Изглежда, щеше да има страхотна забава. В един клуб в Хараре бе запазена маса. Имаше купен алкохол и поканени хора. Старейшината обаче не дойде. „Какво се случи?“, попита Хуберт, когато след известно време се срещна със своя приятел.

„Не мога да го направя. Аз съм старейшина.“

Хуберт бе чувал това обяснение и преди. Двамата със старейшината бяха се сприятелили, докато преподаваха в гимназия в Хараре. Деветнадесетгодишният Хуберт си бе отделил една година, за да преподава, преди да се запише в университета. Приятелят му бе на 25 години, старейшина в адвентна църква. Хуберт ходеше по купони, но старейшината никога не го придружаваше. Винаги казваше: „Не мога да отида там. Аз съм старейшина.“

Хуберт никога не бе познавал адвентист. Често си мислеше: „Този човек е верен на църквата си“, но винаги отклоняваше поканите му да отиде на богослужение.

На следващата година Хуберт се записа в държавния университет „Мидландс“ в Гуеру. Спомняше си за старейшината и дори посети адвентна църква за пръв път. Хората бяха добронамерени и приятелски настроени, а проповедта докосна сърцето му. По време на ваканцията посети и друга адвентна църква, докато бе на гости при леля си. Стигна до там, че всеки път, когато видеше църква, изпитваше желание да влезе вътре. Чувстваше, че нещо липсва в духовния му живот.

През втората си година в университета Хуберт получи стипендия, за да учи в Русия. Чудеше се дали и там ще намери адвентна църква.

Една съботна вечер се бе напил, но точно тогава Милдред пристигна на рождения ден на общ приятел в Москва. „Защо идваш толкова късно?“, попита той.

„Бях на църква“, каза Милдред.

„Но днес е събота – отвърна Хуберт. – Църквата е в неделя.“

„Е, аз съм адвентистка от седмия ден.“

Хуберт не можеше да повярва на ушите си. Милдред видя, че проявява интерес и го покани на църква следващата събота. Дори застана пред метростанцията в съботната сутрин. Хуберт обаче се срамуваше, че са го видели пиян и не отиде. Когато тя му се обади, за да го попита къде е в момента, той промълви: „Извинявай. Ще дойде следващата събота.“ Милдред му се обади през седмицата, за да му напомни за обещанието. Той я придружи в събота до международната адвентна църква в Москва.

След една година Хуберт предаде сърцето си на Исус и бе кръстен. Свързва се със старейшината, за да му благодари, че е бил верен. Старейшината не можеше да си намери място от радост!

Сега Хуберт Ниабаджа е активен църковен член. „Благодаря на Бога, че ме заведе в адвентната църква“, казва той.