Повечето хора искат да живеят „успешен“ и щастлив живот. Разбира се, в един грешен свят, където трагедията и бедите могат да връхлетят в един миг, тази цел може би невинаги е лесна за постигане.

След това възниква и въпросът как да дефинираме „успеха“. Да си припомним случая с Йосиф в Египет; ако някога е имало успешен живот, това със сигурност би бил той, нали? От затвора до двореца, нещо такова. От друга страна, какво ще кажете за Йоан Кръстител? Той отиде от затвора до гроба. Колко успешен беше животът му? Отново всичко зависи от това как дефинирате „успеха“.

Тази седмица ще разгледаме идеята за „успеха“ в контекста на основните принципи на управление и финансови правила. Без значение кои сме или къде живеем, парите и финансите ще бъдат част от живота ни, независимо дали това ни харесва, или не. В такъв случай кои са някои от стъпките, практичните стъпки, които можем да предприемем по своя път? Макар и да не гарантират „успех“, те все пак могат да ни помогнат да избегнем често срещаните клопки и грешки, които биха могли да направят финансовия успех малко по-труден.

Когато младостта премине в зрялост, започваме да мислим за това, че трябва да задоволим основните си нужди – храна, облекло и подслон. Самият Исус ни казва как правилно да подреждаме приоритетните си нужди, когато заявява: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави” (Матей 6:33). Разбира се, за тези, които са по-възрастни и които не са направили избора за Исус в младостта си, все още има време да вземат правилните решения относно настойничеството. Както видяхме в Битие 28:20-22, Яков прави някои важни житейски избори – както духовни, така и финансови. Във видението Господ се представя на Яков като „ Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак ” (Битие 28:13). После, като част от своя обет към Бога, Яков казва: „Господ ще бъде мой Бог“ (Битие 28:21).

След като Яков поема своите духовни и финансови ангажименти към Бога, Господ го насочва към Рахил при кладенеца (вж. Битие 29:9-20). Подходящо е да вземете своето духовно решение или решението за бъдещата си работа, преди да се обвържете в брак. Вашият бъдещ брачен партньор трябва да знае „в какво се забърква“. Този човек отдаден християнин ли е? В какъв вид работа ще се включи? Дали ще бъде учител, медицинска сестра, адвокат, работник или пък нещо друго? На какъв живот ще се посветя? Други въпроси, които се нуждаят от отговори преди брачния ангажимент, са: Какво ниво на образование сме получили? С какви дългове влизаме в брака? Готов ли съм да приема тази ситуация като част от моята отговорност?

Освен ако не сте богати дотолкова, че да сте напълно независими, или не сте наследник на доверителен фонд, който мама и/или татко са създали за вас, така че никога да не ви се налага да работите нито ден в живота си (ако четете много истории за тези деца, парите, предназначени да бъдат благословение, често водят до трагедия за тях като възрастни), рано или късно ще трябва да работите за прехраната си. Разбира се, в идеалния случай ще намерите нещо, което ви е страст, може да ви осигури добър доход, да се обучите в това, да си намерите работа и да се трудите на нея през оставащите години. Това е идеалът; но разбира се, невинаги се случва точно така.

Очевидно тази работа не е била наказание. Тя е била създадена за тяхно добро. Тоест дори в Рая, дори в свят, в който не е имало грях, смърт и страдание, Бог е знаел, че хората трябва да работят.

„А на Адам бе поверена работата да се грижи за Градината. Създателят знаеше, че Адам не може да бъде щастлив без работа. Красотата на Градината го радваше, но това не беше достатъчно. Той трябваше да се труди, за да упражнява прекрасните органи на тялото. Ако щастието се състоеше в това да не прави нищо, човекът в своето състояние на свята невинност щеше да остане безработен. Но Този, Който създаде човека, знаеше какво ще допринесе за неговото щастие; и веднага след като го създаде, той му даде определената му работа. Обещанието за бъдеща слава и постановлението, че човек трябва да се труди за ежедневния си хляб, идват от същия трон“ (Уайт, Е. Нашето високо призвание. С. 223 – англ. изд.).

Но дори след грехопадението, когато (както с всичко останало) работата е опетнена от греха, Бог казва на Адам: „Проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си“ (Битие 3:17). Забележете, Бог проклина земята „заради тебе“, заради Адам, с идеята, че работата ще бъде нещо, от което той ще се нуждае, особено като паднало същество.

Както видяхме, Бог е предвидил хората да работят по един или друг начин. Тази част от нашия живот (трудоспособната възраст) обикновено продължава около 40 години. За много хора това е времето за отглеждане и възпитание на децата, когато се придобиват домът и други основни придобивки. Може да се окаже много интензивен период във финансово отношение. Много чувствително време, защото семейството се учи да работи заедно, а членовете му създават връзки за цял живот. В този момент финансовият стрес може да съсипе брака и често се получава точно така. Семейства, в които и двете страни са поели християнски ангажимент и са готови да следват библейските принципи, са много по-стабилни.

В много случаи съпругът печели основните средства за прехраната, въпреки че често и двамата съпрузи работят. Разбира се, могат да възникнат неочаквани обстоятелства – болест, икономически кризи или пък нещо друго – които затрудняват постигането на този идеал. Тогава хората трябва да се приспособят по съответния начин.

Децата, дошли на света през този период от живота, се наричат ​​„наследство от Господа” (Псалми 127:3). Трябва да помним, че те носят със себе си голяма отговорност. Целта на родителите християни е да възпитат децата си да бъдат независими възрастни в този живот и да ги направят годни за бъдещия живот. Ето три съвета, които биха помогнали на родителите:

1. Осигурете християнска домашна атмосфера. Това включва редовно и интересно семейно богослужение, редовно посещение на съботното училище и на църква, както и вярност в десятъците и приносите. Едни чудесни навици, които трябва да се формират в ранните етапи на живота.

2. Научете ги на желание за работа и да ценят труда. Децата ще открият, че усърдието и почтеността в работата винаги се забелязват, оценяват и възнаграждават. Те ще научат, че парите идват при нас в резултат на това, че отделяме време за другите, като изпълняваме задачи, които са ценни за тях.

3. Помощ за добро образование. Образованието днес е скъпо – особено християнското в частно училище. Но за родители с планове за децата си не само за този живот, но и за бъдещия, цената си заслужава.

Друга фаза на „успешния“ живот, последната, има потенциала да бъде най-приятната – особено ако решенията от по-ранните години са били мъдри и не са били съсипани от неочаквани събития. В идеалната ситуация родителите са възпитали децата си, за да станат независими възрастни, жилището е изплатено, нуждите от транспорт са задоволени, няма дългове и има достатъчен поток от приходи, за да осигури нуждите на възрастното семейство.

Бог призовава децата Си към по-висок стандарт в работата и в живота. Този стандарт е Божият закон, записан в сърцата ни (вж. Йеремия 31:33) и отразен в характерите ни. Тъй като обществото ерозира и християнското обучение се размива и свежда до минимум, за отделния християнин ще стане още по-важно да живее и работи на безупречно ниво. Библията казва: „За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство, и благоволение е по-добро от сребро и злато ” (Притчи 22:1).

Писанието е записало случаи на работодатели, които признават, че са благословени, защото са имали благочестив служител. Когато Яков пожелава да напусне своя тъст Лаван и да се върне със семейството си в своята родина, Лаван го умолява да не си тръгва, казвайки: „Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе“ (Битие 30:27). И когато Йосиф е продаден в робство в Египет, неговият господар Петефрий прави подобно наблюдение относно работата на Йосиф и го възнаграждава по съответния начин.

„И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава” (1 Коринтяни 10:31). Така че в нашата работа и управление на финансите, каквото и да правим, трябва да вършим всичко за Божия слава. Той е Този, който ни дава знанието и силата да успеем в живота.

„Твое, Господи, е величието и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, което е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си нависоко като глава над всичко. Богатствата и славата са от Теб и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички“ (1 Летописи 29:11,12).

Има десетки светски гурута по управление на парите, но Бог ни предупреждава да не се консултираме с тях за управлението на активите, които ни е поверил. „Блажен онзи човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните не стои, и в събранието на присмивателите не седи; а се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява” (Псалми 1:1-3).

И така, човекът, който се наслаждава на закона на Господа (тук законът може да се разбира в по-широк смисъл като Божието Слово), ще бъде благословен. Вижте колко просто е това? И той ще просперира – ще бъде успешен.

Един преглед на библейските съвети относно управлението на финансите ни дава много ценни идеи, които да следваме. Нека разгледаме седем от тях.

1. Бъдете организирани. Разработете план за разходите (Притчи 27:23,24). Много семейства просто съществуват от заплата до заплата. Без простичък план за печелене, харчене и спестяване животът е много по-стресиращ.

2. Харчете по-малко, отколкото печелите. Решете да живеете според възможностите си (Притчи 15:16). Много семейства в западните страни всъщност харчат повече, отколкото припечелват. Това е възможно само поради наличието на кредити и дългове. Редица проблеми измъчват тези, които трупат дългове.

3. Спестявайте част от всеки цикъл на плащане (Притчи 6:6-8). Спестяваме, за да правим по-големи покупки в бъдеще и да се погрижим за непланирани разходи, като злополуки или болести. Някои спестявания биха могли да се използват за планиране на времето, когато поради напредване на възрастта вече няма да можем да бъдем наети на работа.

4. Избягвайте дълговете като тези при COVID-19 (Притчи 22:7). Лихвата е един разход, без който можете да живеете. Човек или семейство, живеещи с дългове, тоест с пари назаем, на практика днес живеят с пари, които се очаква да спечелят в бъдеще. Ако настъпят някакви промени в живота ви, това може да доведе до сериозни финансови сътресения.

5. Бъдете прилежен работник. „Душата на ленивия желае и няма, а душата на трудолюбивите ще се насити” (Притчи 13:4).

6. Бъдете финансово верни на Бога (Второзаконие 28:1-14). Никое семейство не може да си позволи да живее без Божието благословение.

7. Не забравяйте, че тази земя не е нашият истински дом. Нашето управление на средствата говори много за това къде са върховните ни приоритети (вж. Матей 25:14-21).

„Никои търговски сметки или планове в живота не могат да бъдат добри и пълни, ако обхващат само кратките години на настоящия живот и не вземат никакви мерки за безкрайното бъдеще (...) Никой не може да събира съкровище за небесата, без да открие, че още тук, в земния си живот, се е обогатил и облагородил чрез тях” (Уайт, Е. Възпитание. С. 145 – англ. изд.).

„В основата на всяка честно водена търговия и на всяко истинско преуспяване лежи признаването на Бога като собственик. Първоначалният собственик е създателят на всички неща. Ние сме Негови домоуправители. Всичко наше ни е поверено от Него, за да бъде употребявано според нарежданията Му” (Възпитание. С. 137 – англ. изд.).

Понеже сме принудени да осигурим прехраната на семействата си, много често си мислим, че нашата работа е просто да осигурим доходи. Но като християни ние сме отговорни и за изпълнението на своята роля във великото поръчение, което Исус е дал на всички Свои последователи. След като цитира това поръчение, както е записано в Марк 16:15, Елън Уайт пише: „Не всички са призвани да бъдат проповедници или мисионери в обикновения смисъл на думата, но всички могат да бъдат негови съработници в разнасяне „благата вест” между своите ближни. Заповедта е към всички: големи и малки, учени и прости, стари и млади” (Възпитание. С. 264 – англ. изд.).

„Ние трябва да се придържаме по-тясно към Божия план за живота. Да вършим най-добросъвестно работата, която е най-близо до нас, да предоставяме пътищата си на Бога и да внимаваме на упътванията на Неговото провидение – това са правила, които гарантират успех при избора на професия” (Възпитание. С. 267 – англ. изд.).

Младият литературен евангелизатор Симо Вехкавуори се спрял посред зима пред добре поддържана къща близо до Турку – най-старият град във Финландия и бивша столица, и показал книгите си на две неомъжени сестри, които живеели там.

За негова изненада сестрите бързо поръчали по една от всичките книги. След това го оставили сам в гостната стая. Той не смеел да си тръгне.

Накрая една от сестрите дошла по стълбите, носейки под мишницата си голяма котка. „Господине, ще направите ли нещо за тази котка?“, казала тя.

„Какво трябва да направя?“, попитал Симо.

„Не сте ли Вие ветеринарят, на когото се обадихме преди малко?“

„Не – отвърнал той. – Аз съм литературен евангелизатор.“

Години след това сестрите разказвали на приятелите си с гръмогласен смях как били объркали Симо с ветеринаря и сметнали, че трябва да си купят книгите му, за да може той да лекува котката.

Сестрите задържали книгите.

При друг случай Симо отишъл в гората един петъчен следобед, за да си обядва и да се помоли. „Моля Те, Исусе, преди края на седмицата ми дай възможност да свидетелствам за Теб.“

След като се нахранил, почукал на вратата на ферма.

„Продавам тази книга“, казал той и посочил „Великата борба“ от Елън Уайт на жената, която отворила вратата.

„Не се интересувам от книгата, която продаваш – отговорила жената. – Искам обаче да разбера какво означава Исус за теб.“

След като Симо описал любовта си към Исус, жената заговорила.

„Да отидем в задната стая и да се помолим на колене“, казала тя.

В този момент двете й големи дъщери дошли при вратата. „Елате с нас – обърнала се жената към дъщерите си. – Вашите колена също трябва да се превият за молитва.“

След молитвата Симо се приготвил да си тръгва. Жената го последвала до външната врата. „Бих искала да си поръчам книгата, която ми показа“, казала тя.

В този момент Симо осъзнал, че жената се интересува от духовните въпроси. Когато след известно време пастор започнал евангелизаторска кампания в този район, Симо го запознал със семейството. Пасторъл провел библейски курс във фермата и семейството се присъединило към Църквата на адвентистите от седмия ден. Днес внучката на тази жена е активен църковен водач в столицата Хелзинки.