Адвентен дякон не очаквал, че ще бъде измамен от една майка и нейния син тийнейджър, които бил поканил в дома си, след като те избягали от конфликта в Източна Украйна. Той обаче не съжалява за стореното. „Постъпихме с искрени сърца заради Бога и ще оставим Бог да действа като съдия между нея и нас“, казва Валентин Зайцев.

Всичко започнало през 2015 г., когато Валентин научил, че първата вълна от бежанци е стигнала до неговия черноморски град Миколаев. Съдбата на тези хората докоснала сърцето му. И така, Валентин, който бил ръководител на строителна бригада, се запътил заедно със съпругата си към държавното общежитие, където намерили 50 бежанци, живеещи в две сгради, по шест до осем души в стая. Валентин се представил като християнин и попитал бежанците от какво се нуждаят. Веднага му отговорили, че най-спешната нужда е от пелени и мокри кърпички. „Отидохме в супермаркета и ги купихме – разказва Валентин. – После попитахме хората какво да им донесем и те помолиха за бельо, дамски хигиенни материали и картофи. Властите им бяха дали място, където да отседнат, но нищо друго.“

След като приятелството се задълбочило, Валентин поканил новите си приятели на библейски уроци. Единадесет от тях се съгласили и адвентен пастор започнал да изучава Библията с тях всяка вечер. В общежитието обаче се разразило насилие и 19-годишният Валери бил закаран в болница с прободни рани. Когато Валентин и съпругата му посетили болницата, майката на младежа, Наташа, помолила за ново място за настаняване. Валентин живеел под наем в тристаен апартамент и предложил една от стаите на Наташа и сина й.

За известно време всичко изглеждало наред. Наташа дори посещавала адвентната църква. Валентин обаче открил, че тя съвсем не е бедна, както твърдяла, и че се възползвала от добротата на хората, за да ги мами за пари. „Хранехме ги и им плащахме телефонните сметки, но разбрахме, че съвсем не са бедни. Помолихме ги да напуснат.“ Наташа и синът й живели при семейството шест месеца.

Като си спомня за всичко това, Валентин твърди, че преживяното е било благословение. Наташа помагала в домакинството, готвела, перяла и се грижела за трите деца на семейството. Най-голямото благословение – казва той, бе, че имахме възможност да проявим любов към тях. „Получихме радост и благословение, тъй като можехме да помагаме на други. Семейството ни стана по-добро. Не бих постъпил по друг начин.“

Валентин вярва, че е важно да помагаме на хората, независимо дали те приемат Исус.

„Длъжни сме да живеем и да служим, а останалото е на Бога – заключава той. – Ние напояваме с доброта, а Бог прибира жетвата.“