След като се завърнал от кратка командировка за товарене на въглища в планината, Секуле уведомил своя командир, че няма да носи оръжие, включително по време на бушуващата Босненска война.

„Не искам да стрелям по хората“, казал той.

„Трябва да носиш оръжие – настоял командирът. – В противен случай ще трябва да служиш две години вместо една.“ Отказващите трябвало да служат две години в армията вместо една.

„Няма значение – отвърнал Секуле. – Няма да нося оръжие.“

Командирът изпратил Секуле при офицера по сигурността. Само войници с големи проблеми били изпращани при този офицер. Той имал право да изпраща хора в затвора.

Секуле обяснил на офицера в какво вярва.

„Добре – отговорил той. – Вземи пушка и ако те изпратят на фронта, я върни. По този начин ще служиш само една година вместо две.“

„Какво имате предвид?“, попитал Секуле.

„Съгласи се да носиш оръжие по време на подготовката, но твоето обучение ще бъде на телепринтер, вместо на стрелбището.“

Секуле се съгласил. Възложили му канцеларска работа, при която трябвало да поддържа военните комуникации, като пише на телепринтер.

Оказало се обаче, че за Секуле съботата е по-голяма предизвикателство от оръжието. Поради войната трябвало да бъде обучен много бързо да работи на телепринтер. Той отказвал да присъства на упражнения в събота.

Хараната също била предизвикателство. Военните порциони се пригтовяли със свинска мас. Родителите на Секуле отказвали да му изпращат пари за храна, тъй като се надявали, че ще промени начина си на хранене.

Секуле се молел: „Моля Те, благослови ме така, както благослови Даниил. Той решил да не яде нечиста храна и аз искам да постъпвам по същия начин.“

Командирът не знаел какво да прави с него.

„Няма ли да работиш в събота?“

„Не!“

„Имаш ли някаква идея как да постъпим?“

„Не.“

„Ще ядеш ли месо?“

„Не.“

„Имаш ли някаква идея как да постъпим?“

„Не.“

Секуле можел да яде само хляб и чай. За четири месеца отслабнал с 23 килограма. Бил кожа и кости.

Историята продължава следващата седмица