Християните от повечето деноминации говорят за закона и за благодатта и разбират връзката между двете. Божият закон е стандарт за святост и праведност, а престъпването на този закон е грях. „Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие“ (1 Йоан 3:4). И тъй като всички ние сме нарушили този закон – „Но Писанието затвори всички под грях, така че обещанието, изпълнено чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват“ (Галатяни 3:22) – единствено Божията благодат може да ни спаси. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога“ (Ефесяни 2:8).

Разбира се, има я и „малката подробност“ за седмия ден, събота, като част от закона. И все пак, поради множество причини, много християни са твърдо решени, поне засега, да отхвърлят седмия ден, събота, като измислят всякакви неоснователни оправдания, за да извинят факта, че не я приемат. Но това е съвсем друга тема.

Макар да е изразена по различни начини и в различни истории, темата за закона и благодатта определено може да бъде открита в цялата Библия, включително в книгата „Второзаконие“. Да, „Второзаконие“ също представя връзката между закона и благодатта, но в един уникален контекст.

Бог е Бог на любовта, а любовта е най-главният елемент на Неговия характер и основата на Неговото управление. И тъй като иска ние да Го обичаме, Той ни е създал като морални същества с нравствена свобода – свободата, присъща на любовта.

А централната идея на моралната свобода е моралният закон. Субатомните частици, океанските вълни, кенгурата, макар и да следват до някаква степен естествения закон, не следват морален закон, нито се нуждаят от такъв. Само моралните същества имат нужда от нещо подобно, ето защо дори и в небето Бог дава морален закон на ангелите.

Както „беззаконие“, така и „съгреши“ са думи, които ние, хората, употребяваме. Но Писанието използва същите термини за онова, което се случва в небето, в една друга част на творението. Това следователно ни разкрива истина за нещо, което съществува в небето, но също така и на земята.

Както обяснява Елън Уайт: „Божията воля е изразена в Неговия свят закон и принципите на този закон са принципите на небето. Небесните ангели не постигат по-висока степен на познание, отколкото познанието на Божията воля, и най-голямата служба, която вършат, е да изпълняват Неговата воля“ (Уайт, Е. Мисли от планината на блаженствата. София: ЦАСД-РД, с. 117,118).

Небе, земя, без значение – щом Бог е създал морални същества, Той им е дал морален закон, който да ги ръководи, а нарушаването на този закон, на небето или на земята, е грях.

На границите на Ханаан еврейската нация, Божият избран народ, най-накрая ще наследи земята, която Господ им е обещал. И както видяхме, във „Второзаконие“ са записани последните наставления на Мойсей към евреите, преди да завладеят земята. В тези инструкции са записани заповедите, които те трябва да изпълняват.

Дори и най-повърхностното четене на книгата „Второзаконие“ ще разкрие колко важно е послушанието на закона за Израил. Всъщност това е тяхно задължение според завета. Бог е направил толкова много за тях и ще продължава да прави още много неща, които не могат да извършат сами и които дори не заслужават (това всъщност е благодатта: Бог ни дава нещо, което не заслужаваме). И онова, което иска в отговор, е, ами, послушание към Неговия закон.

Днес не е по-различно. Божията благодат ни спасява, независимо от делата на закона – „И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона“ (Римляни 3:28) – и нашата реакция е послушание на закона. Ние обаче се подчиняваме на закона не в напразен опит да бъдем спасени чрез него – „понеже чрез закона става само познаването на греха“ (Римляни 3:20) – но като резултат от спасението, което ни е било дадено толкова милостиво. „Ако Ме обичате, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15).

На „Второзаконие“ може да се гледа като на един голям нагледен урок за благодатта и закона. Бог ни изкупва чрез благодат, като прави за нас това, което не бихме могли да сторим сами (така както израилтяните не биха могли да се освободят от Египет сами) и в отговор на това ние живеем, чрез вяра, един живот на покорство към Бога и Неговия закон. От падането на Адам нататък, до онези, които живеят във времето на белега на звяра, един народ, който пази „Божиите заповеди и вярата в Исус“ (Откровение 14:12) – Божията връзка с Неговия заветен народ е връзка на закон и благодат. Божията благодат ни прощава за това, че сме нарушили закона Му, и също така ни помага да се подчиняваме на закона – подчинение, което възниква от нашата заветна връзка с Него.

Скептиците – тези, които търсят причини да отхвърлят Библията, често сочат към някои силни свидетелства, които Бог прави в Стария Завет. Идеята е, че Бог в Стария Завет е суров, отмъстителен и зъл, особено в контраст с Исус. Това не е нов довод, но е също толкова невалиден, колкото и когато за пръв път е бил разпространен преди много векове.

Отново и отново Старият Завет представя Господа като любящ Бог, Който иска най-доброто за своя народ Израил. И тази любов е величествено разкрита в книгата „Второзаконие“.

От тези стихове струи Божията благодат и любов към Израил. Забележете особено стихове 12 и 13. Те всъщност са едно дълго изречение, въпрос, и то съвсем не сложен: Какво Аз, Господ, искам от вас да правите, освен (…) да ходите по Моите пътища, да Ме обичате, да Ми служите и да пазите наредбите Ми за свое добро?

На еврейски в този стих думите „тебе“ и „твоя“ са в единствено число. Макар че Бог определено говори на народа като цяло, какво влияние биха имали думите Му, ако всеки отделен човек от народа не им се подчиняваше лично? Цялото е толкова добро, колкото сумата от отделните му части. Когато говори на Израил като нация, Господ говори лично на всеки един израилтянин.

Не бива да забравяме също и края на стих 13: пази тези неща „letov lak“, което означава „за твое добро“. С други думи, Бог заповядва на своя народ да Му се подчиняват, понеже това е в техен най-голям интерес. Бог ги е сътворил, Той поддържа живота им, Той знае какво е най-доброто за тях и го желае. Подчинението на Неговия закон, на Неговите десет заповеди, може да работи само в тяхна полза.

Законът често се сравнява с преграда, с крепостна стена, и когато стоят отвътре, Божиите последователи са предпазени от множеството злини, които иначе биха ги връхлетели и погубили. Накратко казано, поради Своята любов към народа Си Бог им дава Своя закон, а послушанието към Неговия закон е „за твое добро“.

В книгата „Второзаконие“ има една тема, която се появява отново и отново: че Господ е избавил Своя народ Израил от Египетската земя. За пореден път им се напомня какво е сторил Той за тях: „Господ ни изведе от Египет със силна ръка и порази египтяните с голям ужас, със знамения и с чудеса“ (Второзаконие 26:8; 16:1-6).

Всъщност в целия Стар Завет историята на Изхода се разглежда като пример за Божието велико освобождение от Египет: „Защото Аз ви изведох от Египетската земя, избавих ви от дома на робството“ (Михей 6:4).

Дори в Новия Завет присъства същата идея, като Изходът от Египет чрез Божията велика мощ става символ на спасението чрез вяра в Христос: „С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха“ (Евреи 11:29; вж. също 1 Коринтяни 10:1-4).

Мойсей повтаря първоначалната заповед да се почива на седмия ден, събота, но ѝ придава допълнително ударение. Макар че е била написана на камък при Изхода, тук Мойсей допълва онова, което вече им е било дадено. Пазете съботата не само като паметник на сътворението, но и като паметник на освобождението от Египет. Божията благодат ги е спасила от Египет и им е предложила почивка от техния труд (Евреи 4:1-5). Сега, в отговор на благодатта, която Бог им дава, те трябва да разнесат тази благодат на околните.

В този случай, седмият ден, събота, се превръща не само в ярък символ на Сътворението, но и в силен образ на изкуплението и благодатта. Всеки един човек от домакинството, не само децата, но и слугите, животните и дори чужденците сред тях могат да си починат. Съботата простира благодатта, дадена на юдеите, и към останалите, дори и онези, които са извън заветния народ. И това се намира в същността на Божия закон. Те трябва да постъпват с останалите така, както Бог милостиво се е отнесъл към тях. Толкова е просто.

Централна тема на християнската религия, всъщност на всички религии, основани на Библията, е оправданието единствено чрез вяра. „Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда“ (Римляни 4:3).

Елън Уайт твърди в известното си свидетелство: „Какво е оправдание чрез вяра? Това е Божието дело да положи в прахта човешката слава и да направи за човека това, което не е във възможностите му да стори сам за себе си. Когато хората осъзнаят собствената си нищожност, те са готови да бъдат облечени в праведността на Христос“ (Уайт, Е. Вярата, чрез която живея. Книга 1. София: Нов живот, 2019, с. 112).

Няма съмнение, че когато помислим внимателно кой е Бог и колко свят е Той, в контраст с нас, и колко несвяти сме ние, в контраст с Него – само някое изключително дело на благодат би могло да ни спаси. И точно това се случва: делото на благодат е извършено на кръста, където Христос, невинният, умира за греховете на виновните.

Ако трябва да синтезираме ученията на Павел върху евангелията, може би ще намерим правилния отговор в следната фраза от Второзаконие 9:5: не „твоята правда, нито (…) правдата на твоето сърце“ ще те спасят. Но Той ще го направи, заради обещанието на „вечното благовестие“ (Откровение 14:6), обещание, което ни се дава „не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена ни в Христос Исус преди вечните времена“ (2 Тимотей 1:9; Тит 1:2). Ако обещанието ни е дадено „преди вечните времена“, то определено не е резултат от нашите дела, защото ние дори не сме съществували „преди вечните времена“ и следователно не сме имали никакви дела.

Накратко казано, въпреки вашите грешки, недостатъци и коравовратност, Господ ще извърши това изумително дело за вас и във вас. Ето защо Бог ви заповядва да се покорявате на Него и на законите Му. Обещанието вече е дадено и изпълнено: вашите дела, вашето послушание, дори да бяха достатъчни (а те не са), не са средството, чрез което можете да се спасите. Всъщност те са следствие от спасението.

Господ ви е спасил чрез благодат. И сега, когато Неговият закон е записан в сърцата ви и Духът Му ви дава сила, отидете и спазвайте Неговия закон.

„Врагът на Христос, който се разбунтува срещу Божия закон в небето, работи с цялата си сила като опитен генерал, използвайки една хитрост след друга, пълен със заблуди, за да заличи Божия закон – единственото средство, което посочва греха – мерилото за правда“ (Уайт, Е. Ревю енд Хералд, 18 ноември 1890).

Два трилиона галактики сияят в Космоса. В една галактика има средно около сто милиарда звезди. Това е 100 000 000 000. Два трилиона галактики със сто милиарда звезди във всяка са около 200 000 000 000 000 000 000 000 звезди.

А това е принципът на живота: съществото, което поражда някаква идея и създава нещо, трябва да бъде по-велико и да превъзхожда създаденото. Пикасо е по-велик и превъзхожда всяка своя творба. Богът, който оформя идеята за нашия Космос и го създава, трябва да е много по-велик от самия Космос и да го превъзхожда.

Като имате предвид това, размишлявайте върху следния текст: „В начало беше Словото; и Слово то беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:1-3). Тоест Богът, Който е създал всичко, което е било сътворено, всичките 200 000 000 000 000 000 000 000 звезди и всичко останало – прави какво? Той се „смалява“, става човешко бебе, живее безгрешен живот, след това умира на кръста, понасяйки наказанието за нашите грехове и злини, така че ние да имаме обещанието за вечен живот.

Пред нас стои тази велика истина: благодатта, която ни е дадена в Исус Христос на кръста. И какво иска Бог от нас в замяна? „Нека чуем края на цялото слово: Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека“ (Еклисиаст 12:13).

Четвърти август 2020 г. бе страховит ден в Бейрут. Току-що бях завършила почистването на дома ни в подготовка за посрещането на приятели, които не бяхме виждали от известно време поради пандемията от Ковид.

Най-големият ми син Джеймс бе толкова развълнуван, че приготви картина, която окачи над вратата по случай пристигането на гостите в кампуса на адвентния близкоизточен университет, където работя като преподавател по бизнес администрация. „Добре дошли“ бе написано на картината, където бяха изобразени още три лица и три сърца.

Видях, че трябва да се събере боклукът и тръгнах из стаите. Когато стигнах до външната врата, за да изхвърля торбата с отпадъци, къщата изведнъж се разлюля. Погледнах към прозореца, за да видя какво се случва, и видях Джеймс да гледа през плъзгащата се стъклена врата на балкона, също учуден от тътена. „Махни се от стъклото“, изкрещях аз.

Веднага след това се чу втора експлозия, от която двойната стъклена врата се стовари върху Джеймс. Другите ми две деца, четиригодишният Питър и двегодишната Кейтлин, започнаха да пищят. Съпругът ми вдига Джеймс и го изведе от къщата. От онова, което видях за част от секундата, знаех, че Джеймс не би могъл да оцелее. Изтичах навън и го прегърнах здраво с мисълта, че вече не е жив. Бях в шок, плачех и не можех да чуя нищо освен тътена в ушите си. Тогава гласът на съпруга ми стигна до мен. „Джеймс е наред“, повтаряше той отново и отново.

На 4 август в 18.08 ч. Бог изпрати ангелите си да запазят сина ми от стъклата. Джеймс бе бос и носеше къси панталони и тениска, но въпреки това по него нямаше нито една драскотина. Ангелите са били като щит около него. „Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе Да те пазят във всичките ти пътища“ (Пс. 91:11).

Същата нощ Джеймс се помоли преди лягане: „Мили Исусе, моля Те, благослови този ден и всеки друг ден. Моля Те, не допускай това, което се случи със стъклената врата, да се случи отново. Помогни ни да сме в безопасност. Остани с нас. Амин.“

Молитвата на сина ми кара сърцето ми да копнее за скорошното завръщане на Исус.

На следващия ден свалих картината от вратата. Винаги ще я пазя като нещо скъпо. Понякога се фокусираме върху големите неща и забравяме как плановете ни могат да се променят за секунди, мечтите ни да бъдат разбити и да загубим любими хора. Трябва винаги да сме готови за Исусовото завръщане.