Младият литературен евангелизатор Симо Вехкавуори се спрял посред зима пред добре поддържана къща близо до Турку – най-старият град във Финландия и бивша столица, и показал книгите си на две неомъжени сестри, които живеели там.

За негова изненада сестрите бързо поръчали по една от всичките книги. След това го оставили сам в гостната стая. Той не смеел да си тръгне.

Накрая една от сестрите дошла по стълбите, носейки под мишницата си голяма котка. „Господине, ще направите ли нещо за тази котка?“, казала тя.

„Какво трябва да направя?“, попитал Симо.

„Не сте ли Вие ветеринарят, на когото се обадихме преди малко?“

„Не – отвърнал той. – Аз съм литературен евангелизатор.“

Години след това сестрите разказвали на приятелите си с гръмогласен смях как били объркали Симо с ветеринаря и сметнали, че трябва да си купят книгите му, за да може той да лекува котката.

Сестрите задържали книгите.

При друг случай Симо отишъл в гората един петъчен следобед, за да си обядва и да се помоли. „Моля Те, Исусе, преди края на седмицата ми дай възможност да свидетелствам за Теб.“

След като се нахранил, почукал на вратата на ферма.

„Продавам тази книга“, казал той и посочил „Великата борба“ от Елън Уайт на жената, която отворила вратата.

„Не се интересувам от книгата, която продаваш – отговорила жената. – Искам обаче да разбера какво означава Исус за теб.“

След като Симо описал любовта си към Исус, жената заговорила.

„Да отидем в задната стая и да се помолим на колене“, казала тя.

В този момент двете й големи дъщери дошли при вратата. „Елате с нас – обърнала се жената към дъщерите си. – Вашите колена също трябва да се превият за молитва.“

След молитвата Симо се приготвил да си тръгва. Жената го последвала до външната врата. „Бих искала да си поръчам книгата, която ми показа“, казала тя.

В този момент Симо осъзнал, че жената се интересува от духовните въпроси. Когато след известно време пастор започнал евангелизаторска кампания в този район, Симо го запознал със семейството. Пасторъл провел библейски курс във фермата и семейството се присъединило към Църквата на адвентистите от седмия ден. Днес внучката на тази жена е активен църковен водач в столицата Хелзинки.