Божият печат и белегът на звяра – I част

Един от решаващите въпроси, докато изучаваме събитията от времето на края, свързани с белега на звяра, е разликата между действията на Бога и тези на врага на душите.

Както вече споменахме, централният въпрос във великата борба между Христос и Сатана е лоялността, авторитетът и поклонението. Пророчествата, описващи звяра от Откровение, 13 глава, малкия рог от Даниил, 7 глава и „синът на погибелта“ от 2 Солунци, 2 глава – всички те говорят за сила, узурпирала Божия авторитет, изискваща вярност и въвеждаща фалшива система на поклонение. Това става чрез насилие, принуда, а понякога чрез подкупи и награди – само за да се постигне принудително поклонение.

За разлика от това, любовта е великата движеща сила в Божието царство. Вместо да се покланят на звяра, вярващите от Божия народ изпитват най-голяма радост и най-висше удоволствие, когато се покланят на своя Бог. Те са Му предани, защото знаят колко е предан Той на тях. Има само едно нещо, което ще ни предпази от получаването на белега на звяра във времето на края – толкова дълбока любов към Исус, че нищо да не може да ни откъсне от Него.

В този урок ще разгледаме по-подробно тези теми.

Както разбрахме от Откровение 14:7, Бог призовава всички хора да се покланят на Твореца. Това е първата ангелска вест. В Откровение 14:8 Той предупреждава хората за „Вавилон“, фалшива религиозна система, чиито корени откриваме в древен Вавилон. Това е втората ангелска вест.

В Откровение 14:9,10 третият ангел предупреждава хората да не се покланят на звяра. Ангелът прогласява със силен глас:

„Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му“.

Гръцката дума за „търпение“ е hupomone, което се превежда като „непоколебима издръжливост“. Във времето на края Бог ще има един народ, който ще Му бъде верен въпреки съпротивата и жестоките гонения. Чрез благодатта Му вярващите ще устоят с непоколебима издръжливост, животът им ще бъде изпълнен с благодат и послушание, а Бог ще бъде неговият център.

Поклонението пред Твореца (Откровение 14:7) е противопоставено пряко на поклонението пред звяра (Откровение 14:9) и се изявява чрез един народ, който спазва Божиите заповеди и има вярата на Исус (Откровение 14:12). Този последен конфликт за вярност към Христос или лоялност към звяра се върти около поклонението, а в центъра на великата борба между доброто и злото ще стои съботата.

Когато живеем чрез вяра, ние приемаме Христовата благодат и животът ни се променя. Посветените последователи на Спасителя няма само да имат вяра „в“ Исус, те ще имат вярата „на“ Исус. Ще имат подобна на Исусовата вяра за времето на края и ще останат верни дори до смърт, както Исус.

Висящ на кръста, обгърнат от тъмнина, понасящ вината, позора и осъждането за греховете на света, и лишен от чувството за любовта на Своя Отец, Исус се осланя на връзката, която е имал с Отец през целия Си живот. Тъй като през живота Си напълно е разчитал на Отец дори в добрите моменти, Исус се е подготвил за най-лошото, дори за кръста. Спасителят се доверява даже когато всички обстоятелства около него крещят в полза на съмнението. Дори когато изглежда, че Бог Го е изоставил, Христос не се отказва.

„В ужасната тъмнина, сякаш изоставен от Бога, Христос беше изпил до дъно чашата на човешката злочестина. В онези страшни часове Той разчиташе на доказателствата за приемането от Отец, които Му бяха дадени до този момент. (…) Христос победи чрез вяра“ (Ellen G. White, Christ Triumphant, p. 277).

Вярата на Исус е толкова дълбока, толкова доверчива, толкова отдадена, че всичките демони във вселената и всичките изпитания на земята не могат да я разклатят. Това е вяра, която се доверява на невидимото, вяра на неразбираемото; държи се, когато няма за какво. Тази „вяра на Исус“ е дар, който получаваме чрез вяра, и тя ще ни преведе през предстоящата криза. Именно „вярата на Исус“, обитаваща в сърцата ни, ни прави способни да се покланяме на Христос на първо място и непоклатимо да издържим, когато бъде наложен белегът на звяра от „Откровение“.

Обаче тя не възниква изведнъж от нищото. Божият народ се учи да живее с вяра ден след ден, точно сега. В добрите моменти, в лошите моменти, когато Бог изглежда наблизо, когато изглежда надалеч – независимо от всичко. „Праведният ще живее чрез вяра“ (Галатяни 3:11; Авакум 2:4). Сега е времето да се подготвим. Ако сега издържаме с вяра всяко изпитание, тя ще даде скъпоценен плод в живота ни.

Пророчеството за белега на звяра е свързано с религиозна нетърпимост, икономически ограничения, гонения, а накрая и смъртен указ. Изненадващото е, че то е също и вест на насърчение. Дори в най-лошите моменти Бог ще поддържа народа Си, който пази „Божиите заповеди и имат вярата на Исус“ (Откровение 14:12; нов превод на крал Джеймс). А сред тези заповеди, разбира се, е четвъртата – за седмия ден, събота.

Пророчеството за белега на звяра от Откровение, 13 глава говори за най-лошия момент, за абсолютната кулминация във войната на Сатана срещу Бога. Първата сатанинска стратегия в тази кампания е измамата. Откровение, 13 глава говори за време в бъдещето, когато дяволът ще действа чрез земна религиозно-политическа сила, наречена „звяр“, и ще прибегне до сила.

Разбира се, религиозните гонения не са нещо ново. Те присъстват в историята от времето, когато Каин убива Авел, понеже Авел се покланя на Бога по определения от небето начин (Битие 4:1-8). Исус казва, че гонения ще има дори за вярващите в първи век и през всички векове: „Даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога“ (Йоан 16:2; Матей 10:22; 1 Петър 4:12).

Пророчеството за белега на звяра е последната брънка в тази безбожна верига. Също като гоненията в миналото, и това цели да принуди всички да се подчинят на определен набор от вярвания и утвърдена система на поклонение.

Пророчеството казва, че гонението ще започне с икономически санкции: „Никой няма да може да купува, нито да продава“, ако няма „белега“. Когато това стане, огромното мнозинство от хора ще се предаде. Всеки, който не се покори, накрая ще попадне под заплаха от смъртен указ.

Дяволът приготвя мнимите християни чрез компромиси в живота им да приемат белега на звяра, когато бъдат подложени на последния тест. Божията любов към всеки един от нас ще ни подкрепя и ще ни запази в идващите размирни времена.

Първият звяр от Откровение, 13 глава получава сила, престол и голям авторитет от змея. Откровение 12:9 и 20:2 определя змея като Сатана. Той е хитър враг и действа чрез земни сили. Откровение 12:3-5 казва, че този „змей“ – дяволът – се е опитал да унищожи „мъжкото Дете“ веднага щом То се е родило. Това „мъжко Дете“ по-късно „беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол“. Детето, разбира се, е Христос. Тъй като иска да Го унищожи още като новородено, Сатана действа чрез Ирод и имперския Рим. Накрая римски управител, Пилат, осъжда Христос на смърт, римски палач Го приковава към жестокия кръст, римски войник Го пробожда с копие и римски войници пазят гроба Му. Според Откровение 13:2 змеят, Сатана, действащ чрез езическия Рим, ще даде престола на владичеството си на тази въздигаща се сила, звяра.

„Въпреки че най-вече символизира Сатана, звярът във вторичен смисъл символизира Римската империя. (…) Силата, наследяваща Римската империя, която получава от змея „силата си, престола си и голяма власт“, категорично е папският Рим“ (Адвентен библейски коментар. Т. 7, с. 817 – англ. изд.). Историкът Флик обяснява, че „от руините на политическия Рим се надигна великата морална империя в „гигантската форма“ на Римската църква“ (A. C. Flick, The Rise of the Medieval Church (1900) p. 150 as quoted in The SDA Bible Commentary, vol. 7, p. 817).

За разлика от „целия свят“, който следва звяра, Бог ще има един народ, който „следва Агнето“. Както винаги, човек трябва да избере страна: с Исус или против Него. Както тогава, така и сега няма да има средно положение, нито неутрална позиция. Когато човек не застане твърдо за Исус, той избира другата страна, съзнателно или не.

Звярът от „Откровение“ е отстъпила от вярата религиозна сила, която се издига от езическия Рим и се превръща в световна система на поклонение. Според Откровение 13:5 тя е богохулна сила. В Новия Завет богохулството е приравнено с присвояване привилегиите и прерогативите на Бога като равен.

Исус е обвинен в богохулство от водачите на народа. В Неговия случай обвинителите са несправедливи, защото Той притежава цялата власт и прерогативи на Бога – включително и правото да прощава грехове. Понеже Исус е Бог. Или както толкова убедително го казва самият Той: „Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца. Как така казваш: Покажи ми Отца?“ (Йоан 14:9).

От своя страна 1 Тимотей 2:5 гласи, че има един ходатай между Бога и човека, човекът Исус Христос. Обаче Римската църква учи, че свещеникът е посредник между Бога и грешното човечество. Разбира се, тъй като самият свещеник е грешен човек, той не може да бъде посредник, защото също има нужда от посредник. Богохулството е определено и като претенция на някой човек, че е Бог или стои на мястото на Твореца. Ето само две от изявленията на римокатолически авторитетни източници:

„Папата има толкова голямо достойнство и е толкова издигнат, че не е просто човек, (…) той е, така да се каже, Бог и наместник на Бога“ (Lucius Ferraris, “Papa,” article 2 in his Prompta Bibliotheca (1763), vol. 6, pp. 25-29).

Папа Лъв XIII се хвали: „Ние заемаме на тази земя мястото на Всемогъщия Бог“ (The Great Encyclical Letters of Pope Leo XIII (New York: Benziger, 1903), p. 193).

Подобни претенции стават още по-актуални, когато разберем, че думата „анти“, както например в антихрист, невинаги означава „против“, а може също и да значи „на мястото на“. Следователно антихрист означава и „на мястото на Христос“. И това ако не е богохулство!

„От самото начало на великата борба в небето целта на Сатана е да премахне Божия закон. Именно с тази цел той започва бунта си срещу Създателя и макар че е прогонен от небето, продължава същата война и на земята. Целта, която неотклонно преследва, е да мами хората и по този начин да ги подвежда да престъпват Божия закон. Дали ще постигне това чрез пълно отхвърляне на закона, или чрез пренебрегване на една от заповедите му, резултатът в края на краищата ще бъде един и същ (…)

За да успее да създаде неуважение към Божествените закони, Сатана е изопачил библейските доктрини и по този начин във вярата на хиляди формално вярващи в Писанията са вмъкнати заблуди. Последната голяма битка между истината и заблудата е само окончателният сблъсък от продължителния спор за Божия закон. Ние навлизаме именно в тази битка – битката между човешките закони и заповедите на Йехова, между религията на Библията и религията на измислиците и традициите“ (Уайт, Е. Великата борба. С., Нов живот, 2018, с. 394).

В цялата книга „Откровение“ поклонението и Сътворението са неделимо свързани. Същността на борбата между доброто и злото и въпросите, свързани с белега на звяра, се въртят около това дали Бог е достоен за поклонение.

Както видяхме, възгледът за Христос като Творец е в самото сърце на съботното поклонение. Исус постоянно подчертава значението на деня, на който Той се определя като „Господ“ (Матей 12:8; Марк 2:28; Лука 6:5). Съботата вечно ни напомня за нашата самоличност. Тя ни напомня кои сме като хора. Обявява за ценно всяко човешко същество. Непрестанно подчертава идеята, че сме сътворени същества и че Създателят ни е достоен за нашата вярност и поклонение. Това е причината дяволът да мрази съботата толкова много. Тя е златната нишка, която ни свързва с Твореца и именно затова ще играе такава решаваща роля в последната криза.

Изглежда, щеше да има страхотна забава. В един клуб в Хараре бе запазена маса. Имаше купен алкохол и поканени хора. Старейшината обаче не дойде. „Какво се случи?“, попита Хуберт, когато след известно време се срещна със своя приятел.

„Не мога да го направя. Аз съм старейшина.“

Хуберт бе чувал това обяснение и преди. Двамата със старейшината бяха се сприятелили, докато преподаваха в гимназия в Хараре. Деветнадесетгодишният Хуберт си бе отделил една година, за да преподава, преди да се запише в университета. Приятелят му бе на 25 години, старейшина в адвентна църква. Хуберт ходеше по купони, но старейшината никога не го придружаваше. Винаги казваше: „Не мога да отида там. Аз съм старейшина.“

Хуберт никога не бе познавал адвентист. Често си мислеше: „Този човек е верен на църквата си“, но винаги отклоняваше поканите му да отиде на богослужение.

На следващата година Хуберт се записа в държавния университет „Мидландс“ в Гуеру. Спомняше си за старейшината и дори посети адвентна църква за пръв път. Хората бяха добронамерени и приятелски настроени, а проповедта докосна сърцето му. По време на ваканцията посети и друга адвентна църква, докато бе на гости при леля си. Стигна до там, че всеки път, когато видеше църква, изпитваше желание да влезе вътре. Чувстваше, че нещо липсва в духовния му живот.

През втората си година в университета Хуберт получи стипендия, за да учи в Русия. Чудеше се дали и там ще намери адвентна църква.

Една съботна вечер се бе напил, но точно тогава Милдред пристигна на рождения ден на общ приятел в Москва. „Защо идваш толкова късно?“, попита той.

„Бях на църква“, каза Милдред.

„Но днес е събота – отвърна Хуберт. – Църквата е в неделя.“

„Е, аз съм адвентистка от седмия ден.“

Хуберт не можеше да повярва на ушите си. Милдред видя, че проявява интерес и го покани на църква следващата събота. Дори застана пред метростанцията в съботната сутрин. Хуберт обаче се срамуваше, че са го видели пиян и не отиде. Когато тя му се обади, за да го попита къде е в момента, той промълви: „Извинявай. Ще дойде следващата събота.“ Милдред му се обади през седмицата, за да му напомни за обещанието. Той я придружи в събота до международната адвентна църква в Москва.

След една година Хуберт предаде сърцето си на Исус и бе кръстен. Свързва се със старейшината, за да му благодари, че е бил верен. Старейшината не можеше да си намери място от радост!

Сега Хуберт Ниабаджа е активен църковен член. „Благодаря на Бога, че ме заведе в адвентната църква“, казва той.