Песните на Сион са радостни химни, които възвеличават красотата на Сион и суверенитета на Господа, царуващ от Своята свята планина. Тези псалми често възхваляват заслугите на Господния дом и изразяват привързаност към светилището, която може да се открие и в други псалми. Много от тези текстове са съставени от синовете на Корей, които са имали опит от първа ръка с благословението на Господния дом като музиканти в храма (1 Летописи 6:31-38) и пазители на храмовите порти (1 Летописи 9:19).

Какво прави Сион източник на надежда и радост? Сион представлява живото присъствие на Бога сред Неговия народ. Както народът на Израил е Божи избран народ (Второзаконие 7:6), така и Сион е Божията избрана планина (Псалми 78:68; Псалми 87:2). Бог царува от Сион (Псалми 99:1,2) а също и основава храма Си в Сион (Псалми 87:1). Така Сион е място на божествени благословения и убежище. Сион често се споменава паралелно или дори взаимозаменяемо с Йерусалим и светилището – центърът на Божието спасително дело в древния свят.

Благословенията на Сион достигат до краищата на земята, защото личността и благодатта на Господа надхвърлят границите на всяко свято място. Сион е радостта на цялата земя (Псалми 48:2), като потвърждение, че цялата земя принадлежи на Бога.

Псалмистът „копнее” и „примира” да направи светилището свое постоянно обиталище, така че да може да бъде завинаги близо до Бога (Псалми 84:1,2). Божието живо присъствие (Псалми 84:2) прави светилището уникално място. Там поклонниците могат да „гледат привлекателността на Господа“ (Псалми 27:4; вж. също Псалми 63:2) и да „се наситят с благата на Твоя дом“ (Псалми 65:4). В Псалом 84 се постига несравнимо щастие в отношенията с Бога, което се състои в прославянето Му (Псалми 84:4), намиране на сила (Псалми 84:5) и доверие в Него (Псалми 84:12). Светилището е мястото, където такава връзка се подхранва чрез поклонение и общение със събратята по вяра. Живото Божие присъствие в светилището дава на поклонниците поглед върху Божието славно царство и предвкусване на вечния живот.

Божиите благословения са описани като излъчващи се от светилището, дарени първо на тези, които служат там (Псалми 84:4), след това на поклонниците, запътили се към светилището (Псалми 84:5-10) и накрая достигат чак до краищата на земята. Очакването за среща с Бога в светилището укрепва вярата на поклонниците (Псалми 84:7). Докато силата на обикновения пътешественик отслабва под бремето на уморителното пътуване, при пътуващите на поклонение към светилището силата нараства колкото повече се приближават към него.

Дори когато са физически отделени от светилището, Божиите чеда продължават да носят печата на Божието светилище, като живеят достоен живот (Псалми 84:11), характерен за праведните, влизащи в Господното светилище (Псалми 15:1,2). Господ е наречен „слънце“, което показва, че благословенията от светилището, като слънчевите лъчи, се простират до краищата на земята (Псалми 84:11). Така онези, които пребъдват в Бога чрез вяра, получават Неговата благодат независимо от мястото, където се намират.

Псалом 122 изразява насладата и вълнението на богомолците при пристигането им в Йерусалим. Поклонническите пътувания до Йерусалим са радостни поводи, когато Божият народ се събира три пъти годишно за възпоменаване на Божията благост към тях в миналото и настоящето (Второзоконие 16:16). Йерусалим е центърът на живота на народа, защото съдържа „Свидетелството на Израил“ (Псалми 122:4; нов превод на крал Джеймс) и престолите за съд (Псалми 122:5). „Свидетелството на Израил“ се отнася до светилището, което понякога е наричано „скинията на свидетелството“ (Числа 1:50) и съдържа „ковчега с плочите на свидетелството“ (Изход 25:22). Престолите, поставени за съд, описват съдебната система в Йерусалим (2 Царе 8:15). Следователно поклонническото пътуване е времето, когато човек може да потърси и да получи справедливост. Верността към Бога и раздаването на правосъдие за човеците никога не бива да бъдат разделяни едно от друго.

Молитвата за мир на Йерусалим призовава за Божиите благословения върху града и неговите жители и обединява поклонниците, с което провокира мирът да се разпространи сред тях (Псалми 122:8). Йерусалим може да бъде град на мира само ако съществува мир между Бога и Неговия народ и между самите Божии чеда. По този начин молитвата за мира на Йерусалим предава призив към Божия народ да живее в мир с Бога и един с друг. В мира на Йерусалим хората ще благоденстват (Псалми 147:12-14).

Псалмът ни учи, че молитвата за благополучието на общността на вярата трябва да бъде основната тема на молитвите на Божиите чеда, защото само силният и обединен Божи народ може да прогласява добрата вест за Неговия мир и спасение на света (Йоан 13:34,35).

Молитвата за мира на Йерусалим все още е привилегия и отговорност на вярващите, защото поддържа жива надеждата за настъпването на Божието царство на мир в края на времето, което ще обхване не само град Йерусалим, но и целия свят (Исая. 52:7; Исая 66:12,13; Откровение, 21 и 22 гл.).

Псалом 87 е химн, прославящ Сион като Божия специално избран и възлюбен град. Основата на Божия храм е на хълма Сион (Псалми 2:6, Псалми 15:1). В края на времето Сион ще се издигне над всички планини, обозначавайки суверенното върховенство на Господа над целия свят (Псалми 99:2; Исая 2:2; Михей 4:1). Псалом 87 говори за Сион като за „хълмове“, за да подчертае неговото величие (Псалми 133:3). Бог обича портите на Сион „повече от всички Яковови заселища“ (Псалми 87:2), изразявайки превъзходството на Сион над всички останали места в Израил, които са специални места за събиране на Божия народ в миналото, напр. Сило и Ветил. Така псалмът потвърждава, че истинското поклонение на Бога е на Неговото избрано място и по определения от Него начин.

Славата на Сион привлича всички народи към Бога и така границите на Божието царство се разширяват, за да обхванат целия свят. Забележете, че Бог не се отнася към другите народи като към граждани втора ръка, даже Сион да е описан като духовна родина на всички народи, които приемат Господа за свой Спасител.

Регистрирането на лицата се извършва според тяхното месторождение (Неемия 7:5; Лука 2:1-3). Три пъти псалмът заявява, че народите са родени в Сион, което означава, че Господ им осигурява нова идентичност и им дава всички привилегии на законно родени чеда на Сион (Псалми 87:4-6).

Псалом 87 посочва спасението както на евреите, така и на езичниците, и тяхното обединяване в една църква чрез изкупителното служение на Христос (Римляни 3:22; Римляни 10:12; Галатяни 3:28, 29; Колосяни 3:11). Описаниетото на възхода на Сион в псалма напомня за видението на Даниил за Божието царство, превръщащо се в огромна планина, изпълваща целия свят (Даниил 2:34,35,44,45) и за притчата на Исус за Божието царство, разрастващо се в огромно дърво, което приютява небесните птици (Матей 13:32).

Псалмът дава ярко описание на света в смут и е представен с образи на природни бедствия с безпрецедентна интензивност (Псалми 46:2,3). Образът на бушуващите води често описва бунтовните народи и различни проблеми, които нечестивите причиняват в света (Псалми 93:3,4; Псалми 124:2-5). По същия начин в Псалом 46 описанията на природни бедствия изобразяват света, овладян от воюващите народи (Псалми 46:6).

Очевидно това е свят без познание за Бога, защото Бог е сред Своя народ; там, където обитава Той, изобилства мирът (Псалми 46:4,5). И все пак, въпреки че светът Го отхвърля, Бог не изоставя света. Осезаем е за света посредством присъствието Си сред Своя народ. С други думи, без значение колко лоши изглеждат нещата, Божието присъствие е тук, в света, и ние можем да черпим лична надежда и насърчение от познаването на тази основна истина.

Господ, съвършеното убежище, е Източникът на трайния мир и сигурност на Сион. Думата, която подчертава сигурността на Сион, е „ако и да” в Псалми 46:3. Въпреки че в света цари смут, Божият народ е в безопасност. Това показва, че мирът не е резултат от пълна липса на изпитания, а Божи дар за Неговите доверяващи се чеда. Безрезервното доверие в Бога може да направи Неговото дете спокойно и сигурно насред стихиите (Матей 8:23-27). Възниква въпросът: Ще остави ли Бог завинаги света на неговите разрушителни избори и действия?

Бог отговаря с толкова силно недоволство, че Неговото Слово, което е създало земята, сега кара земята да се разтопи (Псалми 46:6). И все пак топенето не завършва с унищожение, а с обновяване. Забележете, че Бог разпростира Своя мир от Сион до краищата на земята. Той ще накара войните да спрат и ще заличи инструментите за разруха, които нечестивите народи са използвали, за да донесат потисничество в света (Псалми 46:9). Това е голямата надежда на християните, която ще се осъществи при второто идване на Исус.

Доверяващите се на Господа са сравнени с хълма Сион – символ на твърдост и сила. Великолепната гледка към хълмовете около град Йерусалим вдъхновява псалмиста да признае сигурността на божествената закрила (Псалми 5:12; Псалми 32:7,10). За разлика от планините, които са завладени от нечестивите и биват хвърлени в моретата (Псалми 46:2), впечатляващата стабилност на хълма, върху който е построен Йерусалим, вдъхва дълбоко доверие. Увереността в Божията закрила става още по-смела пред лицето на болезнената реалност, в която злото сякаш толкова често надделява. И все пак, даже насред такова зло, Божият народ може да има надежда.

Божиите чеда може да бъдат обезсърчени от успеха на нечестивите и може би изкушавани да следват техните пътища (Псалми 73:2-13; Псалми 94:3). Дори най-сигурните основи на хълма Сион не могат да гарантират безопасността на тези, които се отклоняват от Господа. На хората все още е дадена свобода да „протягат ръце към беззаконието“ (Псалми 125:3) и „да се отклонят в кривите си пътища“ (Псалми 125:5). Господ е справедлив и ще съди тези, които остават в бунт заедно с другите непокаяни грешници.

Това е призив към Божия народ да остане непоколебим във вярата и доверието си в Господа точно както планината Сион е тяхното непоклатимо убежище. Тоест, дори когато не разбираме всичко наоколо, пак можем да се доверим на Божията доброта.

„Нав­ли­за­не­то на гре­ха в све­та, въп­лъ­ще­ни­ето на Хрис­тос, но­во­рож­де­ни­ето, въз­к­ре­се­ни­ето, как­то и мно­го дру­ги те­ми, пред­с­та­ве­ни в Биб­ли­ята, са тайни, твър­де дъл­бо­ки, за да мо­же чо­веш­ки­ят ум да ги обяс­ни или до­ри да ги схва­не на­пъл­но. Но ня­ма­ме ос­но­ва­ние да се съм­ня­ва­ме в Бо­жи­ето Сло­во по­ра­ди то­ва, че не мо­жем да раз­бе­рем тайни­те на Не­го­во­то про­ви­де­ние (…) Нав­ся­къ­де има чуде­са, ос­та­ва­щи от­въд об­се­га на на­ше­то поз­на­ние. Тряб­ва ли то­га­ва да се из­не­над­ва­ме, че и в духов­ния свят има тайни, ко­ито не мо­жем да схва­нем? Труд­нос­т­та ле­жи един­с­т­ве­но в сла­бос­т­та и ог­ра­ни­че­нос­т­та на чо­веш­кия ум. Бог ни е дал в Пи­са­ни­ето дос­та­тъч­но до­ка­за­тел­с­т­ва за Своя Божест­вен ха­рак­тер и ние не бива да се съм­ня­ва­ме в Сло­во­то Му по­ра­ди то­ва, че не мо­жем да раз­бе­рем всич­ки тай­ни на Не­го­во­то про­ви­де­ние“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. Стр. 106,107 – англ. изд.).

Размишлявайте върху вестта от Исая, 40 глава и Исая 51:1-16.

Сионските песни поемат категоричния ангажимент да не забравяме за Сион и живата надежда в Божието суверенно царуване, което това място представлява. Макар че много от благословенията на Божието светилище могат да бъдат изпитани дори в този живот, надеждата за пълнотата на живота и радостта в Сион е все още в бъдещето. Много от Божиите чеда със сълзи на очи копнеят за небесния Сион (Псалми 137:1). Да си спомняме за Сион предполага не просто случайна мисъл, а съзнателно внимание и решение да живеем в съответствие с този жив спомен (Изход 13:3; Изход 20:8).

Ето защо пеенето на Сионските песни носи пламенна решителност да се запази жива надеждата за възстановяването на Божието царство на новата земя (Откровение 21:1-5). „Там безсмъртни умове ще съзерцават с никога нестихващо възхищение чудесата на творческата сила, тайните на изкупителната любов. Няма да има лукав, жесток неприятел, който да изкушава хората да забравят Бога. Всяка дарба ще бъде развита, способностите ще се увеличават. Постиженията на знанието няма да уморяват ума, нито ще изтощават силите. Ще се провеждат и най-големите начинания, ще се осъществяват най-възвишените стремежи, ще се постигат най-висшите амбиции. И все пак постоянно ще възникват все нови и нови височини за изкачване, ще се явяват все нови и нови чудеса за възхищение, нови истини за разбиране, нови предмети, които да развиват все повече и повече възможностите на ума, душата и тялото“ (Уайт, Е. Великата борба. Стр. 677 – англ. изд.).

Ангажиментът да не забравят Сион, е изричното обещание на Господните поклонници, че те никога няма да приемат този свят за своя родина, а очакват ново небе и нова земя.

Така сионските псалми могат да се пеят от вярващите от всички поколения, които копнеят да живеят в Новия Йерусалим (Откровение 3:12). Песните на Сион ни насърчават да очакваме бъдещия свят с надежда, но също така ни задължават да бъдем проводници на Божията благодат в този настоящ свят.

След като се завърнал от кратка командировка за товарене на въглища в планината, Секуле уведомил своя командир, че няма да носи оръжие, включително по време на бушуващата Босненска война.

„Не искам да стрелям по хората“, казал той.

„Трябва да носиш оръжие – настоял командирът. – В противен случай ще трябва да служиш две години вместо една.“ Отказващите трябвало да служат две години в армията вместо една.

„Няма значение – отвърнал Секуле. – Няма да нося оръжие.“

Командирът изпратил Секуле при офицера по сигурността. Само войници с големи проблеми били изпращани при този офицер. Той имал право да изпраща хора в затвора.

Секуле обяснил на офицера в какво вярва.

„Добре – отговорил той. – Вземи пушка и ако те изпратят на фронта, я върни. По този начин ще служиш само една година вместо две.“

„Какво имате предвид?“, попитал Секуле.

„Съгласи се да носиш оръжие по време на подготовката, но твоето обучение ще бъде на телепринтер, вместо на стрелбището.“

Секуле се съгласил. Възложили му канцеларска работа, при която трябвало да поддържа военните комуникации, като пише на телепринтер.

Оказало се обаче, че за Секуле съботата е по-голяма предизвикателство от оръжието. Поради войната трябвало да бъде обучен много бързо да работи на телепринтер. Той отказвал да присъства на упражнения в събота.

Хараната също била предизвикателство. Военните порциони се пригтовяли със свинска мас. Родителите на Секуле отказвали да му изпращат пари за храна, тъй като се надявали, че ще промени начина си на хранене.

Секуле се молел: „Моля Те, благослови ме така, както благослови Даниил. Той решил да не яде нечиста храна и аз искам да постъпвам по същия начин.“

Командирът не знаел какво да прави с него.

„Няма ли да работиш в събота?“

„Не!“

„Имаш ли някаква идея как да постъпим?“

„Не.“

„Ще ядеш ли месо?“

„Не.“

„Имаш ли някаква идея как да постъпим?“

„Не.“

Секуле можел да яде само хляб и чай. За четири месеца отслабнал с 23 килограма. Бил кожа и кости.

Историята продължава следващата седмица