Препъвайки се и с премрежен поглед слугата излиза от жилището си и вижда тревожна гледка – голяма, добре въоръжена вражеска армия с „войски, коне и колесници навсякъде“. Заеквайки, той предава на пророк Елисей новината заедно с напрегнатия си въпрос: „О, господине, какво ще правим сега?“ .

Елисей отговаря: „Не се страхувай! (...) Защото на наша страна има повече, отколкото на тяхна!“ – а по лицето на слугата си личи, че този отговор не стига до съзнанието му. Елисей го дърпва към себе си и се моли за него: „Господи, отвори му очите и нека види!“. Молитвата на пророка получава незабавен отговор. Слугата отново пристъпва към укрепленията, но този път завесата между видимото и невидимото се вдига. Сега той вижда не една армия, а две. „Господ отваря очите на младия мъж и когато той поглежда нагоре, вижда, че хълмистият склон около Елисей е покрит с огнени коне и колесници“ (4 Царе 6:15-17; нов жив превод на англ. ез.).

При съставянето на Ефесяни 6:10-20 Павел се моли за подобрено виждане за вярващите, така че да могат да съзрат пълната реалност на великата борба и да черпят надежда от това, което тя им разкрива.

Павел завършва „Ефесяни“ с призив за битка, призовавайки вярващите да заемат позиция във войната на църквата срещу злото (Ефесяни 6:10-20). Той започва с всеобхватното увещание „заяквайте в Господа“ (Ефесяни 6:10), което се повтаря като призив „облечете се в Божието всеоръжие“ (Ефесяни 6:11). Апостолът подкрепя този призив, като уточнява целта (за да може да устоите срещу хитростите на дявола, Ефесяни 6:11) и като предлага обосновка: битката е срещу могъщите духовни сили на злото (Ефесяни 6:12). След това съвсем подробно апостолът повтаря призива за въоръжаване. Вярващите трябва да „вземат Божието всеоръжие“, за да устоят твърди в битката (Ефесяни 6:13), като си сложат пояс, бронен нагръдник, обувки, щит, шлем и меч (Ефесяни 6:14-17). Павел кани вярващите, вече напълно въоръжени и готови да влязат в битката, да направят това, което войниците на древното бойно поле биха могли да сторят – а именно да се молят (Ефесяни 6:18-20).

Чрез повторение на наставленията за битка или на речи преди започването на въоръжен конфликт от Стария Завет Павел говори за мисията на църквата с терминологията на военни сблъсъци и оръжия. Апостолът изтъква това в първата си всеобхватна заповед: „Заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество“ (Ефесяни 6:10).

Наставления за война от Стария Завет (вж. например Второзаконие 20:2-4; Съдии 7:15-18; 2 Летописи 20:13-20; 2 Летописи 32:6-8; Неемия 4:14,19,20) подчертават разбирането, че успехът на Израил в битка не зависи от превъзходството на собствените му оръжия или армия, нито от численото превъзходство над неговите врагове. По-скоро победата е резултат от зависимостта от присъствието и силата на Бога. Ключът към успеха не е увереността в самите тях, а непоколебимото доверие в Божията сила и в това, че Той ще обезпечи техния успех. Павел смело използва тези теми, за да насърчи вярващите да бъдат: (1) активни в преследването на мисията на църквата; (2) внимателни към невидимите измерения, които влияят върху техния живот и свидетелство; (3) осведомени относно божественото обезпечаване на техния успех; и (4) винаги нащрек за значението на единството и сътрудничеството между вярващите.

Павел завършва писмото си със силен призив за битка, който обединява теми и идеи, важни за писмото като цяло. Той започва с обявяването на кулминационния мотив от възгласа на бойния вик, който един командир би издал: „Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество“ (Ефесяни 6:10). Останалата част от пасажа, Ефесяни 6:11-20, илюстрира и доразвива тази голяма тема.

С фразата „в Господа и в силата на Неговото могъщество“ (Ефесяни 6:10) Павел посочва Христос като Източника на силата на вярващите, тъй като „Господ“ представлява Христос, както последователно е употребено това име в „Ефесяни“ (Ефесяни 2:21; 4:1,17; 5:8; 6:1,21). „Силата на църквата се крие във всемогъществото на нейния възкръснал Господ, Капитанът в нейното воюване“ (G. G. Findlay, The Epistle to the Ephesians (New York: Ray Long & Richard R. Smith, 1931), p. 398).

В Ефесяни 6:10 Павел използва повторение, като употребява синонимите сила и могъщество, за да подчертае своята гледна точка: силата, която трябва да бъде проявена от църквата, не е присъща на вярващите, а им е подарена. Идва от Господа, от Христос. Тук апостолът обобщава една от важните теми на писмото – Божията сила, споделена с вярващите (Ефесяни 1:19-22; 2:4-6; 3:16,17). Силата за всеки настоящ и бъдещ конфликт се намира в солидарността на вярващите с възкръсналия и прославен Христос.

Въпреки че първоначалната заповед обявява Христос като активен в осигуряването на сила за вярващите (Ефесяни 6:10), и трите лица на Божеството са ангажирани в тяхното укрепване за духовна битка срещу злото. Бог (Отец) предоставя Своите собствени оръжия като „Божието всеоръжие“ (Ефесяни 6:11,13; срв. Исая 59:17). По-рано Павел е посочил Духа като активен участник в укрепването на вярващите, като се моли Бог да „даде (…) да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек“ (Ефесяни 3:16). Тук Духът е този, който дава меча, „мечът на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Също така вярващите трябва да се молят „в Духа по всяко време “ (Ефесяни 6:18). Павел желае слушателите му да разберат, че триединният Бог е напълно ангажиран да ги подготви за борба срещу тези зли сили.

В писмата си апостолът често използва военен език и образност, като приканва вярващите да подражават на уставно войнишко поведение. Въпреки че Ефесяни 6:10-20 представлява най-продължителна и най-концентрирана употреба на този стил, военният език разкрива един от основните начини за разбиране на евангелската история. След като на кръста e победил „началствата и властите“ (Колосяни 2:15), прославеният Христос сега изработва резултатите от тази победа от Своята позиция на възвишен Господ на силите (Филипяни 2:9-11). Събирайки Своите последователи като бойци в космическата война, Христос води армиите на светлината към великия ден на победата (1 Коринтяни 15:54-58; 2 Солунци 2:8; Римляни 16:20). Благодарение на сбора от употребите на военна символика от страна на Павел, виждаме, че той разбира конфликта между доброто и злото като „дълготрайна космическа война: битки на приливи и отливи между две армии, които се изправят една срещу друга през вековете, докато едната не спечели последната конфронтация“ (Peter W. Macky, St. Paul’s Cosmic War Myth: A Military Version of the Gospel (New York: Peter Lang Publishing, Inc., 1998), p.).

Любимата тема на Павел за космическата война също е част от тъканта на „Ефесяни“. В своя призив за въоръжаване (Ефесяни 6:10-20) апостолът обединява елементите от космическия конфликт, които вече е използвал: Божието овластяване на вярващите с огромна „сила“ (Ефесяни 1:18-20; 3:16,20); Христовата победа и възвисяване над властите (Ефесяни 1:20-23); вярващите като възкресена армия от някога мъртви, но сега упълномощени чрез своята идентичност с прославения Христос и способни да се борят срещу своя бивш, мрачен господар (Ефесяни 2:1-10); ролята на църквата в разкриването на силите за тяхната предстояща гибел (Ефесяни 3:10); използването на Псалми 68:18 за изобразяване на Христос като побеждаващ, божествен Воин (Ефесяни 4:7-11); и призива към вярващите да „облекат“ дрехите на евангелието (вж. Ефесяни 4:20-24). Когато сме призовани да облечем Божието „всеоръжие“, ние сме добре подготвени да разберем централната роля на космическия конфликт, но също така трябва да останем твърди в увереността, че участваме в окончателната победа на Христос.

Трябва да разбираме военната метафора на Павел в контекста на древното бойно поле. Какво означава да „устоите“ (Ефесяни 6:11,13,14)? Глаголът предполага ли само отбранителна поза? Бойните речи, включени в писанията на Тукидид, един от великите класически автори на военната литература, подчертават три последователни действия, които трябва да се извършат, ако дадена страна иска да победи: (1) войниците трябва да се „приближат до врага“, което означава, че трябва да маршируват, за да посрещнат враговете си; (2) след това те трябва да атакуват и да „застанат твърдо“ или „да отстоят позицията си“, биейки се в ръкопашен бой със своите противници; (3) И накрая, трябва да „отблъснат врага“ (вж. Thucydides, The Peloponnesian War [New York: E. P. Dutton, 1910], 4.10.1-5).

Ключовият момент от една древна битка настъпвал с второто от тези три действия, когато двете противоположни фаланги се сблъскат в „ужасна какофония от строшени бронз, дърво и плът“, която древният автор Ксенофонт нарича тази „ужасна катастрофа“ (Victor Davis Hanson, The Western Way of War (New York: Oxford University Press, 1989), pp. 152, 153). Устояването, удържането на позициите в този стратегически момент е голямото предизвикателство за древната битка. В близкия бой, който ще последва, всяка страна ще търси импулс за „пробив“.

Призивът на Павел към въоръжаване отразява битката, в която войниците са „струпани заедно, нанасяйки и получавайки стотици удари от близко разстояние“ (Victor Davis Hanson, The Western Way of War, p. 152). Това се потвърждава от описанието на Павел за битката на църквата срещу нейните врагове като противоборство (Ефесяни 6:12; вж. частта за четвъртък) и в използването на интензивна форма на глагола „да стоя“ в стих 13: „за да можете да устоите в злия ден“ (курсивът е на автора).

Тук не става дума за някакво отпуснато положение! Следователно „да устоите“ означава да бъдете енергично ангажирани в битката, използвайки всяко оръжие в близък бой – идея, съвсем ясно изтъкната от военната образност в по-ранното увещание на Павел: да „стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието“ (Филипяни 1:27).

Павел описва „нашата борба“ (Ефесяни 6:12), използвайки гръцката дума за съперничество между борци (palé). Тъй като борбата е считана за прекрасна подготовка за битка, тя е подходящо описание за оръжейния и ръкопашния бой, настъпващ при сблъсък на армиите. Павел набляга върху реалността на близкия бой на вярващите със злите сили.

В обширното си описание („всяко име, с което се наричат“, Ефесяни 1:21; „духовните сили на нечестието в небесните места“, Ефесяни 6:12) Павел наистина потвърждава, че всички зли и свръхестествени сили са подчинени на Христос (Ефесяни 1:21). Но няма битка, в която би била добра стратегията да се подценяват силите на противниковата страна. Павел предупреждава, че ние не се изправяме само срещу човешки врагове, но и срещу „световните управители на тази тъмнота“ (Ефесяни 6:12), водени от хитър генерал, дявола (Ефесяни 6:11). Все пак, въпреки че трябва да сме нащрек срещу нашите могъщи противници, не бива да се боим от тях. Бог ни придружава в битката (Ефесяни 6:10) и ни е снабдил с най-доброто оръжие, Своето собствено въоръжение, „Божието всеоръжие“ (Ефесяни 6:11; срв. Исая 59:15-17). Той е предоставил на наше разположение Своята истина, правда, мир, вяра, спасение и Светия Дух (Ефесяни 6:13-17). Тъй като Бог върви пред нас и сме облечени от главата до петите в доспехите, които Той ни е предоставил, няма да се провалим (Римляни 16:20; 1 Коринтяни 15:23,24; 2 Солунци 2:8).

„Нашето дело е енергично и като верни войници на Исус ние трябва да носим окървавеното знаме в самите крепости на врага. „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето.“ Ако се съгласим да сложим оръжие, да свалим окървавеното знаме, за да станем пленници и слуги на Сатана, можем да бъдем освободени от конфликта и страданието. Но този мир ще бъде постигнат само с цената на загубата на Христос и на небето. Не можем да приемем мир при такива условия. Нека по-скоро да бъде война, война до края на земната история, отколкото мир чрез отстъпление и грях“ (Уайт, Е. Ревю енд Хералд, 8 май 1888 г.)

Каква е връзката на Ефесяни 6:10-20 с книгата „Откровение“? Пасажът разкрива същия основен възглед за събитията от последните дни, или есхатологията, като бойния мотив в книгата „Откровение“ (вж. Откровение, 12 гл.; Откровение 16:12-16; 19:17-21; 20:7-10). И в двата библейски пасажа Божият народ бива атакуван от врага, който е „в небесните места“ и „е активен и мощен в настоящия еон“ (или епоха). И в двата библейски пасажа Божият народ е насърчен от „картината на бъдещия еон“. Освен това „и двата сценария изрично посочват последната битка, когато врагът ще бъде напълно победен, след което новият еон ще бъде установен завинаги“, нова епоха, в която „последното славно състояние на Божия народ“ и „вечната гибел на врага“ ще се изявят. (Вж. Yordan Kalev Zhekov, Eschatology of Ephesians (Osijek, Croatia: Evangelical Theological Seminary, 2005), pp. 217, 233–235).

Алексей Арушаниан е 33-годишен украинец, който живее в Полша. Веднъж забелязал Библия и голям брой религиозни книги в апартамента на жена, чиито прозорци сменял.

Алексей е част от група църковни членове, които разпространяват книгата на Елън Уайт „Великата борба“. Това била доста трудна задача, тъй като малцина откликвали. Той се помолил за възможността да даде книга в този дом.

Жената, която била на средна възраст и живеела сама, му предложила чаша чай. Той отпивал от чая, докато жената вършела домашните си задължения. Тя пеела, докато работела. Алексей се помолил, за да получи напътствие какво да прави. Накрая я заговорил.

„Виждам, че обичате да четете книги“, казал той.

„Да, наистина обичам да чета. Сигурно сте забелязали, че нямам телевизор. Постоянно чета.“

Жената проължила да работи и да пее.

„Вие сигурно сте християнка?“, попитал той.

„Да, пея в църковен хор.“

„Аз също ходя на църква, на ул. Фоксал 8“, като посочил адреса на единствената адвентна църква във Варшава. „Аз съм протестант, адвентист от седмия ден.“

Като видял, че жената слуша внимателно, Алексей станал по-смел.

„Бих искал да Ви подаря една книга за историята на християнството. Наистина е интересна.“

Жената се съгласила да я разгледа.

Алексей отнесъл инструментите си към колата. Помислил си, че сигурно няма да му отворят вратата, когато се върне с книгата. Жената обаче отново го поканила. Била силно впечатлена от добре оформеното издание. Веднага започнала да я прелиства. От израза на лицето й личало, че не е съгласна с всичко, което чете.

„Ваше право е да приемете или да отхвърлите написаното в книгата“, казал той.

Жената я приела и благодарила.

Поговорили още малко и Алексей си тръгнал изпълнен с радост. Бил щастлив от това, че успял да й даде книга.

„Не можех да замълча – разказва той. – Тя може да приеме или да отхвърли книгата, но моята задача беше да й я дам.“