Библейският разказ за Сътворението на човечеството е изпълнен с надежда, щастие и съвършенство. Всеки ден от творческата седмица завършва с божественото заключение, че това е „добро“. Тук определено не присъстват тайфуни, земетресения, глад и болести.

Тогава какво ли е се е случило?

Шестият ден от Сътворението завършва с декларация от Божия страна, че всичко е „твърде добро“. Защото в този ден Господ създава същества по Своя образ – човеците. Нещо, което не се казва за никое друго творение в историята от „Битие“. Разбира се, тези същества са съвършени във всяко едно отношение – и как би могло да е иначе. Все пак са създадени по Божия образ. Затова в редиците им по начало няма убийци, крадци, лъжци, мошеници и измамници. Какво ли е станало след това?

Урокът тази седмица разглежда Сътворението, първите творения, а след това какво се е случило с тези съвършени творения. Накрая се засяга и темата на това тримесечие: какво прави Бог, за да поправи злото.

Един учен тъкмо бил изнесъл лекция за орбитите на планетите около Слънцето и орбитата на Слънцето около центъра на галактиката, когато една възрастна дама с черни гуменки се изправила и казала, че Земята е плосък диск, който седи върху гърба на костенурка. Ученият на шега попитал върху какво седи костенурката, а тя отговорила, че седи върху гърба на друга костенурка. „Госпожо – продължил шеговито преподавателят – а върху какво седи тази костенурка?“ Тя отговорила: „Върху друга костенурка!“, но преди да успее да я попита върху какво седи и тя, жената размахала пръст пред лицето му и се сопнала: „Спести си думите, синко, има костенурки до безкрая“.

Тази история е забавна, но всъщност илюстрира най-важния въпрос в човешкия живот – същността на самата Вселена. Какъв е този свят, в който сме попаднали, без да искаме? Защо сме тук? Как сме се озовали тук? И накрая, накъде сме се отправили всички?

Това са най-основополагащите въпроси за хората, защото разбирането ни за това кои сме ние и как сме дошли тук влияе върху разбирането ни за това как ще живеем и как ще постъпваме, докато сме на тази планета.

Интересното в Битие 1:1 (и в другите стихове) е, че Господ не се опитва да докаже, че Той е Творецът. Няма никакви сложни аргументи в защита на тази идея. Вместо това просто и ясно се обявява самият факт, без никакви опити за оправдание, обяснение или доказване. Или го приемаме с вяра, или не. Всъщност вярата е единственият начин да го приемем, и то поради една проста причина: никой от нас не е бил там, за да наблюдава процеса на Сътворението. Дори е логически невъзможно да сме присъствали на собственото си сътворяване. Даже невярващите хора, каквото и да е мнението им за произхода на света, трябва да приемат този възглед с вяра поради същата причина като нас, креационистите: никой не е бил там, за да наблюдава това събитие.

Библията заявява, че Бог е създал човечеството – мъж и жена – „по Своя образ“ (Битие 1:27). Въз основа на този възглед отговорете на следните въпроси:

1. Какво означава, че Бог ни е създал по Своя образ? В какво отношение приличаме на Него?

2. Според доклада от „Битие“ прави ли Бог нещо друго „по Своя образ“ освен човеците? Ако не, какво ни говори това за уникалното ни положение в сравнение с останалите земни творения? Какви поуки можем да извлечем от тази разлика?

3. Какво друго бихме могли да открием в историята за Сътворението на човечеството, което разграничава хората от всичко останало, сътворено от Господа? Битие 2:7,18-25

Въпреки че се налага да говорим за Бога с човешка терминология, не бива да забравяме, че Той е духовно Същество (Йоан 4:24), което притежава Божествени качества. Можем само да кажем, че във физическо, умствено и духовно отношение отразяваме по някакъв начин Великия Творец, въпреки че голяма част от същността Му си остава обвита в тайнственост, поне за нас. Обаче Библията подчертава духовния и психичния аспект на нашия разум. Тях можем да развиваме и усъвършенстваме. Именно уникалността на човешкия ум прави възможно поддържането на ползотворна връзка с Бога, което явно не е възможно за никое друго земно творение.

Забележете също и удивителния доклад за сътворяването на жената. И мъжете, и жените имат невероятната привилегия да бъдат сътворени по Божия образ. При сътворяването им няма дори и намек, че единият е по-низш от другия. Самият Бог ги създава от един и същ материал. Той ги прави равни от самото начало и двамата имат специална връзка с Него. Те получават една и съща възможност да развиват дадените им от Бога характери по такъв начин, че да Го прославят.

„Самият Бог даде на Адам съпруга. Той му осигури „подходящ помощник“ – помощник, който му пасваше напълно и с когото можеха да споделят заедно любовта и разбирателството. Ева беше създадена от ребро, взето от гърдите на Адам, което показваше, че нямаше да го контролира като глава, нито да бъде тъпкана под нозете му като по-низша, но трябваше да застане до него като равна и той трябваше да я обича и защитава“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С.: Нов живот, с. 16).

Обърнете внимание кои са първите думи на Бога към първите човеци, така както са записани в Библията. Господ им говори за тяхната способност да създават потомство, да се възпроизвеждат. Говори им също и за самата Земя, за творението, като им казва да я напълнят, да я покорят и да бъдат нейни владетели. Посочва им и от кои растения могат да ядат. Накратко, според Библията първите думи на Бога към мъжа и жената са свързани конкретно с отношението им към физическия свят.

С тези думи Бог също предприема и първите стъпки към създаване на връзка с хората. Той им говори, дава им заповеди, казва им какво да правят. Тези думи освен това вменяват и отговорност. Бог иска от тях да управляват това чудесно творение, което е създал.

Бог се обръща към Адам и Ева като към интелигентни същества, които биха могли да отговорят на Неговата доброта и да положат началото на общуване с Него. Също така, като сътворени деца, те зависят от благословенията и грижите на своя Творец-Баща. Той им е осигурил всичко необходимо. Не са направили нищо, с което да заслужат даровете Му. Просто се наслаждават на нещо, което не са заслужили.

Изпитанието дава възможност на Адам и Ева да упражнят своята свободна воля. То отправя към тях и предизвикателството да отговорят положително или отрицателно на взаимоотношенията си с Твореца. Показва също, че Той ги е създал като свободни, морални същества. Ако бяха лишени от възможността да откажат подчинение, защо Господ ще ги предупреждава за последиците от непослушанието?

„Всичко, казано в началото на тази глава, е подготвило пътя за кулминацията ѝ [Битие 2:16,17]. Бъдещето на човешкия род зависи от тази едничка забрана. Човекът не е объркан от множество въпроси. Трябва да запомни едно-единствено божествено постановление. Ограничавайки по този начин заповедите до една, Яхве изявява Своята милост. Освен това, за да покаже, че заповедта Му не е трудна, Господ я дава в контекста на едно всеобхватно разрешение: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш“ (H. C. Leupold, Exposition of Genesis (Columbus, OH: Wartburg Press, 1942), vol. 1, p. 127).

Призовавайки Адам и Ева да се покоряват на Неговата воля, Господ всъщност казва: „Аз съм вашият Създател, направих ви по Своя образ. Животът ви се крепи от Мен, защото чрез Мен вие живеете, движите се и съществувате. Осигурих всичко за вашето благополучие и щастие (храна, дом, общуване) и ви направих да владеете този свят от Мое име. Ако имате желание да потвърдите нашата връзка заради любовта си към Мен, тогава Аз ще бъдат ваш Бог, а вие ще бъдете Мои деца. Можете да потвърдите тези взаимоотношения и произтичащото от тях доверие, като просто изпълнявате тази конкретна заповед“.

В края на краищата, нашата връзка с Бога може да бъде щастлива и дълготрайна само ако свободно изберем да приемем Неговата воля. Отхвърлянето на волята Му по същество означава претенция за независимост от Него. Разкрива нашето убеждение, че не се нуждаем от Него. Това е решение, водещо до познаване на злото, а злото води до отчуждение, самота, безизходица и смърт.

„Колкото и да е жалко, че Ева е съгрешила и каквито и потенциални злини за човешкото семейство да произтичат от това, не е задължително решението ѝ да е навлякло върху хората наказанието за нейния грях. Всъщност по-скоро съзнателният избор на Адам, който е съвсем наясно с изричната Божия заповед – а не този на Ева – прави греха и смъртта неизбежна съдба на цялото човечеството. Ева е била измамена, но не и Адам“ (Адвентен библейски коментар. Т. 1. С. 231 – англ. изд.).

Вследствие на това грубо нарушение и незачитане на Божията заповед се прекъсва връзката между Бога и човека. Тя се променя от открито общуване с Бога в бягство от Неговото присъствие, породено от страх (Битие 3:8-10). Вместо общуване и близост се загнездват отчуждение и раздяла. Намесва се грехът и отвратителните му последици. Без външна помощ човечеството се носи стремглаво към вечна гибел.

Неочакваните Божии думи, изпълнени с пророческа надежда, разкриват планираната от Него враждебност между змията и жената, между Потомъка на жената и потомците на змията. Кулминацията е победоносното явяване на избран Потомък от семето на жената, който ще нанесе смъртоносен удар върху главата на Сатана, докато дяволът само ще успее да нарани петата на Месия.

Напълно безпомощни, Адам и Ева ще трябва да черпят надежда от месианското обещание – надежда, която ще преобрази живота им, защото тя е дадена и потвърдена от Бога. Това обещание за Месия и окончателната победа, макар и не съвсем ясно формулирано по онова време, леко разпръсва мрака, надвиснал заради греха.

„Според мен в тези две Божии думи се съдържа евангелска проповед, защото те проникват в най-преплетения гъсталак и достигат до бучащите от срама уши на бегълците: „Къде си?“. Твоят Бог не иска да те изгуби. Той идва да те потърси точно както не след дълго възнамерява да дойде в Личността на Своя Син не само за да потърси, но и за да спаси изгубеното днес“ (Charles Haddon Spurgeon, The Treasury of the Bible. Grand Rapids, MI: Zondervan Publishing House, 1962, Old Testament, vol. 1, p. 11).

Обобщение: Бог ни е създал по Своя образ, за да можем да имаме любящо общение с Него. Въпреки че нахлуването на греха прекъсва първоначалното единство, Бог се стреми да възстанови тази връзка чрез плана на изкуплението. Като зависими създания, ние намираме истински смисъл и цел в живота само когато се свържем с нашия Творец.

Моята майка адвентистка забелязала в дома ни в Мерида, Мексико, че като бебе аз не отговарям. Тя ме викала по име, без аз да забележа.

Майка ми потърсила помощ, когато съм бил на две години. Изпратила ме в училище за деца със специални нужди, където се научих да говоря на жестомимичен език. Учителката ме научи на звука на буквите и думите. Слагах ръка на гърлото й, докато говори, след което се опитвах да имитирам звука със собственото си гърло.

Майка ми плачеше, тъй като синът й не можеше да чуе нейния глас. „Не се безпокой – казваше учителката. – Имай търпение. Всичко ще бъде наред.“

Посещавах училището за деца със специални нужди по два часа на ден. Също така учех в адвентното училище по още два часа дневно. Там ме научиха да чета и пиша, но най-важното бе, че научих за Бога.

Посещавах адвентното училище до осемгодишна възраст, но там нямаше учители, които да знаят жестомимичния език и затова майка ми ме изпрати в държавно училище с учители, които можеха да общуват с мене.

За първи срещнах други младежи адвентисти с нарушен слух по време на организирана от църквата конференция в адвентния университет Линда Виста. Бе чудесно да общувам с други младежи адвентисти, които имаха същите нужди като мене. През следващите две години бях канен и на годишната конференция. След това Интер-американската дивизия организира първата си конференция за хора със специални нужди, която се проведе в университета Монтеморелос в Монтерей, Мексико. Там изпитах все по-голямо желание да служа на Бога като пастор. Но как? Не бих могъл да си позволя таксите за образование.

След края на конференцията президента на университета Исмаел Кастило направи изненадващо съобщение. „Някой от вас желае ли да учи тук?“, попита той. Предложи пълна стипендия. Тогава разбрах, че Бог ме призовава да бъда пастор и се изправих.

Аз съм първият глух студент по теология в университета Монтеморелос. Сега съм студент втора година. Трудно е, защото никой не знае жестомимичния език. Концентрирам се много и се опитвам да чета устните на преподавателите. Провалих се по някои от предметите през първата година и се наложи да ги изкарам отново.

Проведох няколко евангелизаторски събрания за хора с увреден слух, включително и в Мексико Сити. Църкви с глухи хора ме канят да проповядвам.

Имам голямо желание да завърша и да служа като пастор. Мечтая си да отида в мисионското поле, може би в Испания като мисионер при хората с намален слух.

Моля ви, молете се за глухите. Всички ние си имаме мечти. Желаем да вършим големи неща за Господа.