Някакъв човек разказал на бащата в Ирак за Исус. Бащата обикнал Исус и се присъединил към Църквата на адвентистите от седмия ден. Майката обаче решила да остане в своята традиционна религия.

След известно време животът станал много труден за семейството в Ирак. Бащата се страхувал за сигурността на майката и на двете си дъщери и цялото семейство заминало за Съединените щати.

В Калифорния семейството изпратило дъщерите си в държавно училище, но бащата започнал да се моли те да се запишат в адвентно училище. Нямали пари за църковно училище, но дори да имали, не познавал никакви адвентисти, които да му обяснят къде да го намери.

Веднъж бащата посетил център за храни, където се раздавали продукти на семейства в нужда. Докато чакал да получи храна, бащата се заговорил с един от доброволците и открил, че центърът се управлява от адвентна църква, която също така ръководи и църковно училище.

Бащата и майката спестявали пари, за да могат да отидат на училище и да получат по-добра работа, с която да издържат семейството. Решили да използват скъпоценните си спестявания, за да платят за обучението на дъщерите си.

След време бащата отишъл в църковното училище заедно със съпругата си и двете дъщери – на 9 и 11 години. Седнали в офиса на директора и лицата им засияли от щастие, докато чакали да получат информация какво да направят.

Директорът и пасторът се спогледали, а после се обърнали към семейството. Ентусиазмът на лицата на родителите и на момичетата докоснали сърцата им. Но спестените пари не били достатъчно.

„Много искаме момичетата да учат тук – казал директорът. – За съжаление, парите не са достатъчни, за да покрият разходите по обучението.“

Директорът и пасторът отново се спогледали.

„Ще запишем момичетата – казал той. – Нека пристъпим с вяра.“

Четиримата възрастни и двете момичета коленичили и свели глави за молитва.

„Мили Боже, нуждаем се от твоята помощ – помолил се пасторът. – Моля Те, намери пари за обучението на тези две скъпи момичета.“

Малко след като семейството си тръгнало, директорът получил телефонно обаждане. То идвало от координаторката на Адвентната тслужба за бежанци и имигранти към Северноамериканската дивизия на Църквата на адвентистите. Тя се обаждала, за да обяви, че има пари, за да помогне за образованието на деца на бежанци. Парите идвали от даренията за Тринадесета събота през 2011 г.

Директорът на можел да повярва на ушите си. Бързо се обадил на бащата, за да съобщи, че са намерени пари за образованието на дъщерите му.

„Знаех, че Бог ще отговори на молитвите ни!“, възкликнал бащата.