Една от целите на капелана на академията Форест Лейк в Орландо, Флорида, била да се запознае с всеки студент. Това не било никак лесно в училище с 450 ученици в средата на 70-те години.

В началото на учебната година един от учениците дойде при мен и попита: „Имахте ли възможност да се запознаете с Пол?“ Не бях имал тази възможност.

„Трябва да се запознаете с него – продължи ученикът. – Просто го попитайте откъде идва.“

Проявих любопитство и поканих Пол в офиса си. Оказа се доста срамежлив за 16-годишен. „И така, Пол, откъде си?“

„Аз съм от едно малко градче в Джорджия, наречено Плейнс“, отговори той.

Бях изненадан. „Какво? Там живее президентът на САЩ Джими Картър.“

„Пол – попитах отново. – Познаваш ли президента?“

„О, разбира се.“

В началото на лятото трябвало да си намери работа, за да може да плати училищната такса в академията Форест Лейк. Започнал да работи в склад за фъстъци, основния поминък в Плейнс. Започнал с голям ентусиазъм и сметнал, че е обяснил достатъчно добре, че ще почива в събота. Управителят обаче го спрял, когато го видял как си тръгва в петък с обещанието, че ще се върне в понеделник.

„Не – заявил управителят. – Ще дойдеш утре. Тук се работи в събота.“

„Но вие знаете, че съм адвентист от седмия“, казал Пол.

„Ако утре не дойдеш, смятай, че вече нямаш работа“, настоял управителят.

Пол помислил за момент. „Може ли да говоря със собственика?“

„Но това е президентът!“, възкликнал управителят.

„В града ли е сега?“

„Да, тук е, но не мисля, че това има някакво значение за теб.“

Пол се запътил към дома на Картър. Трябвало да мине през службата по охрана, но накрая успял да се срещне с президента. Джими Картър слушал внимателно, докато момчето обяснявало какво се е случило и защо спазва седмия ден, събота. „Уважавам всички млади хора, които са твърди в своите убеждения и защитават вярата си – заявил президентът. Можеш да имаш свободни съботи.“

Така това срамежливо 16-годишно момче станало Христов посланик пред американския президент.

Ние с вас също сме посланици за Христос. „И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява“ (2Коринтяни 5:20).

Нека с помощта на Христос да бъдем верни посланици.