"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
ИСАЯ: "Утешавайте народа ми" Рой Гейн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2021 г.

Урок 13 20 - 26 март 2021 г.

Новородената планета Земя

За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете

Събота - 20 март

Стих за запаметяване:
„Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум“ (Исая 65:17).

Един ден 12-годишно момче, току-що прочело книга по астрономия, отказало да ходи на училище. Майка му завела детето при личния им лекар, който попитал:

– Били, какво става? Защо вече не искаш да четеш, нито да ходиш на училище?

– Защото, докторе – казало то – в тази книга за астрономията прочетох, че един ден Слънцето щяло да изгори и целият живот на Земята щял да изчезне. Не виждам причина да правя каквото и да било, след като в крайна сметка всичко ще изчезне.

Майката истерично извикала:

– Това не е твоя работа. Не е твоя работа!

Докторът се усмихнал и отвърнал:

– Но, Били, не бива да се безпокоиш, защото по времето, когато това ще се случи, всички ние така или иначе вече ще сме мъртви.

Разбира се, това също е част от проблема: понеже накрая всички ще умрем.

За щастие, нашето съществуване не бива да завършва със смърт. Напротив, предложен ни е живот – вечен живот в един изцяло пресътворен свят.




Ново небе и нова земя (Исая 65:17-25) Неделя - 21 март

Прочетете Исая 65:17-25. Какво възстановяване обещава тук Господ?


Бог обещава ново творение, като започва с думите: „Понеже, ето, създавам ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум” (Исая 65:17). В това забележително пророчество Господ обещава да създаде „Йерусалим за радост и народа му – за веселие“ (Исая 65:18). В града вече няма да има плач (Исая 65:19). Хората нормално ще живеят значително по-дълго от един век, преди да умрат (Исая 65:20). Делото на ръцете им и на техните наследници ще им бъдат наслада (Исая 65:21-23). Бог ще им отговаря още преди да Го призоват (Исая 65:24).


Колкото и да е хубаво всичко това, защо то не е картина на окончателното ни възстановяване, на окончателната ни надежда?


Дотук виждаме картина на спокойния дълъг живот в Обещаната земя. Но въпреки че хората живеят по-дълго, те все пак умират. Къде е радикалното преобразяване на природата, което очакваме със създаването на „ново небе“ и „нова земя“? Следващият стих ни казва: „Вълкът и агнето ще пасат заедно и лъвът ще яде слама като вола, и храна на змията ще бъде пръстта. Няма да повреждат, нито ще погубват в цялата Ми свята планина, казва Господ” (Исая 65:25).

За да станат месоядни животни като лъвовете например вегетарианци, е необходимо много повече от курс по вегетарианско готвене. Нужно е пресътворяване, за да се върне светът към идеалното си състояние, какъвто е бил, преди грехът в Едем да въведе смъртта.

Тук, в Исая, 65 глава, Бог представя създаването на „ново небе“ и „нова земя“ като процес, като поредица от стъпки, започващи с пресъздаването на Йерусалим. Сравнете с Исая, 11 глава, където Месия ще донесе справедливост (Исая 11:1-5). Тогава най-после на светата Божия планина ще настъпи мир; образността, употребена в Исая, 11 глава, е подобна на тези от Исая, 65 глава: „Вълкът ще живее с агнето (…) и лъвът ще яде слама, както волът (...)“ (Исая 11:6,7). Въпреки че „светата планина“ на Господа ще започва с планината Сион в Йерусалим, тя е само предвестник, символ на това, което Бог обещава да направи в края на времето в един нов свят със Своя изкупен народ.


Да предположим, че вместо да живеят 60, 70, 90 или дори 100 години, повечето хора живееха милион години или повече. Защо все пак основният проблем на човечеството нямаше да бъде решен? Защо вечният живот е единственият отговор на най-дълбоките ни човешки нужди?




Божествен „магнит“ (Исая 66:1-19) Понеделник - 22 март

Прочетете Исая 66:1-19. Без да забравяте времето, в което пише Исая, каква е основната вест, разкрита тук?


Чрез пророка Бог повтаря призива и предупреждението, с които е наситена книгата: Господ ще спаси и възстанови смирените, които треперят от словото Му (Исая 66:2,5). Също като в Исая 40:1, Той ще ги утеши (Исая 66:13). Но ще унищожи тези, които се бунтуват срещу Него. В това число са ритуалните лицемери, чиито жертви Той отхвърля (Исая 66:3,4; ср. Исая 1:10-15), както и онези, които мразят и отхвърлят Неговите верни (Исая 66:5). Сред тях са и хората, практикуващи езически гнусотии (Исая 66:17) като тези, които се извършват в храма в Йерусалим (Йезекиил 8:7-12).


Разгледайте Исая 66:3. Какво казва този текст? Какви духовни принципи са разкрити тук? Как може да се сподели същата идея, но в контекста на съвременното християнство и богослужение?


По какъв начин Бог служи като магнит, за да привлече народите при Себе Си? Исая 66:18,19


След като заличава противниците Си (Исая 66:14-17) Бог разкрива Своята слава, така че се превръща в магнит, привличащ народите към Йерусалим (ср. Исая 2:2-4). Той поставя „знак“ сред тях, който не е конкретно посочен тук, но очевидно става въпрос за знака, последно споменат от пророк Исая – Бог дава на Своя народ радост и мир и възстановява земята им (Исая 55:12,13). Когато Той разкрива славата Си, като възстановява Своя народ след унищожението, това е знак за възстановената Му благосклонност, също както е дал на Ной знака на дъгата след Потопа (Битие 9:13-17).


Прочетете Исая 66:5. Какво означава да треперим от Неговото слово? Защо Господ иска да треперим от Неговото слово? Ако не треперите, какво би могло да разкрие това за състоянието на сърцето ви?




Мисионери и ръководители на богослужението (Исая 66:19-21) Вторник - 23 март

Какво е значението на оцелелите, довеждащи хора от народите като принос за Господа? Исая 66:19,20


Бог разпраща оцелелите от изпратеното от Него унищожение до краищата на земята, при хора, които не са чули за Бога, „и те ще изявят славата Ми сред народите“ (Исая 66:19). Това е едно от най-ясните старозаветни свидетелства по темата за мисионската дейност. С други думи, хората не просто трябва да бъдат привлечени към еврейския народ, но представители на еврейския народ ще отидат при другите народи и ще ги учат за истинския Бог – принцип, изрично подчертан в Новия Завет. Въпреки че е имало еврейска мисионска дейност между времето на завръщането от плена и времето на Христос (Матей 23:15), ранните християни разпространяват евангелието много по-бързо и мащабно (Колосяни 1:23).

Точно както израилтяните са принасяли на Господа в Неговия храм дарове от зърно, така и новозаветните мисионери ще Му донасят своя принос. Но тяхната жертва ще бъде „всичките ви братя от всички народи“ (Исая 66:20). Точно както хлебните приноси са дарове за Бога, които не са заклани, така и новообърнатите, доведени при Господа, ще бъдат представени пред Него като „живи жертви“ (ср. Римляни 12:1). За да разберете възгледа, че хората могат да бъдат представени като вид принос на Бога, обърнете внимание на много по-ранното посвещение на левитите „като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господнята служба” (Числа 8:11).


Какво е значението на Божието обещание да „вземе за свещеници и за левити“ (Исая 66:21)?


Думата „тях“ в стих 21 се отнася до „вашите братя от всички народи“ в предишния стих. Това са езичниците, някои от които Бог би избрал за ръководители на богослужението заедно със свещениците и левитите. Това е революционна промяна. Бог преди това е разрешавал само на потомците на Аарон да служат като свещеници, като е било допустимо да им помагат единствено други членове на племето Левий. Езичниците не биха могли буквално да станат потомци на Аарон и на Левий, но Бог би упълномощил някои от тях да служат в качеството на такива – нещо, което по-рано е било забранено дори за повечето евреи.


Прочетете 1 Петър 2:9,10. На кого пише Петър? Какво казва той? Каква вест се крие тук за всекиго от нас като членове на „светия народ“ днес? По-добре ли постъпваме от първоначалния Божи народ (Изход 19:6)?




Общността на вярата (Исая 66:21) Сряда - 24 март

Израилтяните са „царство от свещеници и свят народ“ (Изход 19:6), като специалните свещеници са отделени, за да ги представляват като водачи на богослужението. Но в бъдеще някои езичници ще станат водачи на богослужението (Исая 66:21).


Как би се отразила тази промяна на прогласената общност на вярата? Вж. Матей 28:19, Деяния 26:20, Галатяни 3:28, Колосяни 3:11, 1 Тимотей 3:16.


В Божия „нов световен ред“ езичниците не само ще се присъединят към Божия народ – те ще бъдат равнопоставени сътрудници с евреите в съборната общност на вярата, която ще бъде „царско свещеничество“. Следователно разграничението между евреи и езичници би станало на практика неуместно.


Кога се изпълнява това пророчество на Исая?


Павел, мисионерът на езичниците, заявява: „Няма вече юдеин, нито грък (…) защото вие всички сте едно в Христос Исус. И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание” (Галатяни 3:28,29).

Да станем наследници на обещанието и следователно – във възвишено „царско свещенство“, не ни дава право на самодоволен елитаризъм, а е поръчение да се присъединим към евреите в прогласяването на „превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина“ (1 Петър 2:9; ср. Исая 66:19).

Издигането на езичниците не дава право на евреите да роптаят, че Бог е несправедлив, понеже им дава същата награда. Нито пък дава право на езичниците да се отнасят с неуважение към своите братя и сестри евреи; така, както работниците, наети по-рано през деня, трябва да гледат на наетите по-късно (вж. Матей 20:1-16). Първо на евреите „бяха поверени Божествените писания“ (Римляни 3:2) като Божие средство на откровение. Павел пише на езичниците: „Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината, не се хвали срещу клоните“ (Римляни 11:17,18).


В светлината на Кръста, в светлината на евангелското поръчение, защо която и да било духовна, етническа или дори политическа елитарност е толкова противна в Божиите очи? Вгледайте се сериозно в себе си; дали подхранвате някакво чувство на духовно или етническо превъзходство? Ако е така – покайте се!




„Така ще пребъде родът ви и името ви“ (Исая 66:22-24) Четвъртък - 25 март

Прочетете Исая 66:22. Какво ни казва този текст? Каква надежда намираме в него?


Едно от най-прекрасните обещания в книгата е записано в Исая 66:22. Прочетете го внимателно. В новото небе и новата земя нашият род и нашето име ще останат – завинаги. Няма повече заличаване, отрязване, присаждане, изтръгване или изкореняване. Тук намираме обещание за вечен живот в един изцяло пресътворен свят – свят без грях, без смърт, без болка – ново небе и нова земя; окончателно и пълно осъществяване на нашата християнска вяра; кулминацията на това, което Христос е постигнал за нас на кръста.


Защо в описанието на новото небе и новата земя има новолуния, освен съботите, както четем в Исая 66:23?


Въпреки че има много различни начини да тълкуваме този труден текст, един от подходите е следният: Бог е създал съботата още преди съществуването на жертвената система (Битие 2:2,3). Така че, въпреки че съботите са били включени в ритуалната система, те не са зависими от нея. Ето защо продължават непрекъснато през целия период на възстановяване, дори на новата земя. Никъде в Библията не е посочено, че новолунията са били нормирани дни на поклонение, различни от жертвената система. Възможно е те да са дни на поклонение (но не непременно дни на почивка като седмичните съботи) в новата земя, вероятно във връзка с месечния цикъл на дървото на живота (Откровение 22:2).

Какъвто и да е конкретният смисъл на Исая 66:23, най-важното е, че Божият народ ще Му се покланя през цялата вечност.


Защо книгата „Исая“ завършва с една негативна картина на спасените, гледащи труповете на унищожените от Бога бунтовници (Исая 66:24)?


Като нагледно предупреждение към хората от своето време, Исая обобщава контраста между оцелелите верни от вавилонското унищожение и бунтовниците, които ще бъдат погубени. Това не са вечни мъки – бунтовниците са мъртви, убити от „огън“ – унищожение, което не бива потушено, докато не изпълни своята задача, за да може да започне пресъздаването на Йерусалим.

Предупреждението на Исая насочва към окончателно изпълнение, пророкувано от книгата „Откровение“ – заличаването на грешниците, на Сатана и на смъртта в огненото езеро (Откровение, 20 гл.), след което ще настъпи „ново небе и нова земя“, свят „Нов Йерусалим“ и вече няма да има плач, нито болка, „защото предишното премина“ (Откровение 21:1-4; ср. Исая 65:17-19) – ново съществуване, с вечен живот за всички изкупени от Земята.




Разширено изучаване Петък - 26 март

За окончателното очистване на планетата Земя прочетете статията „Краят на борбата“ в книгата на Елън Уайт „Великата борба“.


„А отлитащите във вечността години ще донасят все по-богати и все по-славни откровения за Бога и за Христос. Както ще расте познанието, така ще се увеличава и любовта, преклонението и щастието. Колкото повече опознават Бога, толкова по-голямо ще бъде възхищението на хората от Неговия характер. Когато Исус им разкрие богатството на изкуплението и удивителните постижения във великата борба със Сатана, сърцата на изкупените ще се изпълват с още по-пламенна почит. С още по-пленителна радост засвирват те на златните си арфи; и хиляди по хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди гласове се присъединяват към мощния хвалебствен хор.

„И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко, що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове” (Откровение 5:13).

Великата борба е приключила. Няма повече грях и грешници. Цялата вселена е чиста. Необятното творение бие в един пулс на хармония и радост. От Този, Който е сътворил всичко, се излъчва живот, светлина и радост по всички царства на безбрежното пространство. От най-мъничкия атом до най-големия свят – всички неща, одушевени или неодушевени, в непомрачена красота и съвършена радост заявяват: „Бог е любов“ (Уайт, Е. Великата борба. Изд. „Нов живот“, стр. 458).


Въпроси за разискване:

1. Защо обещанието за вечен живот в едно ново небе и нова земя е толкова основополагащо за нашата християнска вяра? Какъв смисъл би имала вярата ни без това обещание?

2. Прочетете 2 Петър 3:10-14. Как тези стихове отразяват същия възглед, представен и в Исая, 66 глава?


Обобщение: Исая описва видение с потресаващ обхват. Бог не само ще очисти и възстанови Своята общност на вярата, но и ще разшири нейните граници, за да обхване всички народи. В края преобразяването на Неговата общност ще доведе до пресътворяване на планетата Земя, където Божието присъствие ще бъде върховна утеха за Неговия народ.


Тази събота, 27.03.2021 г., ще се молим за църкви „Хасково” и „Христо Даново”.




Разказ

Проблем с гумата
От Андрю Макчесни, „Адвентна мисия“

Иля Колтук, пастор и декан в адвентния университет Заокски в Русия, се качил в колата заедно със съпругата си, за да потеглят към Черно Море за почивка.

Слуд около десет часа се появили проблеми с колата.

Троп, троп, троп!

Иля не знаел какво не е наред.

Троп, троп, троп!

Спрял и излязъл от колата. Погледнал гумите, но не видял никакъв проблем. Помолил се заедно със съпругата си.

„Мили Боже, ние имаме проблем с гумите – помолил се той. – Моля Те, помогни ни.“

Седнал отново зад волана и потеглил.

Троп, троп, троп!

Шумът ставал все по-силен. Двамата били пропътували около 1000 километра. Не биха могли да обърнат и да тръгнат за вкъщи. Оставали им още 400 километра до мястото за почивка.

Троп, троп, троп!

Иля започнал да се моли наум. Внезапно чул мъжки глас да му казва: „Спри при този сервиз и влез вътре при монтьорите.“

Озадачен, погледнал настрани и видял сервиз. Спрял до двама души, които стоели и разговаряли, сякаш нямат много работа.

„Бихте ли ми помогнали – попитал Иля. – Колата ми издава някакви звуци.“

Монтьорите я проверили. Завъртели гумите, прегледали и други неща.

„Готов си – казал един от тях. – Можеш да тръгваш.“

„Благодаря ви, колко Ви дължа“

„Двеста рубли, отговорил единият“, т.е. около 3 долара.

Иля извадил 200 рубли и Евангелие от Йоан джобен формат. Сложил парите вътре и я подал на учудените монтьори.

„Какво е това“, попитали те.

„Евангелието.“

Те се учудули още повече. „Да не си пастор?“, попитал единият.

Иля потвърдил.

Лицата им грейнали от радост. Извадили парите от книжката и ги върнали на Иля. Задържали книжката.

„Бог ни я изпрати – заявил единият. – Току-що разговаряхме за Бога, преди да пристигнете.“