"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Да говориш смело във Финландия
От Андрю Макчесни

Деветнадесетгодишният Симо Вехкавури започнал да размисля за живота си, докато бил на посещение при своя вуйчо и съпругата му в Швеция. Финландският младеж си спомнил как не успял да изпълни обещанието си да следва Бога, дадено на младежки лагер преди три години. Чудел се дали вече е изгубил Божията благодат. Една нощ отишъл в градината зад къщата и плачейки коленичил до голям люляков храст. „Исусе, ако все още ме приемаш и ако тази нощ е подходящото време да предам сърцето си на Тебе, моля Те да ми покажеш. Направи така, че звезда да падне от небето.“ Изправил се и в този момент голяма звезда паднала в нощното небе. След като се върнал в семейната ферма във Финландия, местните хора скоро научили за решението му да следва Бога. Някои се подсмивали и Симо се зачудил дали да говори открито за вярата си. Една вечер държавна инспекторка дошла за рутинна проверка, докато Симо доял кравите в тухления обор. Тя била чула за вярата му и започнала да говори с подигравателен тон. „Знаеш ли, едно врабче разпространява слух - казала тя, докато Симо доял крава. – Надявам се, че не си станал християнин в Швеция. Няма ли да е по-добре да отидеш на танци или на кино с други младежи и да получиш колкото се може повече радост от живота?“. Симо я погледнал и отговорил: „Скъпа приятелко, тази вечер мога да ти кажа, че срещнах Исус като мой личен Спасител в Швеция и желая да Го следвам, където и да ме води.“ Едва бил изрекъл тези думи, когато силна експлозия разтърсила обора. Кравата, която доял, паднала мъртва на земята. Другите крави се свлекли на колене. За миг настъпила тишина. Тогава кравите започнали да мучат като обезумели. Кълбовидна мълния с размерите на топка за голф била паднала на земята и експлодирала между Симо и кравата. Гумените му ботуши го предпазили от удара. Инспекторката стояла като замръзнала. Лицето й било бяло като платно. Инструментите й били паднали в канала. Накрая успяла да проговори. „Симо, ще можеш ли да ми простиш за тези неуместни думи?“, попитала тя. Вече не говорела с подигравателен тон. „Ние сме като прашинки, когато природата изяви силата си. Върви по избрания от тебе път.“ След малко попитала: „Как мога да тръгна по същия път като тебе?“ В този момент Симо решил никога да не се срамува от споделянето на своята вяра. Същата нощ се помолил в стаята си: „Вземи цялото ми сърце и живот и нека Те следвам, където и да ме водиш.“ Симо, който сега е пенсионер и е на 84 години, е служил като пастор и църковен ръководител във Финландия в продължение на много години.

Свързан урок >>

Created by ULimited®