Алексей Арушаниан е 33-годишен украинец, който живее в Полша. Веднъж забелязал Библия и голям брой религиозни книги в апартамента на жена, чиито прозорци сменял.

Алексей е част от група църковни членове, които разпространяват книгата на Елън Уайт „Великата борба“. Това била доста трудна задача, тъй като малцина откликвали. Той се помолил за възможността да даде книга в този дом.

Жената, която била на средна възраст и живеела сама, му предложила чаша чай. Той отпивал от чая, докато жената вършела домашните си задължения. Тя пеела, докато работела. Алексей се помолил, за да получи напътствие какво да прави. Накрая я заговорил.

„Виждам, че обичате да четете книги“, казал той.

„Да, наистина обичам да чета. Сигурно сте забелязали, че нямам телевизор. Постоянно чета.“

Жената проължила да работи и да пее.

„Вие сигурно сте християнка?“, попитал той.

„Да, пея в църковен хор.“

„Аз също ходя на църква, на ул. Фоксал 8“, като посочил адреса на единствената адвентна църква във Варшава. „Аз съм протестант, адвентист от седмия ден.“

Като видял, че жената слуша внимателно, Алексей станал по-смел.

„Бих искал да Ви подаря една книга за историята на християнството. Наистина е интересна.“

Жената се съгласила да я разгледа.

Алексей отнесъл инструментите си към колата. Помислил си, че сигурно няма да му отворят вратата, когато се върне с книгата. Жената обаче отново го поканила. Била силно впечатлена от добре оформеното издание. Веднага започнала да я прелиства. От израза на лицето й личало, че не е съгласна с всичко, което чете.

„Ваше право е да приемете или да отхвърлите написаното в книгата“, казал той.

Жената я приела и благодарила.

Поговорили още малко и Алексей си тръгнал изпълнен с радост. Бил щастлив от това, че успял да й даде книга.

„Не можех да замълча – разказва той. – Тя може да приеме или да отхвърли книгата, но моята задача беше да й я дам.“