bona fide leprosy). Би било по-добре библейската терминология да се преведе като „страшна кожна болест“ и може да включва и други епидермални заболявания. Болестта на Хансен може да е била пренесена в древния Близък изток около III в.пр.Хр. (вж. David P. Wright and Richard N. Jones, „Leprosy,” The Anchor Bible Dictionary, vol. 4 [New York: Doubleday, 1992], pp. 277-282). Следователно е възможно прокаженият, споменат в този пасаж, да е имал болестта на Хансен, въпреки че не знаем със сигурност точно от какво е страдал, а само, че състоянието му е било тежко.
Прокаженият вярва в Исус, че може да го очисти. Съгласно Левит, 13 глава той е ритуално нечист и трябва да избягва контакт с други хора (вж. Левит 13:45,46).
Но Исус проявява състрадание към човека и го докосва. „А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен“ (Марк 1:41). Това действие би трябвало да оскверни Исус до вечерта, когато ще трябва да се изкъпе, за да стане отново ритуално чист (срв. Левит, 13-15 гл.). Но Марк ясно посочва, че докосването до болния от Исус го очиства от проказата му. Следователно Спасителят не се осквернява, като докосва човека.
Исус изпраща човека при свещеник с наставлението да принесе жертвата, заповядана от Мойсей за такива случаи според Левит, 14 глава. В цялото „Евангелие от Марк“ Исус изпъква като защитник и поддръжник на това, което учи Мойсей (вж. Марк 7:10; Марк 10:3,4; Марк 12:26,29-31). Този възглед е в рязък контраст с религиозните водачи, които в пасажите от Марк, 7, 10 и 12 глава опорочават първоначалното намерение на ученията, дадени чрез Мойсей. Тези детайли поясняват заповедта на Исус за мълчание на мъжа от Марк 1:44. Ако той разкаже за изцелението си, това би могло да повлияе на решението на свещеника, който е предубеден срещу Исус.
Но очистеният прокажен, изглежда, не е разбрал добре и в неподчинение на заповедта на Христос разпространява новината надлъж и нашир, правейки невъзможно Исус да влиза открито в градовете за Своето служене.
Как да внимаваме да не правим неща, които биха могли да попречат на разпространението на евангелието, без значение колко добри са нашите намерения?
Разширено изучаване
Петък - 12 юли
Прочетете статиите „В Капернаум” и „Можеш да ме очистиш” от кн. „Копнежът на вековете“ на Елън Уайт.
Каква картина на Исус ни представя Марк, 1 глава? Той има авторитета да призове ученици и те откликват. Той е свят в контраст с нечистите духове под властта на Сатана. Води се велика битка между доброто и злото и Исус има повече сила в сравнение с демоните. Христос изпитва състрадание към болните и им помага, докосва ги тогава, когато може би никой друг не би го направил.
„В синагогата Исус говорù за царството, което бе дошъл да установи, и за Своята мисия да освободи пленниците на Сатана. Но бе прекъснат от вик на ужас. Един безумен се втурна сред хората, крещейки: „Остави ни! Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой Си, Светий Божий!”
Всички се смутиха и разтревожиха. Вниманието на народа бе отвлечено от думите на Христос. С тази цел Сатана доведе жертвата си в синагогата. Но Исус забрани на демона, казвайки: „Млъкни и излез от него! И когато дяволът го хвърли насред, излезе от него, без да го увреди”. (...) Този, Който победи Сатана в пустинята на изкушението, застана лице срещу лице със Своя неприятел. Демонът употреби цялата си сила, за да съхрани властта си върху жертвата. Да загуби позиция тук означаваше да отстъпи победата на Христос (...) Но Спасителят проговори с власт и освободи пленника” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Стр. 255, 256 – англ. изд.).
Междувременно нашият Господ провежда интезивно служене, движейки се от място на място, почти непрекъснато в контакт с много хора. Как запазва толкова спокоен и сигурен подход към служенето и хората? Несъмнено това се дължи на Неговата ежедневна молитвена опитност.
Помислете какъв може да бъде работещият график за вас по отношение на времето за молитва и изучаване на Писанията. Намерете какво работи за вас и отделете това време, за да развиете мирен дух, воден от Духа и Божието Слово.
Въпроси за разискване:
1. В съботноучилищната си група обсъдете въпроса за молитвата и защо тя е толкова важна в християнския живот. Кои са някои от въпросите, които хората поставят относно целта и ефикасността на молитвата?
2. В съботноучилищната си група обсъдете случаите, в които може би е най-добре да не говорим твърде много за нашата вяра. Кога може да е разумно да го направим и все пак как да го сторим, без да компрометираме свидетелството си?
3. Кои са „прокажените“ във вашата култура днес? Как би могла вашата църква да протегне ръка и да „докосне“ тези хора, за да им занесе евангелието?
Тази събота, 13.07.2024 г., ще се молим за църкви „Куртово Конаре“ и „Кюстендил – А“ с групата в Дупница.
Разказ
Смаяният шаман – част II
От Андрю Макчесни
Бащата си почивал няколко дни в къщата на дъщеря си Дивия в Непал. Той бил изтощен от работата си като строителен работник и шаман.
Наблюдавал с интерес, когато пасторът на адвентистите от седмия ден в църквата на Дивия идвал на посещение и водел няколко църковни членове със себе си. Слушал как пеят няколко песни за новия Бог на дъщеря му, Исус Христос.
След това пасторът отворил Библията и прочел поканата на Исус: „Елате при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“ (Матей 11:28). Бащата изпитал копнеж в сърцето си да опознае този Бог. Търсел покой. След това пасторът прочел Йоан 3:16: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Сърцето на бащата било трогнато. Той никога не бил чувал за Бог, дал Своя единствен Син, за да спаси човешкия род. Бащата разбрал, че няма нужда от животински жертвоприношения, защото Бог е изпратил Своя Син като най-голямата жертва за всички времена.
След като пасторът си тръгнал, бащата поискал от Дивия Библия. Искал сам да прочете тези два стиха. Но когато потърсил, не успял да ги открие. Дивия също не можела да ги намери, затова се обадила на пастора. Той обяснил как да открият стиховете. Бащата се зарадвал и започнал да чете Библията всеки ден. В събота отишъл на църква с Дивия и съпругата си, която била излекувана от тайнствената си болест, след като дъщерята се помолила. Бащата не разбрал нищо в църквата или от Библията. Но взел Книгата, когато оставил съпругата си заедно с Дивия, и малко по-късно се завърнал у дома в съседния град.
Вкъщи подновил работата си като шаман и строителен работник през деня. През нощта четял Библията. С течение на месеците желанието му да се покланя на духове изчезнало. Решил да напусне шаманската професия. „Животът ми е различен – казал той на жителите на града. – Не искам да правя тези ритуали.“
Съгражданите му се ядосали, когато научили, че бащата е станал християнин. Обвинили го, че е предал предците си. Бащата нямал нищо против. Той бил сигурен, че е намерил единствения Бог.
Днес бащата и майката са активни адвентисти от седмия ден. Бащата, чието пълно име е Кришна Лама, е на 66 години и е дякон.
„Мислех, че домът ми е там, където са живели моите предци – казва той. – Но сега се чувствам така, сякаш църквата е моят дом. С Исус бъдещето ми е светло.“
Тази мисионска история илюстрира Мисионска цел №2 от Стратегическия план „Аз ще отида“ на Църквата на адвентистите от седмия ден: „Да укрепи и разнообрази адвентния обхват (…) сред недостигнати и недостатъчно достигнати групи хора“. За повече информация посетете уебсайта: IWillGo2020.org.