Имах нужда от насърчение и Бог ми го даде по най-неочаквания начин.

През последните две години ходех веднъж седмично в обществената библиотека в Далас, щата Тексас, за да работя над докторската си дисертация. Един бездомен мъж, който често чете в предверието на библиотеката, винаги ми иска пари. Не му давам пари, но често нося храна и я споделям с него. Въпреки усилията ми да бъде любезен и да разговарям с него, той винаги ми се гневи. Може би защото не му давам пари.

Веднъж ме видя на стълбището на библиотеката и се ядоса.

„Какво става, Джералд?“, попитах аз.

Каза ми, че има нужда от Бога.

Не бях сигурен доколко е искрен, но поговорихме за малко за спасителния план и аз го попитах дали иска да приеме Исус в Живота си като Господ и Спасител.

„Да!“ възкликна той.

Започнах да се моля да приеме Исус.

След онзи ден не го видях цели шест месеца.

Малко преди Деня на благодарността в края на ноември влязох в библиотеката и веднага забелязах моя бездомен приятел.

Почаках да поиска пари, но той не го направи.

Вместо това се усмихна с най-широката усмивка, която съм виждал на лицето му. Започна да ми разказва как Бог е действал в сърцето му през последната половин година.

Каза, че се е присъединил към църква и ходи на молитвени събрания всяка седмица.

Цитираше библейските стихове, които бе научил наизуст през последните шест месеца. Дори ми показа Библията си.

Преливах от радост! Помолихме се заедно и той завърши с най-прекрасната молитва за мене.

Докато се сбогувахме, извадих пари от джоба си и казах: „Джералд, щастлив Ден на благодарността!“