"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
Образование Авторски колектив – директори на адвентни колежи от Северна Америка
Съботноучилищни уроци за възрастни
Октомври, ноември, декември 2020 г.

Урок 12 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 12 - 18 декември 2020 г.

Съботата – да преживеем Божия характер и да го проявяваме в живота си


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 12 декември
Стих за запаметяване:
„И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; така че Човешкият Син е господар и на съботата“ (Марк 2:27,28).

Джоуди била единствената адвентистка в магистърската програма и решението да се посещават социални събития в събота извадило на показ вярата ѝ.

Веднъж една от нейните приятелки, Гейл, ѝ се обадила. Съпругът на Гейл щял да отсъства от града за шест седмици и тя помолила Джоуди да прекарат заедно следващите шест петък вечери, защото знаела, че Джоуди, така или иначе, не прави „нищо“ в тези вечери.

През следващите четири петък вечери те се хранили заедно, пускали си музика, разказвали си християнски опитности и се наслаждавали на компанията си. На петия уикенд Джоуди казала на Гейл, че ходила да пазарува в града и погледнала часовника си. „Добре – помислила тя – съботата скоро ще настъпи.“ Изведнъж осъзнала, че през изминалите четири петък вечери тя е преживяла нещо ново в християнската си опитност. Израснала във вярата, научила повече за своя Бог и задълбочила вярата си. Съботата била за нея възможност да се учи и да се развива.

Това е интересна история за възможността да разглеждаме съботата не просто като някакъв ден или като време за почивка, но и като средство за образование.




Време, през което да се удивляваме Неделя - 13 декември

Питали ли сте се някога защо Бог е решил да ни даде два съзвучни разказа за Сътворението в първите две глави на „Битие“? Първата глава разказва за седмицата на Сътворението и все по-удивителното преобразяване на Земята, докато получава форма, а след това живот, достигайки кулминацията си в сътворяването на мъжа и жената на шестия ден. Битие, 2 глава разглежда същия разказ, но от различна перспектива, със специално ударение върху шестия ден. Адам сега е в центъра на събитията и всичко е описано като съществуващо за него: градината, реките, животните и разбира се, жената.

Сътворението е твърде дълбоко, за да бъде описано само с един разказ. Първо, научаваме за могъщия, изящен Творец, Който има око за съвършената красота. След това се запознаваме с Бога на взаимоотношенията, Който иска хората да се обичат и да се грижат един за друг и за останалите творения.


Прочетете Битие, 1 и 2 глава, а след това разсъждавайте как първата събота (Битие 2:1-3) препраща назад към първата история за Сътворението и отправя поглед напред към втората. Какви заключения си правите за това какво представляват Божиите благословения за съботата и обявяването ѝ за свята?


Представете си, че сте Адам или Ева през онази първа събота. Това е първият ви ден на живот, първият ви ден със съпруга/съпругата и първият ви ден с Бога. Какъв образователен ден! Започвате да учите за Бога, Който е създал такава красота. Удивлявате се ту на слона, ту на жабата – всяко едно от тях уникално творение. Усмихвате се на лудориите на жирафа и бивола. Омаяни сте от множеството цветове и форми. Опиянени сте от симфонията от звуци. Наслаждавате се на невероятните вкусове и аромати и с интерес изследвате различните тъкани. А най-вече, започвате да се запознавате с взаимоотношенията: отговорност, грижа, любов. Първо с Твореца, а след това и с останалите творения.

Не е възможно първата събота да е била пасивно преживяване за Адам и Ева. Тя е дадената от Бога възможност да отправят поглед към Създателя и сътворените същества. Време за удивителни открития.


Избройте различните възможности за получаване на образование за Адам и Ева през онази първа събота. Кои от тях съществуват и днес, макар и под различна форма? Как биха могли да обогатят вашите съботи?




Време за преоткриване Понеделник - 14 декември

Когато Мойсей получава поканата да изведе израилтяните от Египет, става ясно, че повечето хора са изгубили представата, че са Божии деца. Те трябва да преоткрият Кой е този Бог, Който ги кани да Му се поклонят и им дава толкова много обещания за прекрасно бъдеще. Съботата заема централно място като учебен център в тяхното пътешествие към преоткриването. Тя също така става и ясен белег пред останалите народи за специалната връзка между Бога и този народ. Опитността с манната олицетворява Божия метод за образование на израилтяните.


Какви уроци трябва да научат израилтяните според Изход 16:14-29?


Бог дава чудото с манната на израилтяните, като им осигурява точното количество храна за всеки ден. Ако им беше дал повече от необходимото, те може би биха забравили Кой е Дарителят. Затова всеки ден Бог извършва това чудо за тях и те са свидетели на Неговата грижа. Обаче в събота ситуацията е по-особена, точно както е по-специален и денят. Сега се извършват две чудеса: двойно количество храна в петък и храната не се разваля през нощта. Така в събота израилтяните могат да се удивляват на този Бог, Който ги е избавил, и да преоткриват какво означава да бъдат Божи народ.

Израилтяните трябва да ядат тази манна в продължение на 40 години (Изход 16:35). Бог освен това казва на Мойсей да запази един гомор [ок. 2.2 литра – б.ред] манна, за да напомня на израилтяните как ги е хранил в пустинята (Изход 16:32,33). Тя им напомня също и за опитността в събота.

Има и други случаи, при които Бог ясно показва на народа, че съботата е специална.

Чрез съботата Той помага на израилтяните да преоткрият кои са те и Кой е техният Бог. Те трябва да се покоряват и да спазват свято съботата, но в контекста на все по-дълбокото разбиране за характера на своя Творец и изграждането на дълготрайно взаимоотношение, основано на обещанията Му.


Говорите с тийнейджър, който смята съботата за „скучна“. Спазва я само защото така казват Библията и неговите родители. Какви предложения ще му дадете, за да (пре)открие съботата като средство за обучение?




Време за усвояване на приоритетите Вторник - 15 декември

Възходите и паденията на опитността на израилтяните с Бога са тясно свързани с отношението им към съботата. Бог вижда нежеланието им да я тачат като знак, че не Го приемат в живота си (Йеремия 17:19-27). Подновеното зачитане на съботата е и част от възстановяването – признак, че приоритетите са правилно подредени. Исая, 58 глава описва един интересен контраст.


Прочетете Исая 58:1-14. Кое от думите на Бога към Неговия народ важи и за нас днес?


Израилтяните високомерничат, че са Божии последователи – в богослужението, в постенето – но животът им след богослужението показва, че само външно правят каквото трябва. Няма искрено и сърдечно посвещение на Божия закон. В Исая, 58 глава пророкът показва какво очаква Бог от Своя народ.

И това не е всичко. Прочетете Исая 58:13,14. Защо ударението върху съботата е в края на тази глава? Пророкът използва фрази, сходни с тези от останалата част на главата: не правете „каквото ви харесва“, не ходете „по своите пътища“, избягвайте „да си угаждате или да говорите празни думи“ (NIV) – предупреждава той. С други думи, съботата не е време да се черкуваме и да мислим за своите си работи, а животът ни да противоречи на това, което правим по време на богослужение. Съботата трябва да бъде „наслада“ и „почитаема“. В контекста на цялата глава тя означава да изпитваме наслада от изучаването на Божия характер и намерения, а след това да живеем според този характер и тези намерения в отношенията си с другите хора. Не е достатъчно да знаем как да спазваме съботата и какво да правим на богослужение. Знанието трябва да влияе върху начина ни на живот. Съботата е време за учене и определяне на приоритети в живота.


Наслада ли е за вас съботата? Ако не, какво бихте могли да направите, за да промените това? Научили ли сте се да „почитате“ съботата? Обсъдете в групата какво може да означава това. Бъдете възможно най-конкретни.




Време да търсим баланс Сряда - 16 декември

Исус уважава и издига високо Божия закон (Матей 5:17,18). Обаче оспорва тълкуванието му от страна на религиозните водачи. А те най-много се дразнят от действията Му в събота, чрез които разклаща самата основа на тяхната религиозна система. Синагогите не пропускат шанса да използват съботата като възможност за образование – тогава винаги четат и тълкуват Тората. Книжниците и фарисеите познават буквата на закона. Но Исус стига много по-далеч по темата за съботата.


Прочетете Матей 12:1-13 и Лука 13:10-17. На какво учи Исус хората от онова време, а и нас днес, чрез тези събития?


Споровете за съботните изцеления на Исус довеждат до важни духовни коментари за естеството на греха, за причината за съществуването на съботата, за връзката между Исус и Отец и естеството на Исусовия авторитет.

Отношението на Христос към съботата подходящо е обобщено в стиха за запаметяване за тази седмица: „И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата; така че Човешкият Син е господар и на съботата“ (Марк 2:27,28). Той иска да подчертае, че съботата не бива да се превръща в бреме. Тя е „направена“ (сътворена), за да даде уникална възможност на хората да изучават характера на Бога, Който е създал съботата, и да го разберат от личен опит, като оценяват Неговото творение.

Предизвиквайки въпроси чрез действията си, Исус подтиква учениците Си, еврейските водачи и множествата да се задълбочат в Писанието, във вярата и в Бога. Лесно е за всеки един от нас да се оплете толкова много в правила и закони, които може да са добри сами по себе си, но биха могли да станат самоцел, а не средство за постигане на целта – докато тази цел трябва да бъде опознаването на характера на Бога, на Когото служим. Тогава това ще ни подтиква да Му бъдем послушни въз основа на доверието ни в заслугите на Христовата праведност.


Как освещавате съботата? Дали не сте я превърнали в ден, когато не трябва да правите това или онова, вместо във време за истинска почивка в Господа и опознаване на Неговия характер? Ако да, какво бихте могли да промените, за да стане тя денят, който Бог е възнамерявал да бъде?




Време за общуване Четвъртък - 17 декември

Исус показва на учениците си, че е свикнал всяка седмица да бъде в синагогата. След възкресението Му те продължават да се събират по този образец, както и останалите последователи на Христос. Синагогата става едно от главните места за среща, където апостолите повдигат въпроси, свързани с възкресението, и така съботата дава незаменима възможност общността да се събира заедно и да се учи. Все пак Исус е еврейският Месия, предсказан в Стария Завет, за Когото се чете в синагогата всяка събота. Какво по-добро място за вярващите, за да възвестяват Исус особено когато свидетелстват на юдеи и на други, „които се боят от Бога“ (Деяния 13:16,26)?


Разгледайте следните стихове. Какво ни казват те за свидетелството на Исусовите последователи на публични места? Докато четете тези стихове, помислете за какви места говорят, на кого говорят, какво казват и какви са резултатите? Деяния 13:14-45; 16:13, 14; 17:1-5; 18:4


Свидетелството на апостолите е едновременно лично и библейско. Павел обстойно разказва историята на Израил, като започва с „бащите“ (Деяния 13:17) в Египет и проследява историята им от заселването в Ханаан до съдиите, царете и Давид, от когото насочва към Исус.

Павел и някои други разказват също и как личната им опитност и разбиране се вписват в контекста на Писанието. Те представят информацията, дискутират и обсъждат. Особено въздействащо е съчетанието между лично свидетелство и библейски пасажи, предадени чрез проповеди, поучения и разговори. Както личи от библейските стихове, някои от религиозните водачи започват да завиждат на авторитета на апостолите и на влиянието, което оказват върху народа: както за юдеи, така и за езичници.

Църквата на адвентистите от седмия ден също има въздействаща история с насърчителни свидетелства и библейски тълкувания както чрез проповядване, така и чрез поучаване/споделяне. Съчетанието между съботно училище и богослужение (проповядване), и други съботни срещи (например младежки срещи) – е здрава образователна основа за адвентното поклонение. Въпреки че трябва да се допълва и от други образователни механизми, това съчетание е съществено за образователната опитност в събота.




Разширено изучаване Петък - 18 декември

Прочетете главата „Съботата“ от книгата „Копнежът на вековете“ на Елън Уайт.

„Никоя друга поверена на юдеите институция не ги отделяше толкова категорично от околните народи, както съботата. Божият план беше спазването ѝ да ги отличава като Негови последователи. Тя трябваше да бъде знак за отделянето им от идолопоклонството и за връзката им с истинския Бог. Но за да спазват свято съботата, самите хора трябва да бъдат святи. Чрез вяра трябва да стават участници в правдата на Христос. Когато на Израил беше дадена заповедта: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“, Господ също им каза: „Бъдете за Мене святи хора“ (Изход 20:8; 22:31). Само така можеше съботата да отделя Израил като поклонници на Бога“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Нов живот, 2005, с. 162).

„Тогава съботата е знак за Христовата сила да ни направи святи. (…) Като знак за Неговата освещаваща сила, съботата е дадена на всички, които чрез Христос се причисляват към Божия Израил“ (Пак там, с. 166).


Въпроси за разискване:

1. Адвентистите от седмия ден често отделят време, за да мислят какво не е приемливо да се прави в събота. Измислете въпроси, които ще насочат ума на съботопазителите към идеалите, обсъждани в този урок, и които подчертават образователния аспект на съботата. Например: „Кои от действията ми в събота ми помагат да науча повече за Божия характер?“.

2. Помислете за цитатите от Елън Уайт по-горе. Те внушават, че не само външното спазване на съботата отличава пазителите на съботата в обществото. Какви биха били хората, които са „участници в правдата на Христос“ и са били направени „святи“? Какво общо има това със съботата?

3. Как бихте могли да обогатите съботната си опитност? Определете си три цели за това какво бихте искали да научите чрез спазването на съботата през следващите 12 месеца.


Тази събота, 19.12.2020 г., ще се молим за църкви „Самоков” и „Сандански”.




Разказ
Бягство от баща в Париж
От Малика Леокади

Родена съм в нехристиянско семейство в Алжир, но не живеех така, както се очаква от хората от моята религия. Родителите ми ме оставиха при баба ми и се установиха във Франция, когато бях на три години. След като навърших 18, баща ми ме доведе в Париж, за да се грижа за новата му съпруга и децата.

Времето, което прекарах при тях, беше ад. Баща ми беше труден човек. Не само ми нареждаше да чистя къщата и да се грижа за децата, но също така ме използваше, сякаш съм негова съпруга. Когато отказвах, той ме биеше. След няколко години се опитах да се самоубия.

Баща ми забрани да напускам дома, освен когато трябваше да водя децата на училище. Веднъж, докато ги водех, срещнах младеж, който беше наш съсед. Той ме съжали. Видя синините по лицето ми и ми даде листче с телефона на майка си. Аз обаче не се обадих за помощ.

Вместо това прекарвах много време, като гледах през прозореца и мечтаех да бъда свободна. Младият човек ме видя и каза на майка си. „Видя ли това момиче, което винаги гледа през прозореца? Някой ден тя ще бъде моя съпруга.“

Не знаех за този разговор, но усещах, че младежът иска да се ожени за мене. Отхвърлих тази мисъл. Не беше възможно да се оженя за някой, който не е от моята вяра.

Животът ми стигна до етап, когато не можех да спра да плача. Баща ми влизаше в моята стая всяка нощ. Не исках да живея. Една нощ погледнах през прозореца към тъмното небе и излях сърцето си пред Бога. Бях сигурна, че Бог живее на небето. Спомних си за баба ми, която ми разказваше за Бога. „Ще се оженя за този младеж – казах си. – Ще имам къща и деца.“

На следващия ден баща ми ме би отново и излезе от дома. Съпругата му ме обиди и тръгна на пазар. Децата бях на училище. Обадих се на младежа.

„Искам да изляза с тебе“, казах аз.

„Ще те взема след час“, отговори той.

Опаковах всичките си дрехи. След като влязох в колата му, научих, че името му е Жулиен и че е адвентист от Карибския регион. Майка му Симоне бе подготвила престоя ми при друго адвентно семейство, където моят баща не би могъл да ме намери. Семейството също бе от Алжир.

Така срещнах Исус. Днес двамата с Жулиен имаме собствен дом и деца. Всяка събота ходим на богослужение в църква. След време баща ми ме намери и плачейки, ме помоли за прощение. Аз му простих.

След като баща ми почина, останалата част от семейството ме отхвърли за това, че съм станала християнка. Църквата е моето ново семейство.



Created by ULimited®