"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Най-тъмната нощ за мисионера
От Мери Грейс Балория

Не съм си представяла, че онази нощ ще е най-тъмната в живота ми. Именно през тази най-тъмна нощ Бог ми показа чудната си светлина. Силният дъжд ме събуди малко след полунощ. Цареше пълна тъмнина в стаята, която споделях с другата мисионерка в провинция Източен Самар. Оставаха само две седмици до изтичане на едногодишното ни мисионско пътуване, организирано от движението „1000 мисионери“. Силно земетресение бе оставило района без електричество. Не можех да видя нищо, но чух странни шумове. Взех фенерчето и го насочих към пода. Не можех да видя човек, но усещах, че някой е влязъл. Треперейки от страх, коленичих под голямата мрежа против комари, която покриваше двете легла. „Господи, моля Те, спаси ни, както си спасил Даниил и Йосиф – помолих се аз. Не бихме били тук, ако това не беше за Тебе.“ Легнах на леглото си и докато се тресях от страх, повтарях Псалм 23:1: „Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда.“ Отново вдигнах фенерчето. Онова, което видях, надминаваше най-големите ми страхове. Наистина беше нещо ужасяващо. Видях мъж с червени очи и мокра коса. Държеше голям нож и се навеждаше, за да мине под мрежата против комари. В ужаса си закрещях с всички сили. Приятелката ми се събуди и двете започнахме да крещим за помощ. Натрапникът замахна към нас с острия си нож, а ние се опитахме да го ритаме. Внезапно нещо ме удари. Паднах на земята и почувствах болка по цялото тяло. „Господи, нима умирам?“, помислих си аз. Когато чух, че някой се опитва да отвори вратата, извиках: „Отвори прозореца!“ След като чухме прозорецът да се отваря, изтичахме към него и изскочихме навън. Съседка видя нараненото ми лице и попита какво се е случило. Когато разбра, че има нападател, бързо се втурна към дома си, тъй като се изплаши за собствените си деца. Двете с приятелката ми вървяхме боси по мокрите пусти улици и викахме за помощ. Като че ли всички спяха. Накрая някой ни закараха в болницата в 3 ч. сутринта. Приятелката ми имаше леки наранявания по ръката и крака. Моята рана бе много по-голяма – стигаше от от лявото око до челюстта. Лекарят ми направо много шевове и постави инжекции. Най-щастливият момент дойде сутринта. Слънцето изгря и сякаш светеше само за мене. Усмихнах се. Почувствах силната Исусова любов. Той е бил с мене от самото начало и ще бъде с мене до края като Пастир, който се грижи за своята овца. Нападателят бе хванат и сега е в затвора. Аз не се обезсърчавах. След още осем месеца, на 22-годишна възраст, започнах втората си година на служене в движението „1000 мисионери“ – този път в Южна Корея. Сега вече служа за трета година. Благодаря на Бога за опитността. Господ е казал в Йеремия 33:3: „Извикай към Мене и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.“ Разбирането ми за живота се промени. Животът не е мой, а на Бога.

Свързан урок >>

Created by ULimited®