Имам навика да не пътувам, без да съм попитала Бог дали пътуването е по Неговата воля. Живеяв в Ирландия, семейството ми е в Южна Африка, а сестра ми – в Намибия. Посещавам ги веднъж годишно. В самолета чета Библията, книги от Елън Уайт и ръководство за изучаване на Библията. Винаги си нося „Пътят към Христос“ в чантата. Книгите скъсяват пътуването и водят до интересни запознанства. Всеки път, когато пътувам, се случва нещо интересно.

Веднъж се заговорих с мъж, който стоеше до мен, докато чакахме полета си на летището в Дъблин. Оказа се, че работи като специален детектив към ирландската полиция и пътува, за да види семейството си в Кейптаун, Южна Африка, веднъж на три месеца. Говорихме си на обикновени теми, докато чакахме да се качим на самолета. Вътре в самолета млада жена седна до мен и веднага ме заговори. „Закъснях за летището и едва успях да хвана самолета – каза тя. – Страшно съм стресирана!“

„Бог е знаел, че ще хванете този самолет“, отвърнах аз.

Поговорих й за това как Бог поема ръководството в живота ни, когато Му позволим.

Малко преди излитането стюардесата каза на младата жена, че е седнала на погрешно място. Тя се премести и до мене се настани полицаят. „Не е ли интересно! – попитах аз. – Вярвам, че Бог върши всичко с някаква причина.“

„Вие вярвате в Бог?“, попита той.

Разпита ме за моята религия и аз му обясних, че съм адвентистка от седмия ден. „Не е ли странно – възкликна мъжат. – От много години съпругата ми се опитва да ме убеди да приема нейната вяра. Тя е адвентистка от седмия ден.“

„Радвам се да се запознаем“, възкликнах аз. И наистина се радвах.