Събудих се от силна стомашна болка в пет сутринта.

Въпреки че си бях почивал, аз се чувствах изтощен и задъхан. Бях на почти 60 години и не в особено добро здраве, затова тръгнах право към болницата в Никозия, столица на Кипър. Лекар ме прегледа, каза, че всичко е наред и ме посъветва да се прибера вкъщи.

Съпругатат ми Марби бе до мене. Тя бе причината да спра да пуша по пет кутии цигари на ден. Също така тя ме доведе до Исус и членство в адвентната църква. Съгласи се да се омъжи за мене, едва след като промених живота си и се кръстих.

И ето ме сега, след две години във вярата и в брака, чувстващ се доста болен.

„Никъде няма да ходя“, казах на лекаря.

Все още изпитвах болка и исках да знам защо. Като видя моята упоритост, той се съгласи да извика кардиолог, но тъй като не бе на смяна, това щеше да отнеме известно време.

Мина час. Два часа. После пет, седем, осем часа.

В около 1 ч. през нощта, болката се усили. За да мога да дишам, аз се изправих и тръгнах да подишам чист въздух. Главата ми започна да се върти и потънах в тъмнина.

Някой извика: „Бързо! Получи инфаркт.“

В същия момент пристигна кардиологът.

Сестрите ме вкараха в спешното отделение.

Когато се събудих, разбрах, че артериите ми са били запушени.

„Направихме всичко по силите си“, каза кардиологът.

Вкараха ме в реанимацията за три седмици. Веднага след като се подобрих, лекарите извършиха сърдечна операция. Бил съм в операционната девет часа и половина. С Божията благодат операцията е минала добре и сега отново съм здрав и щастлив.

Като погледна назад, вярвам, че болките, които ме събудиха в пет сутринта са били началото на инфаркта. Бих могъл да умра още тогава. И все пак нашият любящ Бог забави инфаркта с цели осем часа и половина до пристигането на кардиолога, като по този начин запази живота ми.

Сега съм на 61 години и съм благодарен на Бога, че ми даде ново разрешително за живот. Ще използвам допълнителните години, които ми е дал, за да служа на Него и на хората.