Един съботен следобед моята леля ми даде книжка с библейски стихове.

„Само я отвори и Бог ще ти говори чрез някой стих“, каза тя.

Не бях мислила за Бога повече от 20 години. Макар че израснах в християнски дом в Бразилия, бях спряла да ходя на църква още на 16-годишна възраст. Сега приключвах едномесечно пътуване из Бразилия като част от изследователски проект за университет във Франция. Трябваше да отпътувам за Франция на следващия ден.

Отворих книжката и очите ми попаднаха на Притчи 22:19: „За да бъде упованието ти в ГОСПОДА, аз те уча днес - точно теб“ (превод Верен). Думите ме развълнуха, тъй като бях студентка и исках да знам на какво ще ме научи Бог.

Същата вечер бях с приятели за прощална вечеря. Не можех обаче да спра да мисля за този библейски текст и намерих начин да изляза, за да отида на църква.

Влязох в църквата и за моя изненада всички млади жени бяха облечени като мене – джинси, високи токчета, обеци и грим. Музиката също се беше променила и пасторът не отправи призив за излизане пред амвона. Очаквах призива. Исках да отдам сърцето си на Исус, но напуснах разочарована.

На следващия ден отпътувах за Франция и се помолих: „Господи, въпреки че не отправиха призив, ще намеря църква във Франция и редовно ще посещавам богослуженията.

Намерих църква близо до дома ми и започнах да я посещавам всяка неделя. Хората бяха любезни, но усетих, че в духовно отношение бяха студени.

Изучавах Библията у дома и гледах проповеди по интернет. Открих известен адвентен проповедник в Youtube, който говореше много убедително върху книгата Откровение. Изгледах 25 от проповедите му.

Една нощ се събудих в около 3 ч. сутринта и реших да се моля до зазоряване. Същото се случи следващата нощ, после и следващата. Докато се молех през тези три нощи, усетих, че Исусовото идване е наближило. Изповядах греховете си и благодарих на Бога за Неговата милост. На третия ден мир изпълни сърцето ми. Знаех, че Бог е жив.

Въпреки че бях гледала толкова много проповеди по Youtube, не разбирах, че проповедникът е адвентист. Когато се зачудих коя е неговата деноминация, открих личното му свидетелство. Веднага потърсих адреса на адвентна църква в Париж. През първата ми събота с изненада видях как хората изучават Библията в съботното училище. Жените бяха облечени скромно и проповедта беше върху Откровението. Бог знаеше кое е важно за мене. Заплаках по време на службата. Не вярвах, че такава църква съществува.

Бог обеща в Бразилия да ме научи и оттогава аз се уча от Него във Франция.