Родена съм в нехристиянско семейство в Алжир, но не живеех така, както се очаква от хората от моята религия. Родителите ми ме оставиха при баба ми и се установиха във Франция, когато бях на три години. След като навърших 18, баща ми ме доведе в Париж, за да се грижа за новата му съпруга и децата.

Времето, което прекарах при тях, беше ад. Баща ми беше труден човек. Не само ми нареждаше да чистя къщата и да се грижа за децата, но също така ме използваше, сякаш съм негова съпруга. Когато отказвах, той ме биеше. След няколко години се опитах да се самоубия.

Баща ми забрани да напускам дома, освен когато трябваше да водя децата на училище. Веднъж, докато ги водех, срещнах младеж, който беше наш съсед. Той ме съжали. Видя синините по лицето ми и ми даде листче с телефона на майка си. Аз обаче не се обадих за помощ.

Вместо това прекарвах много време, като гледах през прозореца и мечтаех да бъда свободна. Младият човек ме видя и каза на майка си. „Видя ли това момиче, което винаги гледа през прозореца? Някой ден тя ще бъде моя съпруга.“

Не знаех за този разговор, но усещах, че младежът иска да се ожени за мене. Отхвърлих тази мисъл. Не беше възможно да се оженя за някой, който не е от моята вяра.

Животът ми стигна до етап, когато не можех да спра да плача. Баща ми влизаше в моята стая всяка нощ. Не исках да живея. Една нощ погледнах през прозореца към тъмното небе и излях сърцето си пред Бога. Бях сигурна, че Бог живее на небето. Спомних си за баба ми, която ми разказваше за Бога. „Ще се оженя за този младеж – казах си. – Ще имам къща и деца.“

На следващия ден баща ми ме би отново и излезе от дома. Съпругата му ме обиди и тръгна на пазар. Децата бях на училище. Обадих се на младежа.

„Искам да изляза с тебе“, казах аз.

„Ще те взема след час“, отговори той.

Опаковах всичките си дрехи. След като влязох в колата му, научих, че името му е Жулиен и че е адвентист от Карибския регион. Майка му Симоне бе подготвила престоя ми при друго адвентно семейство, където моят баща не би могъл да ме намери. Семейството също бе от Алжир.

Така срещнах Исус. Днес двамата с Жулиен имаме собствен дом и деца. Всяка събота ходим на богослужение в църква. След време баща ми ме намери и плачейки, ме помоли за прощение. Аз му простих.

След като баща ми почина, останалата част от семейството ме отхвърли за това, че съм станала християнка. Църквата е моето ново семейство.