"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Да печелим приятели за Бога:
Радостта от участието
в Неговата мисия
Марк Финли
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2020 г.
Въведение към тримесечието (интервю с Марк Финли)

Урок 9 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 22 - 28 август 2020 г.

Изграждане на печелившо отношение


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 22 август
Стих за запаметяване:
„А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда” (1 Петър 3:15).

Колкото повече изучаваме живота на Исус, толкова повече се удивляваме на способността Му да приема и подкрепя хората. Въпреки че сурово изобличава религиозните водачи на Своето време, Той с радост приема тези, които се борят с греха, разяждани са от вина и се чувстват безнадеждно осъдени. Неговата благодат е за тях. Милостта Му се простира и към най-порочните грешници. Дълбочината на опрощението Му е безкрайно по-дълбока от дълбочината на техния грях. Любовта Му не познава граници.

Исус никога не проявява оттенък на гордост или превъзходство. Той вижда във всяко човешко същество личност, създадена по Божи образ, но паднала поради греха – човек, когото Той е дошъл да спаси. Никой не е извън обсега на любовта Му. Никой не е паднал толкова ниско, че Неговата благодат да не може да го достигне. Той проявява уважение към всички, с които влиза в контакт, и се отнася с достойнството, което заслужават. Влияе на хората в името на Царството, понеже вярва в тях. Техният живот бива променен от Неговото присъствие, защото Той проявява толкова дълбока загриженост за тях. Те се издигат, за да се превърнат в това, което Той вярва, че могат да бъдат.

В урока през тази седмица ще изследваме по-задълбочено отношението на Исус към хората и ще открием как да приложим тези принципи в собствения си живот.




Податливост към евангелието Неделя - 23 август

Прочетете Йоан 4:27-30,39-42. Как взаимодействието на Исус със самарянката илюстрира истината, че най-различни видове хора са отворени за евангелието дори на най-неочаквани места?


Последното място, на което учениците са очаквали да намерят възприемчиви към евангелието сърца, е Самария. Самаряните са в постоянен конфликт с евреите заради доктрините и поклонението. Тази враждебност продължава десетилетия наред. Самаряните са искали да участват в изграждането на храма в Йерусалим, но подобна възможност им е била отказана поради взаимодействието им със заобикалящата ги езическа култура и неортодоксалните им възгледи. В резултат на това самаряните са си построили свой храм на планината Геразим. Учениците лесно биха пропуснали Самария като неплодородна почва за възвестяване на евангелието.

Исус обаче вижда това, което учениците не виждат: възприемчиви сърца. Разказът на Йоан за историята на жената при кладенеца започва със следните думи: „Напусна Юдея и пак отиде към Галилея. И трябваше да мине през Самария” (Йоан 4:3,4). Исус „трябва“ да мине през Самария, защото Светият Дух Го убеждава, че на това твърде неблагодатно място ще има възприемчиви сърца. Когато очите ни са божествено помазани от Светия Дух, ние виждаме възможности там, където другите виждат само трудности. Виждаме богата реколта от души за Божието царство там, където другите виждат само безплодни полета.


Прочетете Деяния 8:4,5,14. Какъв е изключителният резултат от служенето на Исус в Самария?


Учениците биха минали покрай Самария, без изобщо да предоставят възможност на самаряните да чуят истината от Божието Слово. Исус обаче вижда това, което те не са способни да видят. Той разбира, че Светият Дух е създал възприемчивост в сърцето на една жена. Драматичното ѝ обръщане повлиява на десетки хора в този град. Невинаги ще виждаме непосредствените резултати от нашите дейности на свидетелстване, но когато посеем семена във възприемчиви сърца, те един ден ще дадат плод за Божия слава.


Никога не знаем със сигурност какво е влиянието на нашите думи и действия върху другите, за добро или за лошо. Защо тогава винаги трябва да внимаваме какво казваме и вършим в присъствието на другите?




Отношение на пренастройване Понеделник - 24 август

Нашето отношение често определя способността ни да влияем на другите. Едно грубо, критично и недружелюбно отношение ще отблъсне хората от вас и дори да свидетелствате, вашите думи, колкото и да са истинни, най-вероятно няма да бъдат приети.

Точно обратното, положителното отношение и вярата в другите ги привличат към нас. Създава се връзка на приятелство. Исус споделя този принцип по един красив начин, когато казва: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец” (Йоан 15:15). Приятелите се приемат един друг въпреки слабостите и грешките си и свободно споделят своите радости и скърби.


Прочетете Матей 15:21-28 и Марк 14:6-9. Тези текстове описват две жени, намиращи се в много различни обстоятелства. Изглежда, че Исус е суров към едната и любезен с другата. Какви признаци намирате в тези пасажи, че Исус протяга Своята спасителна благодат към всяка една от тях и изгражда връзка на доверие?


Жената от Матей, 15 гл. е ханаанка. Исус първо умишлено отхвърля молбата ѝ, така че, докато тя настоява, вярата ѝ да се развие. В крайна сметка Той удовлетворява нейното желание и след това прави изключителното свидетелство, което никой религиозен водач в Юдея по това време никога не би направил пред една бедна ханаанка. Той публично казва: „Жено, голяма е твоята вяра!“ (Матей 15:28). Прави ѝ един от най-големите комплименти, които някой религиозен учител би могъл да направи. Можете ли да си представите как се е зарадвало сърцето ѝ и как се е променил нейният живот?

Жената, която помазва краката на Исус със скъп парфюм, е еврейка – жена с лоша репутация, която се е провалила много и често е съгрешавала, но е опростена, преобразена и обновена. Когато другите я критикуват, Исус ѝ прави комплимент и одобрява нейните действия. Той заявява: „Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи“ (Марк 14:9).


С оглед на двете истории, които прочетохме по-горе, кои са основите на положителната печеливша нагласа? Какви корекции на отношението си трябва да направите не само за свидетелстването, но и за живота като цяло?




Представяне на истината с любов Вторник - 25 август

Самото приятелство не печели хората за Христос. Може да имаме много приятели, хора, с които ни е приятно да бъдем и на които им е приятно да бъдат с нас, но ако никога не им кажем какво означава Исус за нас и как Той е променил живота ни, нашето приятелство може да не предизвика почти никаква промяна за вечността. Разбира се, може да ни е забавно да прекарваме време заедно, но Бог ни призовава да бъдем нещо повече от просто забавление един за друг. Самото приятелство няма да доведе хората при Христос, но недружелюбните нагласи могат да ги отблъснат от Него.

Апостол Павел ни напомня да говорим „истината с любов“ (Ефесяни 4:15). Приятелските връзки се изграждат, когато се съгласяваме с хората колкото се може повече, демонстрираме приемане и им правим комплименти, където е уместно. Колко важно е да си създадем навика да търсим доброто в хората, а не лошото.


Прочетете 2 Солунци 1:1-4. Избройте някои от специфичните неща, за които Павел прави комплимент на солунците.


Има такива, които сякаш се радват да търсят неща, които не са наред в другите, ако не заради друго, то поне защото това ги кара да се чувстват по-добре със самите себе си.

При апостол Павел е точно обратното. Той търси положителното в църквите, на които служи. Разбира се, укорява грешките и не толерира греха, но фокусът му пада върху съграждането на основаните от него църкви. Един от начините, чрез които го прави, е чрез изтъкване на правилно извършените от тях неща.

Свидетелството на Елън Уайт за значението на положителните връзки е забележително. „Ако смирим себе си пред Бога и бъдем сърдечни, учтиви, нежни и жалостиви, ще има сто обръщания в истината там, където сега има само едно“ (Свидетелства към Църквата. Т. 9, стр. 189 – англ. изд.).

Има такива, които сякаш се радват да търсят неща, които не са наред в другите, ако не заради друго, то поне защото това ги кара да се чувстват по-добре със самите себе си.

При апостол Павел е точно обратното. Той търси положителното в църквите, на които служи. Разбира се, укорява грешките и не толерира греха, но фокусът му пада върху съграждането на основаните от него църкви. Един от начините, чрез които го прави, е чрез изтъкване на правилно извършените от тях неща.

Свидетелството на Елън Уайт за значението на положителните връзки е забележително. „Ако смирим себе си пред Бога и бъдем сърдечни, учтиви, нежни и жалостиви, ще има сто обръщания в истината там, където сега има само едно“ (Свидетелства към Църквата. Т. 9, стр. 189 – англ. изд.).


Помислете за миг върху горепосоченото твърдение. Какво би означавало за вашата църква, ако сърдечността, учтивостта, нежността и милостта преливаха от сърцето на всеки член? Как би изглеждала една такава църква? Вгледайте се в собственото си сърце и се запитайте за начина, по който бихте могли да израснете в тази сфера.




Основата на приемането Сряда - 26 август

Прочетете Римляни 15:7 и Ефесяни 4:32. Как бихте описали основата на всяко приемане? Каква е същността на приемащото отношение?


В тези два пасажа апостол Павел представя принципите, залегнали в нашето приемане един на друг. Тъй като Христос е простил и е приел всеки един от нас, можем ли да откажем да простим и да се приемем един друг? Всъщност именно защото Исус ни е приел, можем да се приемаме един друг въпреки недостатъците на другия.

Замислете се сериозно какво означава това. Помислете за себе си и за някои неща, които сте направили и с които може би все още се борите – неща, които може би знаете само вие, за които бихте се ужасили, ако и другите научат.

И все пак какво от това? С вяра сте приети в Христос, Който знае всичко за нещата, за които другите може би не знаят нищо. Да, Той знае всичко и въпреки това така или иначе ви приема не поради вашата доброта, а поради Своята.

В такъв случай какво следва да бъде отношението ви към другите?

Ето една трудна за разбиране концепция от някои. Истинското приемане означава, че ние приемаме хората такива, каквито са, с всичките им греховни навици, защото те са човешки същества, създадени по Божия образ. Тъй като Христос умря за нас, „докато бяхме още грешници“ и „се примири с нас“, когато бяхме Негови врагове, можем да простим и да приемем другите. Неговата любов към нас се превръща в основата на нашето приемане и прощение към другите (Римляни 5:6-10).

Но след като се установят приемащи, грижовни отношения, често е необходимо любезно да изправим другия пред истините на Писанието. Да се провалите в това означава да пренебрегнете любовта. Като приятели ние сме достатъчно загрижени, за да споделяме променящите живота вечни истини с нашите приятели.

Отношението на Исус не е: „Прави каквото си искаш. Всичко е наред. Все още те приемам“. Неговото отношение е: „Независимо какво си направил, Аз съм готов да ти простя и да ти дам сила за промяна“. Библейската истина, представена смирено в Христовия дух с любящо отношение, печели сърцата и променя живота на хората.


Как е възможно да приемаме човека, без да сме съгласни с неговото греховно поведение? Как да бъдем приемащи, докато в същото време не оневиняваме, нито толерираме греха?




Истината, представена с любов Четвъртък - 27 август

Исус не пренебрегва представянето на истината заради „любовта сама по себе си“, защото това не би било любов. Любовта винаги се стреми към най-доброто за другия. Няма конфликт между любовта и истината. Истината, представена смирено и любезно, е изява на любовта. Исус казва: „Аз съм пътят, истината и животът“ (Йоан 14:6). Исус е единственият начин за спасение (Деяния 4:12). Неговата благодат ни спасява, за да можем да узнаем истината Му и да живеем Неговия живот. Истината без любов води до задушаващо законничество, унищожаващо духовния живот. Така наречената „любов“ без истина води до толерантен сантиментализъм без съдържание, оставяйки човека да се носи по вълните на море от несигурност. Истината, представена с любовта, води до автентично християнско преживяване, което осигурява ясна посока, цел и сигурност.


Прочетете 1 Петър 3:15; 2 Тимотей 4:2 и Тит 3:4,5. Какви изрази в тези стихове разкриват баланса между представянето на библейската истина и смирения, приемащ дух?


Новозаветните автори никога не наблягат на любовта над истината. Те прекрасно съчетават любовта и истината, благодатта и закона, състраданието и честността. Петър препоръчва на вярващите: „Бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда“ (1 Петър 3:15). С други думи, трябва да знаете в какво вярвате, защо вярвате в това и да можете да обясните в какво вярвате и защо. Това не означава, че имате всички отговори или трябва да можете да убедите другите в своите убеждения. Това означава само, че с „кротост и страхопочитание” – т.е. със смирение и усещане за величието на разглежданите въпроси – да можете да обясните и да защитите своята вяра.

Павел съветва младия си съработник Тимотей: „Проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, порицавай, увещавай с голямо търпение и непрестанно поучаване” (2 Тимотей 4:2). Той напомня на Тит, че именно Божията доброта и любов е спасила онези, които са се новородили в Него (Тит 3:5).

Ние също сме призовани да представяме истината на любовта с пълна кротост и смирение. Нашият Господ ни кани да се присъединим към Него в споделянето на Неговата вест за последното време до един свят, умиращ без Христос – с любов и с приемственост.


Ако някой те попита: „Защо си християнин?“ – как би отговорил и защо?




Разширено изучаване Петък - 28 август

„В Христос е събрана нежността на пастира, любовта на родителя и безподобната благодат на състрадателния Спасител. Благословенията Си Той предлага при най-привлекателни условия. Не се задоволява просто да ги обявява; представя ги по най-привлекателен начин, за да възбуди желанието да се притежават. Така и Неговите служители трябва да представят богатствата на славата на неизречения Дар. Чудната Христова любов ще стопи и покори сърцата, докато простото представяне на доктрините няма да постигне нищо. „Утешавайте, утешавайте людете Ми – казва вашият Бог.” „Ти, който носиш благи вести на Сион, изкачи се на високата планина! Ти, който носиш благи вести на Йерусалим, издигни силно гласа си, издигни го, не бой се, кажи на юдовите градове: ето вашия Бог! (...) Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агънцата с мишцата Си, ще ги носи в пазухата Си и ще води полека доящите” (Исая 40:1,9-11)” (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005, стр. 516, 517).


Въпроси за разискване:

1. Жалко е, но някои хора могат да се чувстват добре само като посочват грешките на другите. Как да сме сигурни, че не споделяме същата настройка на ума?

2. Обмислете следния сюжет. Някой приятел току-що се е върнал от погребение и прави следния коментар: „Толкова се радвам, че леля ми е на небето и ме гледа отгоре. Това ме кара да се чувствам толкова добре“. Въз основа на принципите, които изучавахме в урока ни тази седмица, как бихте отговорили? Тоест колкото и важна да е доктрината за състоянието на мъртвите, защо това може и да не е най-подходящият момент да изнесете на този човек библейски курс по темата?

3. Обсъдете следното твърдение в светлината на нашето свидетелство към другите: „Самият акт на търсене на зло в другите развива злото в тези, които се взират. Размишлявайки върху грешките на другите, ние се променяме в същия образ. Но виждайки Исус, говорейки за Неговата любов и съвършенството на характера, ние се преобразяваме по Неговия образ. Като размишляваме върху висшия идеал, който Той поставя пред нас, ние ще се издигаме в чистата и святата атмосфера, дори в Божието присъствие. Когато пребиваваме тук, от нас излиза светлина, която осветлява всички, свързани с нас” (Уайт, Е. Служители на Евангелието. Изд. „Ел Уай“, София, 2001, стр. 408).


Тази събота, 29.08.2020 г., ще се молим за църкви „Куртово Конаре” и „Кърджали”.




Разказ
Да говориш смело във Финландия
От Андрю Макчесни

Деветнадесетгодишният Симо Вехкавури започнал да размисля за живота си, докато бил на посещение при своя вуйчо и съпругата му в Швеция. Финландският младеж си спомнил как не успял да изпълни обещанието си да следва Бога, дадено на младежки лагер преди три години. Чудел се дали вече е изгубил Божията благодат.

Една нощ отишъл в градината зад къщата и плачейки коленичил до голям люляков храст. „Исусе, ако все още ме приемаш и ако тази нощ е подходящото време да предам сърцето си на Тебе, моля Те да ми покажеш. Направи така, че звезда да падне от небето.“

Изправил се и в този момент голяма звезда паднала в нощното небе.

След като се върнал в семейната ферма във Финландия, местните хора скоро научили за решението му да следва Бога. Някои се подсмивали и Симо се зачудил дали да говори открито за вярата си.

Една вечер държавна инспекторка дошла за рутинна проверка, докато Симо доял кравите в тухления обор. Тя била чула за вярата му и започнала да говори с подигравателен тон.

„Знаеш ли, едно врабче разпространява слух - казала тя, докато Симо доял крава. – Надявам се, че не си станал християнин в Швеция. Няма ли да е по-добре да отидеш на танци или на кино с други младежи и да получиш колкото се може повече радост от живота?“.

Симо я погледнал и отговорил: „Скъпа приятелко, тази вечер мога да ти кажа, че срещнах Исус като мой личен Спасител в Швеция и желая да Го следвам, където и да ме води.“

Едва бил изрекъл тези думи, когато силна експлозия разтърсила обора. Кравата, която доял, паднала мъртва на земята. Другите крави се свлекли на колене. За миг настъпила тишина. Тогава кравите започнали да мучат като обезумели.

Кълбовидна мълния с размерите на топка за голф била паднала на земята и експлодирала между Симо и кравата. Гумените му ботуши го предпазили от удара.

Инспекторката стояла като замръзнала. Лицето й било бяло като платно. Инструментите й били паднали в канала. Накрая успяла да проговори.

„Симо, ще можеш ли да ми простиш за тези неуместни думи?“, попитала тя. Вече не говорела с подигравателен тон. „Ние сме като прашинки, когато природата изяви силата си. Върви по избрания от тебе път.“ След малко попитала: „Как мога да тръгна по същия път като тебе?“

В този момент Симо решил никога да не се срамува от споделянето на своята вяра. Същата нощ се помолил в стаята си: „Вземи цялото ми сърце и живот и нека Те следвам, където и да ме водиш.“

Симо, който сега е пенсионер и е на 84 години, е служил като пастор и църковен ръководител във Финландия в продължение на много години.



Created by ULimited®