Бог благословил Вислава Виниарска с четирима синове в град Лодз в Полша.

Внезапно синът й Гжегож умрял в ужасен инцидент, когато бил на 26 години. Той се занимавал с бягане и докато тичал близо до железопътна линия, бил засмукан към релсите от въздушния поток на бързо преминаващ влащ.

Яцек се самоубил на 28-годишна възраст. Имал проблеми в живота и се обесил.

Славек бил на 39, когато го пребили по време на улично нападение. Починал в болницата.

Най-малкият й син Ярослав получил диагнозата тумор на мозъка, когато бил на 16. След голям брой операции починал на 33-годишна възраст.

Вислава няма синове, към които да се обръща за помощ на старини. Сега е на 68 и с влошено здраве. Има диабет и е преживяла два инсулта. Страда от силни болки в кръста и ходи с бастун. Загубила е по-голяма част от зрението си и се очаква да ослепее.

„Животът ми не е бил постлан с цветя – казва тя. – Но дори да е така, мога да заявя, че съм щастлива. Всъщност, никога не съм била по-щастлива, отколкото съм сега.“

Преди няколко години младият студент по медицина Томаш Карауда почукал на вратата й с безплатен брой на списание „Знамения на времето“. След това я посещавал често, за да разговаря с нея и да я насърчава. Помогнал й да отиде до хосписа да посети умиращия си син Ярослав и я утешил в деня на смъртта му.

„Томек бе първият човек в живота ми, който ми помага - разказва Вислава. – Той ми показа Бога.“

След като изгубила последния си син, тя предала сърцето си на Исус.

„Чувствам се като Йов. Получих много и загубих много. Но Бог ми даде втори живот, също като на Йов.“

Вислава харесва текста от Псалм 23:4: „Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.“

Вислава, на снимката, обича да споделя историята на своя живот с адвентни църкви. Младите хора обикновено се просълзяват. Тя им казва, че не би желала никой да страда като нея.“

„Божията любов поддържа живота ми. Новият ми живот започна с кръщението. Без Бога не знам какво би ми се случило.“