В книгата си „Малцината: Невероятни истории за най-изненадващите обрати в исторически битки“ Кормак О’Брайън разказва за армии, които въпреки че са били много по-малочислени, все пак са победили. Например армията на Ханибал от 55 000 войници от Картаген, която сразила „непобедимата“ римска армия от 80 000 силни войници. Разказва се удивителната история за гръцката армия на Александър Велики, която победила Персийската империя.

Ние също водим битка на живот и смърт с хитър враг. Малочислени сме и се бием срещу значително превъзхождащи ни сили. Силите на злото изглеждат непобедими. Сякаш сме обречени на провал. Поражението изглежда неизбежно. Няма изгледи за победа. От чисто човешка гледна точка, сякаш силите на Сатана ще ни погълнат.

Обаче благодарение на Бога, макар и да сме малочислени, макар и армиите на злото да ни превъзхождат (според човешките очи) и атаките му да са ожесточени, чрез Исус накрая ще победим. Темата на последната книга от Библията, „Откровение“, е следната: Исус печели – Сатана губи. Кулминацията на тази битка е очертана в Откровение, 12 глава, която най-вече ще изучаваме тази седмица. Това ще ни подготви да разберем по-добре Откровение, 14 глава и трите ангелски вести.

Откровение, 12 глава представя поредица от драматични епизоди, кратки моменти от вековния конфликт между доброто и злото, който е започнал в небето, но ще завърши тук, на земята. Тези епизоди ни отвеждат назад във времето: от началните сцени на бунта на Сатана в небето до злостната му атака срещу Божия народ в последните дни.

Свободата на избор е фундаментален принцип в Божието управление както на небето, така и на земята. Бог не е създал роботи нито на небето, нито на земята. Създадени по Божия образ, ние, хората, можем да вземаме морални решения.

Свободата на избора е тясно свързана със способността да обичаш. Ако отнемете силата на избора, унищожавате способността за любов, защото любовта никога не може да бъде принудена или наложена чрез сила. Любовта е израз на свободната воля. Всеки небесен ангел се е изправил пред възможността да избира дали да откликне на Божията любов, или да Му обърне гръб егоистично, арогантно и гордо. И точно както небесните ангели са били изправени пред вечен избор заради любовта, така и всеки един от нас, според „Откровение“, трябва да вземе своето вечно решение в земния конфликт.

Никога не е имало неутралитет във великата борба (Лука 11:23), няма да има и в последната война на земята. Както всеки един ангел е избирал дали да застане на страната на Исус, или на Луцифер, така и цялото човечеството ще бъде доведено до окончателното си, необратимо решение в края на времето. Кой ще получи нашата вярност, поклонение, послушание? Винаги това е бил основният въпрос за хората, такъв ще бъде той и в последната криза на земната история, само че в по-драматични обстоятелства.

Но ето една изключително добра новина: Откровение, 12 глава описва триумфа на Христос в конфликта и всичко, което трябва да сторим ние, използвайки свободната си воля, е да изберем да застанем на Негова страна, на печелившата страна. Прекрасно е, че можем да изберем тази страна в битката, след като предварително знаем, че Той ще триумфира.

От самото начало Сатана се опитва да погуби Христос (Откровение 12:4,5). Обаче се проваля при всеки опит. Например, когато Христос се ражда, един ангел предупреждава Йосиф и Мария за злокобните планове на Ирод и те побягват в Египет. Исус посреща най-съблазнителните изкушения на Сатана в пустинята с „писано е“ и така намира защита в Божието Слово. Чрез смъртта Си на кръста разкрива величието на Своята любов и ни избавя от осъдителната присъда за греха. Чрез възкресението Си и като наш жив Първосвещеник ни избавя от силата на греха в нашия живот.

В Библията тоягата е символ на владичество или управление. Желязната тояга е символ на непоклатимо, всевластно, непобедимо управление. Исус се е сблъскал с всяко едно изкушение, което и ние срещаме, но е излязъл победител. Дяволът е победен враг. Христос триумфира над него чрез Своя живот, смърт и възкресение. И след като Исус вече е победил дявола на Голготския кръст, ние също можем да бъдем победители. Христовата победа над Сатана е пълна, но великата борба между тях още не е приключила.

Въпреки това, когато приемем чрез вяра извършеното от Христос за нас, нашият дълг от грехове се заличава и те биват опростени. Заставаме съвършени пред Бога, покрити с Христовата правда. Както пише Павел: „Да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т.е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра“ (Филипяни 3:9). Щом сме опростени, няма нищо, за което да ни обвинят. Исус е победил и е преодолял завинаги дори най-лошото, което грехът и злото биха могли да Му причинят. Той е атакувал злото от всички страни и го е победил. Когато Го приемем чрез вяра, победата Му става и наша.

В Библията е описано, че Исус никога не е губил битка със Сатана. Той е могъщият победител. Победител над силите на злото. Но едно е да вярвате, че Исус е победил сатанинските изкушения. Съвсем друго е да сте уверени, че Неговата победа е и наша победа.

Въпреки че на земята все още бушува битка, Сатана е изгубил войната. Точка. Така е не само за крайната победа на Христос в кулминацията на човешката история, но също и за нашата битка с началствата и властите на злото в личния ни живот. Някои християни живеят като разочаровани пораженци. Надяват се да победят някое отношение или навик, но никога не осъзнават реалността на Христовата победа за самите тях в личния им живот.

Седем пъти във вестите от „Откровение“ към седемте църкви срещаме израза „който победи“. Тук, в Откровение 12:11, отново откриваме идеята за победата. Думата „побеждавам“ в оригиналния език на текста е nikao. Тя може да бъде преведена буквално като „покорявам, надделявам, триумфирам или излизам победоносно“. Забележете по какъв начин излизаме като победители. Откровение 12:11 потвърждава, че това е възможно „чрез кръвта на Агнеца“.

В Откровение 5:6 чрез пророческо видение Йоан надзърта в небето и вижда „Агнец, като заклан“. Жертвата на Христос е в центъра на вниманието на цялото небе. Няма по-благороден образ от Кръста, чрез който да се покаже безкрайната и необяснима Божия любов.

Когато приемем чрез вяра това, което е извършил Христос за нас, нашият дълг се заличава и заставаме съвършени пред Божиите очи. Греховете ни са опростени (Колосяни 1:14; Ефесяни 1:7; Колосяни 2:14) и „бе свален клеветникът на нашите братя“ (Откровение 12:10). Ние сме изкупени, победители и спасени не поради нашите собствени заслуги, а заради победите на Христос за нас.

1260-те дни от Откровение 12:6 са паралелни на „време, времена и половин време“ от Откровение 12:14. Същото времево пророчество, описващо идентичен времеви период, е записано в Даниил 7:25, Откровение 11:2,3 и Откровение 13:5. Тъй като това са пророчески символи (в пустинята не отива буквална жена с крила), ние прилагаме към тези пророчества идеята за пророческо време – принципа „ден-година“ (например Числа 14:34 и Йезекиил 4:4-6). Това просто означава, че един пророчески ден съответства на една година. Коментирайки този същия пророчески период от време в Откровение 11:2, Учебната Библия на Университет „Андрюс“ заявява: „Затова историческите тълкуватели по принцип разбират периода от 1260 пророчески дни като представляващ 1260 буквални години, обхващащи периода между 538-1798 г. (с. 1673 – коментари за Откровение 11:2; англ. изд.). Една покварена църква – заедно с покварена държава – потискат, гонят и понякога избиват Божия верен народ.

Жестокото сатанинско гонение на вярващите в Библията християни е продължение на великата борба между доброто и злото. Напускайки тъмнината на Средните векове, по време на Реформацията, мъже и жени са изправени пред избор. Ще останат ли верни на Божието Слово, или ще приемат ученията на свещениците и прелатите? Истината още веднъж възтържествува и Бог има един верен народ въпреки яростното противопоставяне.

Виждаме някои вълнуващи и изключително насърчителни изрази за Божията закрила в тези стихове. Откровение 12:6 използва израза „място, приготвено от Бога“. Откровение 12:14 заявява, че жената е „хранена“ в пустинята, а Откровение 12:16 – че „земята помогна на жената“. В периоди на жестоки гонения Бог осигурява закрила на църквата Си. Ще направи същото и за остатъка в края на времето.

Дяволът воюва с Христос от началото на бунта си в небето (Откровение 12:7). Целта му тогава, както и сега, е да узурпира властта над вселената (Исая 14:12-14). Прицелът на вниманието му в последните дни от човешката история пада върху Божия народ. Откровение 12:17 подчертано заявява, че змеят (Сатана) е разярен (разгневен) на жената (църквата) и отива да воюва с останалите от нейното потомство. Този израз, „останалите от нейното потомство“, се превежда също и като „остатък“ в превода на крал Джеймс на английски език. Божият остатък остава верен на Христос, послушен на Неговата истина и верен на мисията Му.

В Откровение 12:17 Сатана (змеят) е разярен против жената, Божията църква. Дяволът изпитва ярост към един народ, който пази Божиите заповеди, и ще направи всичко възможно да ги унищожи.

Накрая той подбужда издаването на указ да не могат да купуват или да продават и да бъдат пратени в затвор или убити (Откровение 13:14-17). Щом Сатана не може да унищожи Христос, той ще се опита да погуби онова, което Христос обича най-много – Неговата църква. Последната война на земята няма да е в Близкия изток и във връзка с различните конфликти там. Тя ще бъде битка за ума на всеки един човек от Божия народ, разпръснат по целия свят. Тя ще бъде битка между две противоположни сили: Христос и Сатана. И никой не може да остане неутрален.

Централният въпрос в тази последна война е: „На кого сме верни? Кой получава нашата вярност?“. Небето призовава за вярващи хора, които са запленени от Христовата любов, изкупени с Неговата благодат, отдадени на Неговата кауза, укрепени от Неговия Дух и така покорни на заповедите Му, че са готови да отидат на смърт за Неговото дело.

Нашият свят се е запътил към мащабна криза. Но в Исус, чрез Исус и заради Исус победата ни е сигурна – докато оставаме свързани с Него, което правим чрез вяра – вяра, водеща до послушание. Всичко се свежда до нашия избор.

В известен смисъл можем да твърдим, че Бог не е имал избор: ако е искал същества, които да са в състояние да обичат Него и всички останали, Той е трябвало да ги създаде със свободна воля. Ако те не бяха свободни, не биха могли да обичат, а каква щеше да бъде нашата вселена без любов? Би била това, което някои хора твърдят, че е: безлична машина, действаща според стриктните закони на причината и следствието и в която няма нито свободна воля, нито свободен избор, и не бихме били нищо повече от торби със субатомни частици от плът и кръв, следващи единствено законите на физиката. Това не е никак приятна картина, нито пък изобразява това, което ние от само себе си знаем. Кой от нас например смята, че любовта към родителите ни, към децата, към брачните партньори не е нищо друго освен подреждане на атоми?

„Тъй като законът на любовта е основата на Божието управление, щастието на всички интелигентни същества зависи от съвършеното им съобразяване с неговите велики принципи на правда. Бог желае да получава от всичките Си творения служене от любов – служене, което е мотивирано от оценяването на Неговия характер. Не изпитва удоволствие от принудително покорство и на всички подарява свободна воля, за да могат да Му служат доброволно.

Докато всички сътворени същества бяха верни на Бога от любов, в цялата Божия вселена цареше съвършена хармония. Най-голямата наслада на небесните множества беше да изпълняват плановете на Твореца Си. Те обичаха да отразяват Неговата слава и да Му отдават възхвала. Докато любовта към Бога беше на първо място, любовта им един към друг беше доверчива и несебелюбива. Нито една дисхармонична нотка не помрачаваше небесната хармония“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С., Нов живот, 2019, с. 8).

Хоумскулинг, добре изпълнен график, чиста къща, домашни здравословни ястия. Тези неща са добри и аз ги харесвам като американски мисионер и майка, отглеждаща четири деца в Замбия. Но тези неща са просто средствата, които ни помагат да почитаме Исус. Ако тези средства препрепречват пътя на Исус, трябва да се затичаме към Него.

Беше около 10 сутринта. Хоумскулингът напредваше и аз вършех и други задачи, като пране и приготвяне на обяд. Едно от децата направи забележка на друго, че вдига шум. Друго започна да плаче, защото не можеше да реши задача. Две от децата започнаха да спорят, защото всяко настояваше нещата да се случат по неговия си начин. Започнах да негодувам, тъй като постоянно трябваше да давам напътствия на дете, което не внимаваше.

В този момент осъзнах, че имам две възможности. Можех да се поддам на плътта и с рязък глас да оправя всичко. Или просто да не се подчиня на наклонностите си и с нежен глас да поканя всички да занесем проблемите си при Исус. Какво ще спечелим на работа или на училище, ако Исус не е в сърцата ни?

С усмивка повиках всяко дете по име. „Шейла“, обърнах се аз към 11-годишната ми дъщеря. „Уесли“, казах на 9-годишния ми син. „Сиена и Уинстън“, повиках 7-годишната ми дъщеря и 3-годишния ми син. „Ще занесем всичките си проблеми при Исус и ще Го оставим Той да ни помогне да ги разрешим.“

Коленичихме в сянката на едно дърво и разказахме на Исус за проблемите си. Прочетохме от Библията как Исус е укротил бурята. Отдадохме Му слава с песен. След това се прегърнахме и започнахме деня отначало. С Исус. Отново.

Когато влязохме обратно в къщата, всички деца бяха спокойни. После всяко от тях започна да слуша по-внимателно указанията ми. Имаха желание да изгладят споровете си с уважение и с грижа за другия, за разлика от проявявания преди дух на егоизъм. Беше ни напомнено, че Исус е наблизо и присъствието Му е по-важно от списъка със задачи за деня.

Елън Уайт пише: „Майките, които копнеят за мисионерското поле имат такова в домашния си кръг. Душите на собствените й деца не са ли със стойност като душите на езичниците? С каква грижа и нежност би трябвало тя да бди над израстващите умове и да ги насочва към Бога във всичките им мисли! Кой може да направи това толкова добре, колкото една любяща, богобоязлива майка? (Адвентен дом, стр. 245).

Да бъдеш майка е нещо повече от грижата за дома. Това е грижата да насочваш децата си към Исус.