Хоумскулинг, добре изпълнен график, чиста къща, домашни здравословни ястия. Тези неща са добри и аз ги харесвам като американски мисионер и майка, отглеждаща четири деца в Замбия. Но тези неща са просто средствата, които ни помагат да почитаме Исус. Ако тези средства препрепречват пътя на Исус, трябва да се затичаме към Него.

Беше около 10 сутринта. Хоумскулингът напредваше и аз вършех и други задачи, като пране и приготвяне на обяд. Едно от децата направи забележка на друго, че вдига шум. Друго започна да плаче, защото не можеше да реши задача. Две от децата започнаха да спорят, защото всяко настояваше нещата да се случат по неговия си начин. Започнах да негодувам, тъй като постоянно трябваше да давам напътствия на дете, което не внимаваше.

В този момент осъзнах, че имам две възможности. Можех да се поддам на плътта и с рязък глас да оправя всичко. Или просто да не се подчиня на наклонностите си и с нежен глас да поканя всички да занесем проблемите си при Исус. Какво ще спечелим на работа или на училище, ако Исус не е в сърцата ни?

С усмивка повиках всяко дете по име. „Шейла“, обърнах се аз към 11-годишната ми дъщеря. „Уесли“, казах на 9-годишния ми син. „Сиена и Уинстън“, повиках 7-годишната ми дъщеря и 3-годишния ми син. „Ще занесем всичките си проблеми при Исус и ще Го оставим Той да ни помогне да ги разрешим.“

Коленичихме в сянката на едно дърво и разказахме на Исус за проблемите си. Прочетохме от Библията как Исус е укротил бурята. Отдадохме Му слава с песен. След това се прегърнахме и започнахме деня отначало. С Исус. Отново.

Когато влязохме обратно в къщата, всички деца бяха спокойни. После всяко от тях започна да слуша по-внимателно указанията ми. Имаха желание да изгладят споровете си с уважение и с грижа за другия, за разлика от проявявания преди дух на егоизъм. Беше ни напомнено, че Исус е наблизо и присъствието Му е по-важно от списъка със задачи за деня.

Елън Уайт пише: „Майките, които копнеят за мисионерското поле имат такова в домашния си кръг. Душите на собствените й деца не са ли със стойност като душите на езичниците? С каква грижа и нежност би трябвало тя да бди над израстващите умове и да ги насочва към Бога във всичките им мисли! Кой може да направи това толкова добре, колкото една любяща, богобоязлива майка? (Адвентен дом, стр. 245).

Да бъдеш майка е нещо повече от грижата за дома. Това е грижата да насочваш децата си към Исус.