"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
ИСАЯ: "Утешавайте народа ми" Рой Гейн
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2021 г.

Урок 1 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 26 декември - 1 януари 2021 г.

Криза на идентичността


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 26 декември
Стих за запаметяване:
: „Елате сега, за да разискваме, казва Господ; ако греховете ви са като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла въ̀лна“ (Исая 1:18).

Изгубен в земята на забравата. Ако шофирате из Ирландия по тясно шосе в провинцията, обградено от жив плет, е много вероятно пътят ви ненадейно да бъде препречен от стадо крави, прибиращи се в обора си след паша. Дори с тях да няма нито един пастир, те ще отидат право у дома при собственика си. Понеже знаят къде и на кого принадлежат.

Ако някое малко момче се отдели от майка си в супермаркета и се развика: „Изгубих мама!“, то може и да не знае точно къде се намира майка му, но сред морето от майки, преминаващи наоколо, винаги ще познае своята собствена.

Тъжно е да го кажем, но за разлика дори от онези ирландски крави (още по-малко от онова изгубено момченце), юдеите са забравили, че принадлежат на Господа, на своя небесен Господар, и по този начин са изгубили истинската си идентичност като народ на завета. „Деца отхраних и възпитах; но те се разбунтуваха против Мене. Волът познава стопанина си и оселът – яслите на господаря си; но Израил не знае, народът Ми не разсъждава” (Исая 1:2,3).

През тази седмица ще разгледаме Божието дело по завръщане на израилевия народ при неговия Господар.




Чуйте, небеса! (Исая 1:1-9) Неделя - 27 декември

Книгата на пророк Исая започва с кратко представяне, като посочва автора („Амосовия син“), източника на неговото послание („видение”) и основната тема (Юда и столицата ѝ Йерусалим по време на царуването на четирима царе). Посочена е и основната аудитория на Исая – жителите на неговата собствена страна по времето, в което живее. Пророкът говори за тяхното състояние и съдба.

Споменавайки царете, по време на чието царуване е пророкувал, Исая стеснява аудиторията си и обвързва книгата с историческите и политическите събития от определен период. Този период включва хронологията от 4 Царе, 15-20 гл. и 2 Летописи, 26-32 гл.


Прочетете Исая 1:2. Каква е същността на вестта тук? Какво казва Господ? Как се проявява тази вест през цялата свещена история? Може ли същото да се каже и за християнската църква днес? Обосновете отговора си.


Обърнете внимание как вестта на Исая започва с думите: „Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо“ (ср. Второзаконие 30:19, Второзаконие 31:28). Господ не твърди, че самите небе и земя могат да чуят и да разберат думите Му. Не, по този начин Той набляга върху самата вест.

Когато някой древен близкоизточен цар, като хетските царе например, сключвал политически договор с по-скромен владетел, той призовавал божествата си като свидетели, за да подчертае, че всяко нарушение на споразумението със сигурност ще бъде забелязано и наказано. Въпреки това, когато Божественият Цар на царете сключва завет с израилтяните в дните на Мойсей, Той не се позова на други богове като свидетели. Като единствен истински Бог Той призова вместо това небето и земята да изпълняват тази свидетелска роля (вж. също Деяния 4:26).


Прочетете внимателно Исая 1:1-9. Обобщете греховете на Юда по реда, в който са изброени. Обърнете специално внимание и на последиците от тези грехове. В какво е виновен Юда и какво се случва поради неговата вина? Същевременно каква надежда му е представена в стих 9?




Прогнила ритуалност (Исая 1:10-17) Понеделник - 28 декември

Прочетете Исая 1:10. Защо според вас тук се използва образността на Содом и Гомор? Какво изтъква Господ?


Прочетете Исая 1:11-15. Какво казва Бог на народа? Защо Той отхвърля поклонението им?


Същите ръце, които принасят жертви и се издигат в молитва, са „пълни с кръв“; тоест са виновни за насилие и потисничество над другите (Исая 1:15; Исая 58:3,4). Като се отнасят грубо към останалите членове на заветната общност, те проявяват презрение към Защитника на всички израилтяни. Греховете срещу ближния са грехове срещу самия Бог.

Разбира се, сам Бог е въвел системата на ритуалните богослужения (Левит, 1-16 гл.) и е определил йерусалимския храм като подходящото за тях място (3 Царе 8:10,11). Но ритуалите имат смисъл само в контекста на завета, който Бог е сключил с тези хора. Божият завет с Израил гарантира, че Той ще обитава сред тях в светилището/храма. И така, ритуалите и молитвите, извършвани там, са валидни само когато изразяват вярност към Бога и Неговия завет. Хората, принасящи жертви, без да са се покаяли за несправедливите си постъпки спрямо други членове на заветната общност, изпълняват ритуални лъжи. По този начин жертвите им не само стават невалидни – те сами по себе си са грехове! Ритуалните им действия са демонстрация за лоялност, но поведението им доказва, че всъщност са нарушители на завета.


Прочетете Исая 1:16,17. Какво заповядва Господ на Своя народ? Как тези стихове, в конкретния им контекст, съответстват на казаното от Исус в Матей 23:23-28? Каква вест бихме могли да открием за себе си днес от тези стихове в настоящия контекст?




Основание за нужда от опрощение (Исая 1:18) Вторник - 29 декември

Прочетете Исая 1:18. След като препрочетете стиха няколко пъти, запишете какво според вас казва тук Господ (прочетете още няколко стиха по-надолу, за да схванете целия контекст).


Бог дава убедителни доказателства, че юдеите, т.е. обвиняемите, са виновни в нарушаване на заветния договор (Исая 1:2-15) и ги призовава да се променят (Исая 1:16,17). Този апел предполага, че все още има надежда. В края на краищата, защо да настоявам някой престъпник, заслужаващ екзекуция, да промени пътищата си? Как може затворник със смъртна присъда да „поправя угнетителя, да отсъжда право на сирачето, да се застъпва за вдовицата“? Но когато Бог казва: „Елате сега, за да разискваме“ (Исая 1:18), разбираме, че Господ все още се стреми да разисква със Своя народ, все още се стреми да го подтикне към покаяние и към връщане от злите му пътища, колкото и да е отпаднал от вярата.

Господ им казва, че техните червени грехове ще станат бели. Защо греховете са червени? Защото червеното е цветът на „кръвта“ (кръвна вина), която покрива човешките ръце (Исая 1:15). За разлика от това бялото е цветът на чистотата – т.е. отсъствие на кръвна вина. Ето, Бог предлага да ги промени. Същият език употребява цар Давид, когато вика към Бога да прости греха му, понеже е взел Витсавее и е погубил нейния съпруг (прочетете Псалми 51:7,14). В Исая 1:18 Божият призив всъщност е предложение за опрощение!


Как Божието предложение за опрощение служи като основание за тях, за да променят пътищата си? Сравнете Исая 1:18 с Исая 44:22.


Сега виждаме целта на Божиите остри предупредителни думи против Неговия народ. Целта им не е да отхвърлят народа Му, а да го върнат при Него. Предложеното от Бога опрощение е силно основание, подкрепящо призива Му към хората да се очистят морално (Исая 1:16,17). Опрощението Му дава възможност те да бъдат преобразени от Неговата сила. Тук виждаме семената на „новия завет“, пророкуван в Йеремия 31:31-34, където опрощението стои в основата на взаимоотношенията на новото сърце с Бога. Започваме „на червено“ поради дълг, който никога не бихме могли да изплатим. От смирената позиция да признаем нуждата си от опрощение ние ставаме готови да приемем всичко, което Бог е готов да ни даде.




Яжте или ще бъдете изядени (Исая 1:19-31) Сряда - 30 декември

Прочетете Исая 1:19-31. Каква тема присъства тук, както и в цялата Библия?


Забележете логическата структура на Исая 1:19,20. Ако хората пожелаят промяната и станат покорни на Бога, ще ядат от благото на земята (Исая 1:19). За разлика от това, ако откажат предложеното от Него опрощение и възстановяване и се разбунтуват против Него, ще бъдат поядени от меч (Исая 1:20). Изборът е в техни ръце. Стиховете съдържат условно благословение и проклятие.

Исая, 1 глава повтаря и прилага думите на Мойсей, записани във Второзаконие 30:19,20 по времето, когато се сключва заветът с народа на Израил: „Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословенията и проклятията“.


Анализирайте тези думи на Мойсей. Обърнете внимание, че няма средно положение. Или живот, или смърт. Или благословения, или проклятия. Защо според вас са ни предложени само тези два избора? Защо не е възможно да съществува някакъв вид компромис?


Думите на Мойсей са резюме на поредицата от предупреждения, благословения и проклятия, като обобщават постановяването на завета във Второзаконие, 27-30 гл. (ср. Левит, 26 гл.). Елементите на този завет включват (1) преразказ на това, което Бог е направил за тях, (2) условията/разпоредбите (заповедите), които трябва да се спазват, за да се поддържа заветът, (3) препратка към свидетелите и (4) благословения и проклятия, предупреждаващи хората какво би се случило при нарушаване условията на завета.

Изследователите са установили, че изброените тук елементи присъстват в същия порядък при политическите договори, касаещи неизраилтяни, като хетите например. Тоест за установяването на Божия завет с израилтяните Той използва форма, разбираема за тях и която би им направила най-силно впечатление за естеството и последиците от взаимно обвързващите взаимоотношения, в които влизат. Потенциалните ползи от завета са невъобразимо големи, но ако Израил наруши споразумението, ще се окаже в по-лошо състояние от когато и да било.


Как във вашето собствено християнско ходене сте преживели принципа на благословенията и проклятията, както е представен по-горе?




Зловещата любовна песен (Исая 5:1-7) Четвъртък - 31 декември

Прочете песента в горепосочените стихове. Какво означава тази притча?


Бог обяснява значението на притчата чак в края на пасажа, в стих 7. Чрез подобна алегория Той помага на хората да погледнат на себе си обективно, за да признаят истинското си състояние. Подобен подход успешно е приложен за цар Давид (вж. 2 Царе 12:1-13). Като я нарича „песен на обичния Си“, Бог в самото начало разкрива отношението, с което гледа на Своя народ. Връзката Му с тях се дължи на Неговия характер, който е любов (1 Йоан 4:8). В замяна очаква любящ отговор. Но вместо „сладко грозде“, получава „диво грозде“, като на староеврейски терминът е „вонящи неща“.


Какво има предвид Господ, когато казва в Исая 5:4: „Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих“?


В следващите стихове Бог заявява: „И сега ще ви кажа какво ще направя с лозето Си: ще махна плета му и то ще се похаби; ще разбия оградата му и то ще бъде потъпкано; и ще го запустя“ (Исая 5:5,6).

Когато съгрешим, Бог не ни отсича веднага от Себе Си, като отдръпне Своята защита и ни унищожи. Той търпеливо ни дава възможност да получим опрощение (вж. 2 Петър 3:9). Не отсича никого, който би могъл да откликне на призива му. Зове, докато има надежда за отговор. Не приема веднага отрицанието, защото знае, че сме невежи и заблудени от греха. Но ако не постигне никакъв прогрес с нас, в крайна сметка признава нашия избор и ни позволява да останем такива, каквито сме избрали да бъдем (вж. Откровение 22:11).

Ако упорито отхвърляме Божиите призиви чрез Духа, в крайна сметка може да преминем границата, отвъд която няма връщане назад (Матей 12:31,32). Да се отвърнем от Христос е опасно (Евреи 6:4-6). Бог не би могъл да направи повече, защото уважава нашия свободен избор.


Обърнете внимание на концепцията, разкрита в Исая 5:4 – „Какво повече беше възможно да се направи за лозето Ми” – и я разгледайте в светлината на Кръста, където Бог принася Себе Си в жертва за нашите грехове, като плаща със собствената Си плът за нашите нарушения на закона. Какво повече би могло да се направи за нас от това, което Той е извършил там? Как размишленията върху Кръста ни дават увереност в спасението и ни насърчават да се покаем и да променим пътищата си?




Разширено изучаване Петък - 1 януари

В контекста на Исая 1:4 Елън Уайт пише: „Изповядващите се за Божии деца се бяха отделили от Бога, бяха изгубили своята мъдрост и бяха изкривили собственото си разбиране. Те бяха станали късогледи, защото бяха забравили, че са били очистени от старите си грехове. Движеха се неспокойно и неуверено в тъмнината, търсейки да заличат от ума си спомена за свободата, увереността и щастието на предишното си състояние. Потопиха се във всякакви самонадеяни безумия, застанаха в опозиция на Божието провидение и задълбочиха вината, която вече тежеше върху тях. Вслушаха се в обвиненията на Сатана срещу Божия характер и представяха Бога като лишен от милост и опрощение“ (Адвентен библейски коментар, том 4, стр. 1137).


Въпроси за разискване:

1. Как можете да се „измиете“? Какво означава тази фраза? (Вж. Филипяни 2:12,13)

2. Как Исус адаптира, разширява и прилага любовната песен за лозето? Матей 21:33-45, Марк 12:1-12, Лука 20:9-19. Какви поуки се съдържат за нас като адвентисти от седмия ден в тази история?

3. Каква е връзката между опрощението, което Бог предлага, и преобразяването, което осъществява в нашия живот? Кое настъпва първо – преобразяването и след това опрощението, или опрощението и след това преобразяването? И защо е важно да знаем кое е на първо място?

4. В цитата по-горе Елън Уайт казва, че хората са застанали в опозиция на „Божието провидение“. Какво означава това?


Обобщение: Когато Божият народ забрави своя Господ и приеме благословенията Му за даденост, Бог му напомня, че е отговорен за своя завет с Него. Той милостиво посочва състоянието на хората, предупреждава ги за разрушителните последици от отхвърлянето на Неговата закрила и ги насърчава да Му позволят да ги изцели и очисти.


Тази събота, 02.01.2021 г., ще се молим за църкви „Севлиево” и „Септември”.




Разказ
Измамен в Украйна
От Андрю Макчесни, „Адвентна мисия“

Адвентен дякон не очаквал, че ще бъде измамен от една майка и нейния син тийнейджър, които бил поканил в дома си, след като те избягали от конфликта в Източна Украйна. Той обаче не съжалява за стореното. „Постъпихме с искрени сърца заради Бога и ще оставим Бог да действа като съдия между нея и нас“, казва Валентин Зайцев.

Всичко започнало през 2015 г., когато Валентин научил, че първата вълна от бежанци е стигнала до неговия черноморски град Миколаев. Съдбата на тези хората докоснала сърцето му. И така, Валентин, който бил ръководител на строителна бригада, се запътил заедно със съпругата си към държавното общежитие, където намерили 50 бежанци, живеещи в две сгради, по шест до осем души в стая. Валентин се представил като християнин и попитал бежанците от какво се нуждаят. Веднага му отговорили, че най-спешната нужда е от пелени и мокри кърпички. „Отидохме в супермаркета и ги купихме – разказва Валентин. – После попитахме хората какво да им донесем и те помолиха за бельо, дамски хигиенни материали и картофи. Властите им бяха дали място, където да отседнат, но нищо друго.“

След като приятелството се задълбочило, Валентин поканил новите си приятели на библейски уроци. Единадесет от тях се съгласили и адвентен пастор започнал да изучава Библията с тях всяка вечер. В общежитието обаче се разразило насилие и 19-годишният Валери бил закаран в болница с прободни рани. Когато Валентин и съпругата му посетили болницата, майката на младежа, Наташа, помолила за ново място за настаняване. Валентин живеел под наем в тристаен апартамент и предложил една от стаите на Наташа и сина й.

За известно време всичко изглеждало наред. Наташа дори посещавала адвентната църква. Валентин обаче открил, че тя съвсем не е бедна, както твърдяла, и че се възползвала от добротата на хората, за да ги мами за пари. „Хранехме ги и им плащахме телефонните сметки, но разбрахме, че съвсем не са бедни. Помолихме ги да напуснат.“ Наташа и синът й живели при семейството шест месеца.

Като си спомня за всичко това, Валентин твърди, че преживяното е било благословение. Наташа помагала в домакинството, готвела, перяла и се грижела за трите деца на семейството. Най-голямото благословение – казва той, бе, че имахме възможност да проявим любов към тях. „Получихме радост и благословение, тъй като можехме да помагаме на други. Семейството ни стана по-добро. Не бих постъпил по друг начин.“

Валентин вярва, че е важно да помагаме на хората, независимо дали те приемат Исус.

„Длъжни сме да живеем и да служим, а останалото е на Бога – заключава той. – Ние напояваме с доброта, а Бог прибира жетвата.“



Created by ULimited®