Моята майка адвентистка забелязала в дома ни в Мерида, Мексико, че като бебе аз не отговарям. Тя ме викала по име, без аз да забележа.

Майка ми потърсила помощ, когато съм бил на две години. Изпратила ме в училище за деца със специални нужди, където се научих да говоря на жестомимичен език. Учителката ме научи на звука на буквите и думите. Слагах ръка на гърлото й, докато говори, след което се опитвах да имитирам звука със собственото си гърло.

Майка ми плачеше, тъй като синът й не можеше да чуе нейния глас. „Не се безпокой – казваше учителката. – Имай търпение. Всичко ще бъде наред.“

Посещавах училището за деца със специални нужди по два часа на ден. Също така учех в адвентното училище по още два часа дневно. Там ме научиха да чета и пиша, но най-важното бе, че научих за Бога.

Посещавах адвентното училище до осемгодишна възраст, но там нямаше учители, които да знаят жестомимичния език и затова майка ми ме изпрати в държавно училище с учители, които можеха да общуват с мене.

За първи срещнах други младежи адвентисти с нарушен слух по време на организирана от църквата конференция в адвентния университет Линда Виста. Бе чудесно да общувам с други младежи адвентисти, които имаха същите нужди като мене. През следващите две години бях канен и на годишната конференция. След това Интер-американската дивизия организира първата си конференция за хора със специални нужди, която се проведе в университета Монтеморелос в Монтерей, Мексико. Там изпитах все по-голямо желание да служа на Бога като пастор. Но как? Не бих могъл да си позволя таксите за образование.

След края на конференцията президента на университета Исмаел Кастило направи изненадващо съобщение. „Някой от вас желае ли да учи тук?“, попита той. Предложи пълна стипендия. Тогава разбрах, че Бог ме призовава да бъда пастор и се изправих.

Аз съм първият глух студент по теология в университета Монтеморелос. Сега съм студент втора година. Трудно е, защото никой не знае жестомимичния език. Концентрирам се много и се опитвам да чета устните на преподавателите. Провалих се по някои от предметите през първата година и се наложи да ги изкарам отново.

Проведох няколко евангелизаторски събрания за хора с увреден слух, включително и в Мексико Сити. Църкви с глухи хора ме канят да проповядвам.

Имам голямо желание да завърша и да служа като пастор. Мечтая си да отида в мисионското поле, може би в Испания като мисионер при хората с намален слух.

Моля ви, молете се за глухите. Всички ние си имаме мечти. Желаем да вършим големи неща за Господа.