Първите глави от „Битие“ са основополагащи за останалата част от Писанието. Основните учения, или доктрини, на Библията произлизат от тези глави. Тук виждаме, че Божеството действа в хармония като Отец, Син (Йоан 1:1-3; Евреи 1:1,2) и Дух (Битие 1:2), за да създаде света и всичко в него, като кулминацията на творението е човекът (Битие 1:26-28). „Битие“ също ни запознава със съботата (Битие 2:1-3), с произхода на злото (Битие, 3 гл.), с Месия и с плана на изкуплението (Битие 3:15), със световния, всемирен потоп (Битие, 6-9 гл.), със завета (Битие 1:28; 2:2,3,15-17; 9:9-17; Битие, 15 гл.), с разпръсването на хората и езиците (Битие, 10 и 11 гл.) и с родословията, които осигуряват рамката на библейската хронология от Сътворението до Авраам (Битие, 5 и 11 гл.). И накрая, всички увещания за силата на Божието изговорено Слово (Битие 1:3; 2 Тимотей 3:16; Йоан 17:17), за естеството на човека (Битие 1:26-28), за Божия характер (Матей 10:2,30), за брака между мъжа и жената (Битие 1:27,28; Битие 2:18,21-25), за настойничеството над земята и нейните богатства (Битие 1:26; 2:15,19) и за обещаната надежда за ново творение (Исая 65:17; 66:22; Откровение 21:1) – са основани на тези първи глави, които ще изучаваме през тази и следващата седмица.

Библията започва с най-възвишените и дълбоки думи, които са толкова прости и същевременно съдържат неизмерима дълбочина, когато се изучават старателно. Всъщност най-големите философски въпроси за това кои сме ние, защо сме тук и как сме произлезли намират отговора си в първото изречение на Библията.

Съществуваме, защото Бог ни е създал в определеното време в миналото. Не сме еволюирали от нищото, нито пък сме се появили по случайност, без никаква крайна цел и без планирана посока, както твърдят повечето съвременни научни модели за произхода. Дарвиновата еволюция противоречи на Писанието във всяко отношение и в опитите си да я хармонизират с Библията християните стават за присмех.

Създадени сме от Бога в някакъв абсолютен момент от времето – „в началото“. Това означава, че Бог е съществувал преди това начало. Той е съществувал, преди да бъде сътворено времето и да започне да се проявява чрез ежедневния цикъл от „вечери и утрини“, месеци и години, белязани от зависимостта на света от Слънцето и Луната. Това абсолютно начало е повторено и потвърдено от други библейски пасажи, които постоянно препотвърждават естеството на Божието творческо дело и как то е било осъществено (Йоан 1:1-3).

Библията учи, че Исус е действащият фактор в Сътворението. Тя заявява, че „всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3). Чрез Него „е създал и света“ (Евреи 1:1,2). Тъй като всичко произлиза от Исус в началото, можем да имаме надежда, че в края Той ще завърши това, което е започнал, защото е „Алфа и Омега“, „Първият и Последният“ (Откровение 1:8; 22:13).

В последните години се появи тенденцията да се разглежда седмицата на Сътворението като небуквална, като метафора, притча или дори мит. Позицията възникна в резултат на еволюционната теория, която приема необходимостта от съществуване на дълги периоди от време, за да обясни развитието на живота на планетата Земя.

Какво казва Библията по тази тема? Защо „дните“ на Сътворението от Битие, 1 глава трябва да се разбират като буквални, а не символични дни?

Еврейската дума yôm, или „ден“, се употребява в целия разказ за Сътворението като буквален ден. Нищо в „Битие“ не подсказва, че се има предвид нещо друго освен буквален ден, както ние го разбираме днес. Всъщност някои учени, които не вярват, че дните са били буквални, въпреки това признават, че намерението на автора е било да опише буквални дни.

Интересното е, че самият Бог дава това име за първата единица от време (Битие 1:5). Yôm, или ден, се идентифицира с фразата „и настана вечер, и настана утро“ (Битие 1:5,8 и сл.). Терминът се използва в единствено, а не в множествено число, което означава един-единствен ден.

Следователно седемте дни на Сътворението трябва да се разбират като цялостен отрязък от време, въведен с числителното бройно ’echad („едно“), последвано от числителни редни (втори, трети, четвърти и т.н.). Този модел показва последователност от дни, достигнала кулминацията си в седмия ден. Няма нищо в употребата на думите или в самата конструкция на разказа, което да подсказва, че трябва да търсим някакъв промеждутък от време между тези дни. Седемте дни на Сътворението наистина са седем дена, също като нашите днес.

Така и буквалната употреба на деня се приема за очевидна, когато Бог написва със собствения Си пръст четвъртата заповед. Това показва, че основата за седмия ден, събота, е поредността от буквалните дни на творческата седмица.

Днес седмият ден, събота, е подложен на кръстосан огън в светското общество и в религиозните общности. Този факт може да се забележи в работното време на глобалните корпорации; в опита за промяна на календара в много европейски държави, които определят понеделник като първи ден от седмицата, а неделя – като седми; и в последната папска енциклика за климатичната промяна, която нарича седмия ден, събота, „еврейската събота“, и насърчава света да спазва един ден за почивка, за да се тушира глобалното затопляне на климата (Pope Francis, Laudato Si’, Vatican City: Vatican Press, 2015, pp. 172, 173).

Библията казва: „И на седмия ден (…) Бог завърши делата, които беше създал“ (Битие 2:2). Много привърженици на Сътворението днес подчертават Божиите дела през шестте дни на Сътворението, но не признават, че Божието дело не завършва на шестия ден. Работата Му приключва, когато създава съботата. Затова Исус може да каже: „Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата“ (Марк 2:27). Той може да даде това авторитетно свидетелство, тъй като е направил, т.е. е създал, съботата като вечен белег и знак на Божия завет с Неговия народ. Тя не е само за юдейския народ, но и за цялото човечество.

„Битие“ показва три неща, които прави Исус след сътворяването на съботния ден. Първо, Той „си почина“ (Битие 2:2), като ни дава божествен пример за желанието Си да почива заедно с нас. Второ, „благослови“ седмия ден (Битие 2:3). В разказа за Сътворението животните са благословени (Битие 1:22), Адам и Ева също са благословени (Битие 1:28), но единственият ден със специално благословение е седмият ден. Трето, Бог „го освети“ (Битие 2:3), или „го направи свят“.

Никой друг ден в Библията не получава тези три привилегии. Трите действия се повтарят в четвъртата заповед, когато Бог я написва със собствения Си пръст и се връща към Сътворението като основа за съботата (Изход 20:11).

През последното десетилетие се наблюдават огромни промени в начина, по който обществото и властите определят брака. Много народи в света одобриха еднополовите бракове, събаряйки старите закони, които защитаваха семейната структура, в центъра на която стоят един мъж и една жена. Това е безпрецедентен развой на събитията в много отношения и повдига нови въпроси за брачната институция, за връзката между църква и държава, а също и за светостта на брака и семейството, определена в Писанието.

На шестия ден Бог стига до кулминацията на Сътворението – сътворяването на човека. Изумително е, че множественото число е използвано за Бога в Битие 1:26 за първи път: „Да създадем човека по Нашия образ“. Всички личности от Триединното Божество, свързани с любовта, сега създават Божествено определената връзка на брака тук, на земята.

„По Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде“ (Битие 1:27). Адам обявява: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми“ (Битие 2:23). И ѝ дава името „жена“. Бракът изисква да „остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът“ (Битие 2:24).

Писанието е категорично ясно, че тази връзка е между мъж и жена, които произлизат от своите баща и майка, които също са мъж и жена. Идеята е още по-ясно изразена в наставленията към първите земни родители: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете“ (Битие 1:28). Според петата заповед децата (потомството) трябва да почитат баща си и майка си (Изход 20:12). Това родство не може да се осъществи под никаква друга форма, освен с хетеросексуално партньорство.

Библията ни осигурява непрекъсната връзка между съвършеното Сътворение, Грехопадението, обещания Месия и окончателното изкупление. Тези главни събития стават основата на спасителната история на човечеството.

Бог обявява творението Си за „много добро“ (Битие 1:31). „Сега Сътворението беше завършено. (…) Едем процъфтяваше на земята. Адам и Ева имаха свободен достъп до дървото на живота. Нито петънце от грях, нито сянка от смърт не обезобразяваха прекрасното творение“ (Уайт, Е. Патриарси и пророци. С., Нов живот, 1996, с. 17). Бог предупреждава Адам и Ева, че ако ядат от забраненото дърво, ги чака сигурна смърт (Битие 2:15-17). Змията започва разговора с въпрос, а след това напълно отрича Божиите думи: „Никак няма да умрете“ (Битие 3:4). Сатана обещава на Ева огромно познание и че ще стане като Бога. Тя очевидно му повярва.

В Писанието можем да видим как по-късните библейски автори потвърждават по-ранните библейски свидетелства и осигуряват допълнителни прозрения. В Римляни, 5-8 глава Павел пише за греха и за красотата на спасението: „Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци“ (Римляни 5:12). Но според еволюционната перспектива смъртта е съществувала милиони години преди човечеството. Тази идея има сериозни последици за библейското учение относно произхода на греха, заместническата смърт на Христос на кръста и спасителния план. Ако смъртта не е свързана с греха, тогава заплатата за греха не е смърт (Римляни 6:23), а Христос не би имал никаква причина да умре за нашите грехове. Следователно Сътворението, Грехопадението и Кръстът са неразривно свързани. Първият Адам е свързан с последния Адам (1 Коринтяни 15:45,47). Приемането на Дарвиновата еволюция ще унищожи самата основа на християнството дори ако в този процес се вмъкне някаква представа за Бога.

„Натрупващите се доказателства, основани на сравнителни, литературни, лингвистични и други съображения на всяко ниво, водят до едно-единствено заключение – че названието yôm, „ден“, в Битие, 1 глава означава винаги един буквален 24-часов ден.

Авторът на Битие, 1 глава не би могъл да измисли по-всеобхватни начини за изразяване на идеята за буквален „ден“, от тези, които е избрал“ (Gerhard F. Hasel, “The ‘Days’ of Creation in Genesis 1: Literal ‘Days’ or Figurative “Periods/Epochs’ of Time?” Origins 21/1 [1994], pp. 30, 31).

„Ако не се ръководят от Божието Слово, великите умове се объркват в опитите си да изучават връзките между науката и откровението. Творецът и делата Му са отвъд техните възможности за възприятие. И тъй като те не могат да бъдат обяснени чрез природни закони, библейската история се обявява за ненадеждна“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 8. С., Ел Уай, 2013, с. 256).

Въпроси за разискване: 1. Разгледайте по-горния цитат от Елън Уайт. Колко често, дори и днес, виждаме, че става точно така, както тя е написала, дори сред християни по вероизповедание, които, сблъсквайки се с претенциите на науката, автоматично предпочитат нейните твърдения пред библейския разказ, което (както тя пише) означава, че библейската история е „ненадеждна“? 2. Защо е невъзможно да се приема Библията сериозно, ако се възприеме теистичната еволюция? Ако познавате човек, който твърди, че е християнин и приема теистичната еволюция, защо не го/я помолите да обясни Кръста според написаното от апостол Павел (Римляни, 5 глава) за непосредствената връзка между грехопадението и смъртта на Адам и кръста на Исус? Какво обяснение дава той/тя? 3. Ако Библията е Божието откровение, не отваря ли тя вярата и очите на вярващия за по-великата реалност, описана в Писанието? Как тогава християните могат да бъдат наричани „ограничени“, когато разтварят ума си за библейските истини, разкрити от един безкраен Бог? Всъщност атеистичният, материалистичният мироглед за света е доста по-тесногръд, отколкото християнският. 4. Като вярващи, които остават верни на Божието Слово, как можем да служим на хората, имащи проблеми със сексуалната си идентичност? Защо не трябва да бъдем от онези, които хвърлят камъни, нито пък от хората, които са виновни за грях, както в случая с жената, хваната в прелюбодейство?

Тази събота, 23.05.2020 г., ще се молим за църкви „Видин” и „Враца”.

Събудих се от силна стомашна болка в пет сутринта.

Въпреки че си бях почивал, аз се чувствах изтощен и задъхан. Бях на почти 60 години и не в особено добро здраве, затова тръгнах право към болницата в Никозия, столица на Кипър. Лекар ме прегледа, каза, че всичко е наред и ме посъветва да се прибера вкъщи.

Съпругатат ми Марби бе до мене. Тя бе причината да спра да пуша по пет кутии цигари на ден. Също така тя ме доведе до Исус и членство в адвентната църква. Съгласи се да се омъжи за мене, едва след като промених живота си и се кръстих.

И ето ме сега, след две години във вярата и в брака, чувстващ се доста болен.

„Никъде няма да ходя“, казах на лекаря.

Все още изпитвах болка и исках да знам защо. Като видя моята упоритост, той се съгласи да извика кардиолог, но тъй като не бе на смяна, това щеше да отнеме известно време.

Мина час. Два часа. После пет, седем, осем часа.

В около 1 ч. през нощта, болката се усили. За да мога да дишам, аз се изправих и тръгнах да подишам чист въздух. Главата ми започна да се върти и потънах в тъмнина.

Някой извика: „Бързо! Получи инфаркт.“

В същия момент пристигна кардиологът.

Сестрите ме вкараха в спешното отделение.

Когато се събудих, разбрах, че артериите ми са били запушени.

„Направихме всичко по силите си“, каза кардиологът.

Вкараха ме в реанимацията за три седмици. Веднага след като се подобрих, лекарите извършиха сърдечна операция. Бил съм в операционната девет часа и половина. С Божията благодат операцията е минала добре и сега отново съм здрав и щастлив.

Като погледна назад, вярвам, че болките, които ме събудиха в пет сутринта са били началото на инфаркта. Бих могъл да умра още тогава. И все пак нашият любящ Бог забави инфаркта с цели осем часа и половина до пристигането на кардиолога, като по този начин запази живота ми.

Сега съм на 61 години и съм благодарен на Бога, че ми даде ново разрешително за живот. Ще използвам допълнителните години, които ми е дал, за да служа на Него и на хората.