Четвърти август 2020 г. бе страховит ден в Бейрут. Току-що бях завършила почистването на дома ни в подготовка за посрещането на приятели, които не бяхме виждали от известно време поради пандемията от Ковид.

Най-големият ми син Джеймс бе толкова развълнуван, че приготви картина, която окачи над вратата по случай пристигането на гостите в кампуса на адвентния близкоизточен университет, където работя като преподавател по бизнес администрация. „Добре дошли“ бе написано на картината, където бяха изобразени още три лица и три сърца.

Видях, че трябва да се събере боклукът и тръгнах из стаите. Когато стигнах до външната врата, за да изхвърля торбата с отпадъци, къщата изведнъж се разлюля. Погледнах към прозореца, за да видя какво се случва, и видях Джеймс да гледа през плъзгащата се стъклена врата на балкона, също учуден от тътена. „Махни се от стъклото“, изкрещях аз.

Веднага след това се чу втора експлозия, от която двойната стъклена врата се стовари върху Джеймс. Другите ми две деца, четиригодишният Питър и двегодишната Кейтлин, започнаха да пищят. Съпругът ми вдига Джеймс и го изведе от къщата. От онова, което видях за част от секундата, знаех, че Джеймс не би могъл да оцелее. Изтичах навън и го прегърнах здраво с мисълта, че вече не е жив. Бях в шок, плачех и не можех да чуя нищо освен тътена в ушите си. Тогава гласът на съпруга ми стигна до мен. „Джеймс е наред“, повтаряше той отново и отново.

На 4 август в 18.08 ч. Бог изпрати ангелите си да запазят сина ми от стъклата. Джеймс бе бос и носеше къси панталони и тениска, но въпреки това по него нямаше нито една драскотина. Ангелите са били като щит около него. „Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе Да те пазят във всичките ти пътища“ (Пс. 91:11).

Същата нощ Джеймс се помоли преди лягане: „Мили Исусе, моля Те, благослови този ден и всеки друг ден. Моля Те, не допускай това, което се случи със стъклената врата, да се случи отново. Помогни ни да сме в безопасност. Остани с нас. Амин.“

Молитвата на сина ми кара сърцето ми да копнее за скорошното завръщане на Исус.

На следващия ден свалих картината от вратата. Винаги ще я пазя като нещо скъпо. Понякога се фокусираме върху големите неща и забравяме как плановете ни могат да се променят за секунди, мечтите ни да бъдат разбити и да загубим любими хора. Трябва винаги да сме готови за Исусовото завръщане.