Иля Колтук, пастор и декан в адвентния университет Заокски в Русия, се качил в колата заедно със съпругата си, за да потеглят към Черно Море за почивка.

Слуд около десет часа се появили проблеми с колата.

Троп, троп, троп!

Иля не знаел какво не е наред.

Троп, троп, троп!

Спрял и излязъл от колата. Погледнал гумите, но не видял никакъв проблем. Помолил се заедно със съпругата си.

„Мили Боже, ние имаме проблем с гумите – помолил се той. – Моля Те, помогни ни.“

Седнал отново зад волана и потеглил.

Троп, троп, троп!

Шумът ставал все по-силен. Двамата били пропътували около 1000 километра. Не биха могли да обърнат и да тръгнат за вкъщи. Оставали им още 400 километра до мястото за почивка.

Троп, троп, троп!

Иля започнал да се моли наум. Внезапно чул мъжки глас да му казва: „Спри при този сервиз и влез вътре при монтьорите.“

Озадачен, погледнал настрани и видял сервиз. Спрял до двама души, които стоели и разговаряли, сякаш нямат много работа.

„Бихте ли ми помогнали – попитал Иля. – Колата ми издава някакви звуци.“

Монтьорите я проверили. Завъртели гумите, прегледали и други неща.

„Готов си – казал един от тях. – Можеш да тръгваш.“

„Благодаря ви, колко Ви дължа“

„Двеста рубли, отговорил единият“, т.е. около 3 долара.

Иля извадил 200 рубли и Евангелие от Йоан джобен формат. Сложил парите вътре и я подал на учудените монтьори.

„Какво е това“, попитали те.

„Евангелието.“

Те се учудули още повече. „Да не си пастор?“, попитал единият.

Иля потвърдил.

Лицата им грейнали от радост. Извадили парите от книжката и ги върнали на Иля. Задържали книжката.

„Бог ни я изпрати – заявил единият. – Току-що разговаряхме за Бога, преди да пристигнете.“