"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

Да печелим приятели за Бога:
Радостта от участието
в Неговата мисия
Марк Финли
Съботноучилищни уроци за възрастни
Юли, август, септември 2020 г.
Въведение към тримесечието (интервю с Марк Финли)

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 5 - 11 септември 2020 г.

Да споделяме историята за Исус


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 5 септември
Стих за запаметяване:
„Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син” (1 Йоан 5:13).

Както бе посочено в един от предишните уроци, нищо не разкрива по-красноречиво силата на евангелието от променения живот. Хората може да оспорват вашата теология. Те може да обсъждат доктрините. Може да поставят под въпрос вашето тълкуване на Писанието, но рядко ще поставят под въпрос личното ви свидетелство какво означава Исус лично за вас и какво е направил в живота ви.

Свидетелството е споделяне на това, което знаем за Исус. То е осведомяване на другите какво значи Той за нас и какво е сторил за нас. Ако свидетелството ни се състои единствено в опити да докажем, че това, в което вярваме, е правилно и че това, в което другите вярват, е погрешно, ще се сблъскаме със силно противопоставяне. Ако нашето свидетелство за Исус идва от сърце, преобразено чрез Неговата благодат, очаровано от Неговата любов и удивено от Неговата истина, другите ще бъдат впечатлени как истината, в която вярваме, е повлияла върху живота ни. Истината, представена в контекста на променения живот, променя всичко.

Когато Христос е център на всяка доктрина и всяко библейско учение отразява Неговия характер, много по-вероятно е тези, с които споделяме Писанията, да приемат Неговото Слово.




Исус – основата на нашето свидетелство Неделя - 6 септември

Като християни всички ние разполагаме с разказа за една лична история – историята как Исус е променил живота ни и какво е направил за нас.


Прочетете Ефесяни 2:1-10. Какви сме били, преди да познаваме Христос? Какво притежаваме, откакто сме Го приели?

А. Преди да се запознаем с Христос (Ефесяни 2:1-3)

Б. След като сме се запознали с Христос (Ефесяни 2:4-10)


Каква удивителна промяна! Преди да познаваме Христос, сме били „мъртви чрез вашите престъпления и грехове“, „ходили някога според вървежа на този свят“, „живели [сме] някога в нашите плътски страсти“ и „по естество сте били чада на гнева“. Казано по-просто, преди да познаваме Христос, ние сме блуждаели безцелно из живота в изгубено състояние.

Може да сме изпитали нещо, което ни се е сторило като щастие, но душата ни е изпитвала тревога, а в живота ни е имало неизпълнена цел. Идването при Христос и преживяването на Неговата любов е променило всичко. Сега в Христос ние сме наистина „живи“. Чрез „изобилното богатство на Неговата благодат“ и тъй като е „богат с милост“ към нас, ние получихме дара на спасението. Той ни възкреси да „седим с Него в небесни места, в Христос Исус; за да показва през вековете, които ще дойдат, изобилното богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“. В Христос животът придоби нов смисъл и ново предназначение. Както заявява Йоан: „В Него беше животът и животът беше светлина на човеците“ (Йоан 1:4).


Прочетете Ефесяни 2:10. Какво ни казва този текст за централната роля на добрите дела за християнската вяра? Как да разбираме тази идея в контекста на спасението чрез вяра „без делата на закона“ (Римляни 3:28)?


Вашият живот променил ли се е поради Христос – промяна, която би могла да помогне на някой друг да опознае Спасителя?




Преобразяващата сила на личното свидетелство Понеделник - 7 септември

Яков и Йоан, синовете на Зеведей, са известни като „Синовете на гърма“ (Марк 3:17). Всъщност именно Исус им дава това прозвище. Наблюдаваме илюстрация за буйния темперамент на Йоан, когато Исус и Неговите ученици пътуват през Самария. В опита си да намерят място за пренощуване, те се сблъскват с противопоставяне поради предразсъдъците на самаряните спрямо евреите. Отказват им дори и най-скромните места за настаняване.

Яков и Йоан смятат, че имат решение на проблема. „Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, казаха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби, както направи и Илия?“ (Лука 9:54). Исус смъмря двамата братя и всички тихо напускат селото. Пътят на Исус е път на любовта, а не на военизираната сила.

В присъствието на Исусовата любов прибързаността и гневът на Йоан се преобразяват в любяща доброта и нежен състрадателен дух. В „Първото послание на Йоан“ думата любов се споменава почти четиридесет пъти; а в различните ѝ форми се споменава 50 пъти.


Прочетете 1 Йоан 1:1-4; 3:1; 4:7-11 и 1 Йоан 5:1-5. Какво ви разкриват тези пасажи за свидетелството на Йоан и за промените, настъпили в живота му поради неговото общение с Исус?


Във вселената съществува един вечен принцип. Елън Уайт чудесно разкрива този принцип със следните думи: „Насилието противоречи на принципите на Божието управление. Бог желае служене единствено от любов; а любовта не се налага със заповед; тя не се печели със сила или власт. Само любовта поражда любов“ (Копнежът на вековете, стр. 22 – англ. изд.).

Когато сме посветени на Христос, Неговата любов ще свети чрез нас към другите. Най-силното свидетелство на християнството е промененият живот. Това не означава, че никога няма да допускаме грешки и че понякога може да не сме онези проводници на любовта и благодатта, каквито би трябвало да бъдем. Но това означава, че в идеалния случай любовта на Христос ще протича от нашия живот и ще бъдем благословение за околните.


Колко добре отразявате любовта на Христос към другите? Помислете за последиците от своя отговор.




Разказване историята на Исус Вторник - 8 септември

Кои са първите мисионери, изпратени някога от Исус? Те не са сред учениците. Не са сред дългогодишните Му последователи. Първите мисионери, изпратени от Исус, са необуздаемите мъже, обладаните от демони, които няколко часа по-рано са тормозели селските райони и са всявали смут в сърцата на околните жители.

Със свръхестествена демонична сила един от тези обладани от демони е скъсал веригите, с които е бил вързан, пищял е с ужасяващи викове и е осакатявал собственото си тяло с остри камъни. Агонията в техните гласове просто е отразявала по-дълбоката агония в душите им (Матей 8:28,29; Марк 5:1-5).

Но тогава те са срещнали Исус и животът им се е променил. Никога повече няма да бъдат същите. Исус е прогонил демоните-мъчители от телата им в стадо свине и те са се хвърлили от една скала в морето (Матей 8:32-34; Марк 5:13,14).


Прочетете Матей 8:28-34. Какво става с тези мъже и какво установяват градските жители, когато излизат да видят какво се е случило?


Обладаните от демони вече са нови хора, преобразени чрез силата на Христос. Техните съграждани ги намират седнали в краката на Исус, попиващи всяка дума от устата на Учителя. Трябва да отбележим, „Евангелието от Матей“ казва, че са били освободени двама обладани от демони, докато „Евангелието от Марк“ се фокусира само върху единия от двамата. Но същественото е, че Исус ги е възстановил физически, психически, емоционално и духовно.


Прочетете Марк 5:18-20. Очевидно промененият човек, доскоро обладан от демони, този новоповярвал, иска да остане с Исус, но какво го изпраща Христос да направи?


„Тези мъже имаха щастието да чуят учението на Христос, макар и за много кратко време. Никога преди не бяха слушали Негова проповед. Не можеха да поучават народа като учениците, които бяха всеки ден заедно с Христос. Но те изпитаха върху себе си доказателството, че Исус е Месия. Можеха да разкажат онова, което знаят, което сами бяха видели, чули и почувствали от Христовата сила. Всеки, чието сърце е било докоснато от Божията благодат, може да постъпи така“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005, стр. 203). Техните свидетелства подготвят Декаполис, десетте града на брега на Галилейското езеро, да приемат ученията на Исус. Това е силата на личното свидетелство.




Свидетелстване с увереност Сряда - 9 септември

Прочетете 1 Йоан 5:11-13; Евреи 10:19-22 и 1 Коринтяни 15:1,2. Какво уверение за вечен живот ни дават Писанията, което ни позволява да свидетелстваме с увереност за нашето спасение в Христос?


Ако нямаме лично уверение за спасението в Исус, не е възможно да го споделим с друг човек. Ние не можем да споделим това, което сами нямаме. Има съвестни християни, които живеят в състояние на вечна несигурност и се питат дали някога ще станат достатъчно добри, за да бъдат спасени. Както веднъж казал някакъв мъдър възрастен проповедник: „Когато гледам себе си, не виждам възможност да бъда спасен. Когато гледам Исус, не виждам възможност да бъда изгубен“. Думите на Господа отекват с увереност през вековете: „Към Мене погледнете и спасени бъдете, всички земни краища; защото Аз съм Бог – и няма друг” (Исая 45:22).

Нашият Господ иска всеки един от нас да се радва на спасението, което Той така свободно предлага. Той копнее да изпитаме какво означава да бъдем оправдани чрез Неговата благодат и да бъдем свободни от осъждането, което носи вината за греха. Както казва Павел в Римляни, 5 глава: „И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 5:1). Той добавя, че можем да имаме увереността: „сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус“ (Римляни 8:1). Апостол Йоан потвърждава, че „който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот”(1 Йоан 5:12).

Ако с вяра сме приели Исус и Той живее в сърцата ни чрез Светия Си Дух, днес имаме дара на вечния живот. Това не означава, че след като преживеем Божията благодат и спасение в Христос, никога не можем да ги изгубим (2 Петър 2:18-22; Евреи 3:6; Откровение 3:5). Винаги имаме свободния избор да се отдалечим от Него, но след като сме изпитали Неговата любов и сме разбрали дълбочината на Неговата жертва, никога не бива да избираме да се отдалечим от Този, Който ни обича толкова много. Ден след ден ще търсим възможности да споделяме с другите благодатта, дадена ни в Исус.


Имате ли увереността в спасението в Исус? Ако е така, на какво се основава тя? Защо имате такава увереност? Къде се крие тя? От друга страна, ако не сте сигурни, защо не сте сигурни? Как бихте могли да намерите тази увереност?




Нещо, за което си струва да свидетелстваме Четвъртък - 10 септември

„Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20).


Със сигурност ще са нужни жертви, когато приемем Христос. Има неща, от които Той ни моли да се освободим. Исус ясно посочва посвещението, което е необходимо, за да Го последваме: „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23). Смъртта на кръстта е болезнена смърт. Когато предаваме живота си на изискванията на Христос и този „стар човек“ на греха бъде разпнат (вж. Римляни 6:6), това е болезнено. Понякога е болезнено да се откажеш от съкровените желания и дългогодишните си навици, но наградата далеч надвишава болката.

Силните свидетелства, които оказват влияние върху живота на другите, се фокусират върху това, което Христос е направил за нас, а не върху онова, от което сме се отказали заради Него. Те се фокусират върху Неговата жертва, а не върху нашите така наречените „жертви“. Защото Христос никога не ни моли да се откажем от нещо, което е в наш интерес да запазим.

И все пак историята на християнството е изпълнена с истории на хора, които е трябвало да направят големи жертви заради Христос. Не че тези хора са спечелили спасението си или че постъпките им, без значение колко са били безкористни и самоотвержени, са им дали заслуги пред Бога. Но в повечето случаи, осъзнавайки това, което Христос е направил за тях, тези мъже и жени са били готови да положат всичко на жертвения олтар, според Божия призив в живота си.


Прочетете Йоан 1:12; Йоан 10:10; Йоан 14:27 и 1 Коринтяни 1:30. Нашето свидетелство винаги се основава на онова, което Христос е сторил за нас. Избройте някои от дарбите на Неговата благодат, споменати в текстовете по-горе.


В светлината на горепосочените текстове, помислете какво е направил Христос за вас. Може би сте били посветени християни през целия си живот или вероятно сте преживели по-драматично обръщане. Размишлявайте колко добър е бил Исус спрямо вас и си спомнете целта, мира и щастието, които Той ви е дал. Помислете за случаите, в които ви е подарил сили да преживеете трудните моменти в своя живот.


Какви жертви сте били призовани да направите в името на Христос? Какво научихте от вашите опитности, което може да бъде благословение за другите?




Разширено изучаване Петък - 11 септември

Прочетете Марк 5:25-34.

„Учудената тълпа, която се бе прилепила до Исус, не осъзнаваше, че има достъп до жизнена сила. Но когато страдащата жена протегна ръка, за да Го докосне с вярата, че ще бъде излекувана, тя почувства тази сила. Така е и с духовните неща. Няма никаква полза, ако говорим небрежно за религия или се молим, без да имаме духовен глад и жива вяра. Привидната вяра в Христос, която Го приема само като Спасител на света, никога не може да излекува душата. Спасителната вяра не е само интелектуално съгласие с истината (…) Не е достатъчно да вярваме нещо ЗА Христос; ние трябва да вярваме ВЪВ Него. Единствената вяра, която ще ни помогне, е вярата, приемаща Го за личен Спасител; вярата, която взима Неговите заслуги и ги прави свои (…)

Изповядването на Неговата вярност е избраното от Небето средство за разкриване на Христос пред света. Ние трябва да признаваме Неговата благодат така, както е била изявена чрез святите мъже в древността, но най-ефикасно е свидетелството за нашата лична опитност. Ние сме свидетели за Бога, когато разкриваме действието на Божествената сила вътре в себе си. Животът на всеки човек се различава от живота на останалите и опитността на всекиго е съвсем различна от опитността на другите. Бог желае нашата възхвала към Него да се издига пречупена през призмата на собствения ни характер. Ако са подкрепени от христоподобен живот, тези скъпоценни потвърждения за прославата на Неговата благодат имат непреодолима сила, която действа за спасение на души“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“, София, 2005, стр. 206-207).


Въпроси за разискване:

1. Кои са елементите на едно убедително свидетелство? Прочетете свидетелството на Павел пред Агрипа в Деяния 26:1-23. Каква е основата на неговото свидетелство?

2. Защо според вас нашето лично свидетелство за това, което Христос е сторил за нас, е толкова силно? Обаче как ще отговорите на въпроса: Добре, това се е случило на теб, но какво ще стане, ако аз нямам подобно преживяване? Защо твоето преживяване трябва да ме научи на каквото и да било относно причината да следвам Исус?

3. Кои са някои от нещата, които бихте искали да избегнете, когато споделяте своето свидетелство с някой невярващ?

4. Размишлявайте върху въпроса относно увереността в спасението. Защо тя е толкова важна част от християнската опитност? Как да бъдем сигурни в собственото си спасение, като същевременно не сме самонадеяни?


Тази събота, 12.09.2020 г., ще се молим за църкви „Кюстендил-Свобода” и „Лиляч”.




Разказ
Мъртвата жена говори
От Андрю Макчесни

Томаш Карауда, 28-годишен лекар адвентист в Полша, бил помолен да подпише смъртния акт на жена, която все още била жива.

Медицинска сестра докарала жена на количка до респираторното отделение, където Томаш бил на следдипломна квалификация.

По всичко изглеждало, че е мъртва. Имала рак на белите дробове, причинен от дълги години на тютюнопушене. Настъпвало вкоченяване, а кръвта се отдръпвала към долната част на гърба. Кожата й, обикновено розова на цвят, докато кислородът минавал през капилярите, била станала съвсем бледа поради отдръпването на кръвта в по-големите вени. Състоянието й било необратимо.

„Никога не бях виждал подобно нещо – разказва Томаш, докато си припомня този момент. – Тя бе мъртва, но все още седеше на количката и говореше.“

Жената била хоспитализирана в интензивното отделение, но лекарят й видял, че не може да се направи нищо повече и я изкарал от там, за да освободи легло за друг спешен случай. Сестрата попитал Томаш дали жената може да остане в респираторното.

Там също нямало свободни легла. Наложило се Томаш да постави сгъваемо легло в коридора и внимателно да положи жената върху него. Донесъл стол, седнал и провел двучасов разговор с нея.

Тя знаела, че умира. Изразила съжаление за избора, който била направила в живота си.

„Прекарах целия си живот в пушене – казала тя. – Ако можех да се върна назад и да започна всичко отначало.“

Томаш не знаел какво да каже. Почувствал се като участник в библейската история за разбойниците на кръста. Държал ръката на жената.

Накрая се чул последният й дъх. Томаш подписал смъртния акт.

„Голяма отговорност е да си лекар християнин – казва Томаш, който бил завършил държавна медицинска академия. – Никой не ни е учил какво да правим в такива ситуации.“

Открил, че много помага да вземеш ръката на някого и да му дадеш надежда с думите: „Всичко ще е наред“, дори умиращият да знае, че единственото, което го очаква, е смъртта.

„Понякога е по-добре да не казваш нищо. Понякога единственото, което можеш да направиш, е да хванеш ръката на човека и да се молиш наум.“

Светът умира в грях. В много случаи вкочаняването настъпва и състоянието може да изглежда необратимо. Ще хванеш ли такъв човек за ръката? Ще се молиш ли? Ще предложиш ли надежда?“



Created by ULimited®