Както имам обичай, отворих Библията си, за да чета от нея по време на полета от Намибия до Южна Африка. Веднага до мене седна млад човек и ме заговори.

„Това Библия ли е?“, попита той. Очевидно бе от Източна Европа.

„Да, това е Библия“, отговорих аз.

„Вярвате ли в Библията?“, отново зададе въпрос.

„Да, с цялото си сърце.“

Каза, че някога баба му и дядо му чели Библията пред него, но той не вярвал в нейните истории, особено тази за сътворението. Разказах му личното си преживяване на човек, който се е върнал при Бога след 15 години вървене по собствен път и как Той ми е дал сигурност в този свят. Младежът се заинтересув от моя разказ.

„Може ли да подържа Библията Ви“, помоли той.

С вълнение наблюдавах как държи моята Библия в ръцете си. Като че ли беше силно впечатлен. След като ми я върна, прочетох на глас текст от Исая 43 гл. Слушаше с интерес Божиите обещания за закрила.

Преди самолетът да кацне, аз го попитах: „Бихте ли приели малък подарък?“ Имах в себе си „Пътят към Христос“. Не искаше да я вземе, но аз го уверих, че имам още бройки. „Ако имате въпроси, можете да ми изпратите съобщение“, казах аз и записах телефонния си номер от вътрешната страна на корицата.

За моя изненада още на следващия ден след пристигането ми в Ирландия, той изпрати следното съобщение: „Пристигнах успешно. Молих се, не мисля, че това е съвпадение.“ Написа, че е срещнал жена в Намибия, която се молела всеки ден. „Когато я видях, започнах да мисля за моите баба и дядо, които четяха от Библията, а след това Ви срещнах.“

„Не вярвам в случайност – отговорих аз. – Нека Бог говори на сърцето Ви.“

Започнахме да си разменяме съобщения и аз му изпращах библейски стихове. Един ден ми изпрати снимка на църква. „Живея до тази църква“, написа той.

Отговорих, че бих желала да му изпратя история на християнската църква и когато получих адреса му, изпратих „Великата борба.“

След известно време получих видео за спасителния план и му го препратих. Той отговори: „Това е нещо удивително.“

Молих се: „Господи, помогни ми да разбера какво може да подейства в живота му.“ В съзнанието ми премина мисълта: „Той държа твоята Библия. Дай му Библията си.“

Реших да му изпрати Библията. Написах писмо, в което казвах: „Това е най-скъпоценното ми притежание. Бог даде за нашето спъсаение единствения Си Син, най-скъпоценното нещо, което имаше. Надявам се, че ще прочетете това, което е моето най-скъпоценно притежание.“