"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

[Опитности]

Мъртвата жена говори
От Андрю Макчесни

Томаш Карауда, 28-годишен лекар адвентист в Полша, бил помолен да подпише смъртния акт на жена, която все още била жива. Медицинска сестра докарала жена на количка до респираторното отделение, където Томаш бил на следдипломна квалификация. По всичко изглеждало, че е мъртва. Имала рак на белите дробове, причинен от дълги години на тютюнопушене. Настъпвало вкоченяване, а кръвта се отдръпвала към долната част на гърба. Кожата й, обикновено розова на цвят, докато кислородът минавал през капилярите, била станала съвсем бледа поради отдръпването на кръвта в по-големите вени. Състоянието й било необратимо. „Никога не бях виждал подобно нещо – разказва Томаш, докато си припомня този момент. – Тя бе мъртва, но все още седеше на количката и говореше.“ Жената била хоспитализирана в интензивното отделение, но лекарят й видял, че не може да се направи нищо повече и я изкарал от там, за да освободи легло за друг спешен случай. Сестрата попитал Томаш дали жената може да остане в респираторното. Там също нямало свободни легла. Наложило се Томаш да постави сгъваемо легло в коридора и внимателно да положи жената върху него. Донесъл стол, седнал и провел двучасов разговор с нея. Тя знаела, че умира. Изразила съжаление за избора, който била направила в живота си. „Прекарах целия си живот в пушене – казала тя. – Ако можех да се върна назад и да започна всичко отначало.“ Томаш не знаел какво да каже. Почувствал се като участник в библейската история за разбойниците на кръста. Държал ръката на жената. Накрая се чул последният й дъх. Томаш подписал смъртния акт. „Голяма отговорност е да си лекар християнин – казва Томаш, който бил завършил държавна медицинска академия. – Никой не ни е учил какво да правим в такива ситуации.“ Открил, че много помага да вземеш ръката на някого и да му дадеш надежда с думите: „Всичко ще е наред“, дори умиращият да знае, че единственото, което го очаква, е смъртта. „Понякога е по-добре да не казваш нищо. Понякога единственото, което можеш да направиш, е да хванеш ръката на човека и да се молиш наум.“ Светът умира в грях. В много случаи вкочаняването настъпва и състоянието може да изглежда необратимо. Ще хванеш ли такъв човек за ръката? Ще се молиш ли? Ще предложиш ли надежда?“

Свързан урок >>

Created by ULimited®