"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Образование Авторски колектив – директори на адвентни колежи от Северна Америка
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2020 г.

Урок 3 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 10 - 16 октомври 2020 г.

Законът като учител


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 10 октомври
Стих за запаметяване:
„Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила” (Второзаконие 6:5).

Когато предупреждава галатяните за законничеството, Павел пише: „Защото ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона“ (Галатяни 3:21). Разбира се, ако някой закон можеше да дава живот, това щеше да бъде Божият закон. Обаче идеята на Павел е, че дори Божият закон не може да донесе живот на нас като грешници. Защо? „Но Писанието затвори всички под грях, така че обещанието, изпълнено чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват“ (Галатяни 3:22).

Но ако законът не може да дава живот на грешниците, какъв е смисълът на съществуването му, освен да ни показва нашата нужда от благодат? Дали тогава функцията му е единствено негативна, т.е. само да показва греховете ни?

Не, законът съществува, за да ни разкрива пътя на живота, който се крие единствено в Исус. Такава трябва да бъде и целта на истинското образование: да ни насочва към живот на благодат, на вяра и послушание към Христос. Затова тази седмица ще изучаваме ролята на Божия закон в християнското образование. Въпреки че законът не може да спасява, нека, докато го изучаваме, да видим на какво може да ни научи той за вярата, за благодатта и за любовта на нашия Бог към падналото в грях човечество.




Да обичаме Бога и да се боим от Него Неделя - 11 октомври

Книгата „Второзаконие“ съдържа последните думи на Мойсей към израилтяните пред едно ново поколение, което накрая ще влезе в Обещаната земя. Но преди това той желае да им предаде няколко съвсем ясни съвета.


Прочетете Второзаконие 31:9-13. Какво означава да се боим от Господа?


Бог дава Своя закон на Израил със съвсем ясна цел. Той прави всичко възможно законите Му да не бъдат забравени. Така се разкрива като дълготърпелив възпитател. Той поучава, повтаря, изпраща пророци и използва служителите Си, за да предаде Своята вест. И върши това постоянно. Нима огромна част от Стария Завет не е израз на Божия стремеж да учи Своя народ как да върви по пътя на живота?

Забележете как в тези стихове Мойсей подчертава колко е важно бъдещите поколения да усвояват закона. Той описва това като процес от два етапа. Първо, децата ще чуят закона, а след това ще „се научат да се боят от Господа” (Второзаконие 31:13).

Първо чуват, а след това се научават да се боят от Бога. Иначе казано, изучаването на закона предполага, че страхопочитанието не е естествена последица от срещата със закона. Процесът на страхопочитание към Бога трябва да бъде усвоен. Мойсей внушава, че познаването и страхът са процеси, а не непосредствена причинно-следствена връзка.

А какво означава „страх от Бога“, когато на народа също се казва: „да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“ (Второзаконие 6:5)? Сигурно можем да го сравним с начина, по който едно дете обича и почита добрия си баща, разкриващ любовта и грижата си, като казва, каквото мисли, и мисли, каквото казва. При един такъв баща, ако извършите нещо нередно, наистина ще понесете последиците от лошата си постъпка. Да, можем и трябва едновременно да обичаме Бога и да се боим от Него. Тези възгледи не си противоречат. Колкото повече научаваме за Бога, толкова повече започваме да Го обичаме заради добротата Му. Но същевременно колкото повече опознаваме Бога, толкова повече и се боим от Него, защото осъзнаваме колко свят и праведен е Той, а колко грешни и неправедни сме ние. Осъзнаваме, че сме живи единствено по благодат – незаслужена милост.


Какво според вас означава едновременно да обичате Бога и да се боите от Него?




Свидетел срещу теб Понеделник - 12 октомври

Когато Мойсей разбира, че скоро ще умре, той съвсем ясно осъзнава какво ще последва след смъртта му. Знае, че след като умре, израилтяните ще влязат в Обещаната ханаанска земя. Знае също, че те ще се разбунтуват срещу Бога, когато стигнат до дългоочакваната земя.


Прочетете Второзаконие 31:14-27. Как се подготвя Мойсей преди смъртта си? Какви са основните му тревоги и как се справя с тях?


Тонът на Мойсей прилича малко на тона на учител, който подготвя почвата за заместника си. Той знае, че учениците му са били непослушни в негово присъствие в класната стая и не се самозалъгва, че няма да се разбунтуват и в отсъствието му. Дава указания на левитите, носещи ковчега на завета, да сложат Книгата на закона до ковчега, за да бъде за „свидетелство“. Мойсей не просто подготвя учебния план за своя заместник. Той подготвя и един свидетел. Говори за Книгата на закона като за живо същество, което има силата да изобличава човешките сърца.


Помислете за закона, който е „свидетелство против“ тях. Съдържа ли се такава идея и в Новия Завет? Римляни 3:19-23. Иначе казано, как законът посочва нашата нужда от благодат?


Във Второзаконие, 31 гл. Бог заповядва на Мойсей да запише песента, на която Господ го е научил. След това трябва да научи израилтяните на тази песен, за да може, както се казва в стих 19, „тази песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните“. Отново виждаме олицетворение на Божиите наставления. Песента много по-лесно се споделя и разпространява, когато се пее. И когато тя е свидетелство, има способността да кара хората да се вгледат в себе си и да осъзнаят какво им казва за самите тях.


Дори когато се опитваме да изпълняваме Божия закон с цялата дадена ни от Бога сила, в какво отношение Неговият закон е „свидетелство против“ нас? Какво ни учи това свидетелство за нуждата от евангелието в живота ни?




За да имате добър успех Вторник - 13 октомври

В цялата Библия четем и за други резултати от познаването – и изпълняването – на Божия закон.


Прочетете Исус Навин 1:7,8. Какво казва Господ на Исус Навин и как можем да приложим тези принципи и днес?


Когато Исус Навин влиза в Ханаан, Господ му казва: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш“ (Исус Навин 1:7).

Разбирането, че успехът е страничен продукт на послушанието, противоречи на критериите, с които мерим успеха днес. Много хора смятат, че белезите за успех са новаторските подходи, изобретателността и самоувереността. Успехът в определена индустрия често изисква изключително голям талант и готовност за поемане на рискове.

Обаче в Божиите очи успехът изисква различен набор от средства.


Прочетете Откровение 12:17; 14:12; Римляни 1:5; 16:26; Яков 2:10-12. Какво говорят тези стихове за послушанието спрямо Божия закон? Въпреки че не се спасяваме чрез изпълняването му, все пак защо е важно да го спазваме?


Няма значение дали говорим за Стария Завет, за Новия Завет, за завета в старозаветните писания или за завета в новозаветните писания: като християни, вярващи на Библията, ние сме призовани да се покоряваме на Божия закон. Нарушаването му, познато като грях, може да доведе единствено до болка, страдания и вечна смърт. Кой ли не е опитвал от собствен опит последиците от греха, от нарушаването на Божия закон? Както древният Израил е трябвало да има добър успех чрез изпълняване на Божия закон (макар че и на тях им е била нужна благодат), така е и за нас днес. Затова християнското образование трябва да включва Божия закон като централен елемент в живота на вяра и доверие в Божията благодат.


Каква е твоята опитност с последиците от греха? Какво научи и сега би могъл да споделиш с другите, за да не допуснат и те същите грешки?




Бремето и борбите на законопазителите Сряда - 14 октомври

Има огромни ползи от следването на Божия закон, както е видно от хората, на които Бог дава добър успех. Исус Навин стриктно следва Божиите заповеди и успешно води израилтяните. Господ многократно повтаря на народа, че ако спазва закона, ще има добър успех.


Прочетете 2 Летописи 31:20,21. Кои са основните причини за успеха на Езекия?


В която и сфера на образованието да работим, трябва да подчертаваме значението на послушанието. Обаче нашите ученици не са глупави. Те рано или късно ще забележат жестокия факт, че някои хора са верни, любящи и послушни, а накрая какво? И тях ги поразява беда. Как да си обясним това?

Всъщност не можем да го обясним. Живеем в свят на грях, на зло, където бушува великата борба и никой от нас не е имунизиран срещу нея.


Какво ни казват следните стихове по тази трудна тема? Марк 6:25-27; Йов, 1 и 2 гл.; 2 Коринтяни 11:23-29


Не можем да отречем, че добри и верни хора, опитващи се да спазват закона, невинаги жънат добър успех, поне според светското разбиране за успех. И това също може да е частичен отговор на този труден въпрос, а той несъмнено ще възникне, докато се опитваме да преподаваме колко важен е законът. Какво точно имаме предвид под „успех“? Какви са думите на псалмиста? „Бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог, отколкото да живея в шатрите на нечестието“ (Псалми 84:10). Няма никакво съмнение, че според светските стандарти дори верните на Бога и изпълняващите Неговия закон невинаги „благоденстват“, поне в наше време. Ако твърдим нещо друго, няма да направим добра услуга на учениците си.


Прочетете Евреи 11:13-16. Как тези стихове ни помагат да разберем защо верните може да страдат в този живот?




Исус, нашият Образец Четвъртък - 15 октомври

Исус Христос, Божият Син, е единственият човек, живял в пълно покорство на Бог-Отец, в съвършено послушание спрямо Божия закон. Той е направил това не само за да може да бъде наш съвършен заместник, какъвто и е, но и за да бъде наш Образец.


Прочетете следните пасажи: Лука 2:51,52; Филипяни 2:8; Евреи 5:8; Йоан 8:28,29. Как те ни напомнят за послушанието на Христос през целия Му живот?


Най-добре сякаш го заявява Йоан, когато пише: „Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос“ (1 Йоан 2:6). Когато насочим погледа си към живота на Христос и служенето Му на земята, лесно ще забележим как Той радва Своя Отец с покорството Си. Христос наистина изпълнява пророчествата и издига Божия закон през целия Си живот.

Както Бог казва на Мойсей да запише закона Му, за да бъде свидетелство за Израил, така и Христос е живо олицетворение на свидетелството за Своите апостоли и ученици, за грешниците и светиите. И сега, вместо да имаме просто сбор от правила, които сме длъжни да следваме, разполагаме с примера на Исус, Който е човешко същество от плът и кръв, Когото също можем да следваме.

Какъв по-добър образец за подражание можем като учители да представим на учениците си, от примера на Исус и как Той се покорява на Отец?

„Така наречената вяра в Христос, която претендира, че освобождава хората от дълга им да се покоряват на Бога, не е вяра, а дързост. „По благодат сте спасени чрез вяра“ (Ефесяни 2:8). Обаче „вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (Яков 2:17). Още преди да дойде на земята Исус казва за Себе Си: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“ (Псалми 40:8). А точно преди да се възнесе на небето, Той заявява: „Аз опазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в Неговата любов“ (Йоан 15:10). Писанието свидетелства: „И от това разбираме, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му. (…) Който казва, че пребъдва в Него, е длъжен да постъпва, както е постъпвал Христос“ (1 Йоан 2:3-6)“ (Уайт, Е. Пътят към Христос. Нов живот, 2016, с. 61).


Какво можете да направите, за да следвате по-добре Христовия пример във всички сфери на живота си и така да бъдете по-добри учители за другите? Макар че често повтаряме тази позната идея, защо действията ни говорят много по-гръмко от думите?




Разширено изучаване Петък - 16 октомври

„Любовта, основата на Сътворението и Изкуплението, е основата на истинското образование. Това е ясно разкрито в закона, който Бог е дал като ръководство за живот. Първата и най-голяма заповед е: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум“ (Лука 10:27). Да обичаш Безкрайния и Всезнаещия с цялата си сила, ум и сърце означава да развиваш в най-висша степен всяка своя способност. Означава, че Божият образ трябва да бъде възстановен в цялата личност – тяло, душа и ум.

„А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:39). Законът на любовта изисква отдаване на тяло, душа и ум в служене на Бога и на хората. И чрез това служене, благославяйки другите, ние носим най-голямото благословение за самите себе си. Себеотрицанието лежи в основата на всяко истинско развитие. Чрез себеотрицателно служене ние култивираме в най-висша степен всяка своя способност. Все повече и повече ставаме участници в Божественото естество. Ставаме годни за небето, защото го приемаме в сърцата си“ (Уайт, Е. Възпитание. С. 12,13).


Въпроси за разискване:

1. Също като древните израилтяни, и ние трябва да обичаме Бога и същевремнно да се боим от Него (Матей 22:37; Откровение 14:7). В групата поговорете още малко за това как да съчетаем тези две неща. Отговорете и на въпроса: Защо тези две заповеди не си противоречат?

2. Каква е разликата между поставяне на стандарт и създаване на правило? От какво според вас се вълнува повече адвентизмът: от поставяне на високи стандарти в общността от вярващи или от създаването на правила, които обединяват общността? Какво казва Библията за поставянето на високи стандарти пред себе си? А пред семейството? Пред църквата?

3. Как определяме правилната връзка между значението на послушанието спрямо Божия закон и същевременно идеята, че това послушание не е източникът на нашето спасение?

4. Прочетете целия Псалом 119 и отбележете колко пъти се споменават понятията послушание, свобода, закони, правила. Каква идея иска да предаде неговият автор на тези понятия?


Тази събота, 17.10.2020 г., ще се молим за църкви „Осетеново” и „Пазарджик”.




Разказ
Напътствана от Бог в Бразилия
От Селомита Хамзауи

Един съботен следобед моята леля ми даде книжка с библейски стихове.

„Само я отвори и Бог ще ти говори чрез някой стих“, каза тя.

Не бях мислила за Бога повече от 20 години. Макар че израснах в християнски дом в Бразилия, бях спряла да ходя на църква още на 16-годишна възраст. Сега приключвах едномесечно пътуване из Бразилия като част от изследователски проект за университет във Франция. Трябваше да отпътувам за Франция на следващия ден.

Отворих книжката и очите ми попаднаха на Притчи 22:19: „За да бъде упованието ти в ГОСПОДА, аз те уча днес - точно теб“ (превод Верен). Думите ме развълнуха, тъй като бях студентка и исках да знам на какво ще ме научи Бог.

Същата вечер бях с приятели за прощална вечеря. Не можех обаче да спра да мисля за този библейски текст и намерих начин да изляза, за да отида на църква.

Влязох в църквата и за моя изненада всички млади жени бяха облечени като мене – джинси, високи токчета, обеци и грим. Музиката също се беше променила и пасторът не отправи призив за излизане пред амвона. Очаквах призива. Исках да отдам сърцето си на Исус, но напуснах разочарована.

На следващия ден отпътувах за Франция и се помолих: „Господи, въпреки че не отправиха призив, ще намеря църква във Франция и редовно ще посещавам богослуженията.

Намерих църква близо до дома ми и започнах да я посещавам всяка неделя. Хората бяха любезни, но усетих, че в духовно отношение бяха студени.

Изучавах Библията у дома и гледах проповеди по интернет. Открих известен адвентен проповедник в Youtube, който говореше много убедително върху книгата Откровение. Изгледах 25 от проповедите му.

Една нощ се събудих в около 3 ч. сутринта и реших да се моля до зазоряване. Същото се случи следващата нощ, после и следващата. Докато се молех през тези три нощи, усетих, че Исусовото идване е наближило. Изповядах греховете си и благодарих на Бога за Неговата милост. На третия ден мир изпълни сърцето ми. Знаех, че Бог е жив.

Въпреки че бях гледала толкова много проповеди по Youtube, не разбирах, че проповедникът е адвентист. Когато се зачудих коя е неговата деноминация, открих личното му свидетелство. Веднага потърсих адреса на адвентна църква в Париж. През първата ми събота с изненада видях как хората изучават Библията в съботното училище. Жените бяха облечени скромно и проповедта беше върху Откровението. Бог знаеше кое е важно за мене. Заплаках по време на службата. Не вярвах, че такава църква съществува.

Бог обеща в Бразилия да ме научи и оттогава аз се уча от Него във Франция.



Created by ULimited®