Да четеш Библията означава и да я тълкуваш. Но как да го правим? Какви принципи да използваме? Например как да се отнасяме към различните видове произведения, които откриваме в нея? Дали пасажът, който четем, е притча, пророческо-символичен текст или исторически разказ? Самото решение на такъв важен въпрос за контекста на Писанието е вид тълкувание.

Понякога някои хора използват Библията като средство за гадаене: просто я отварят наслуки, за да потърсят библейски стих, който се надяват да ги насочи в правилната посока. Но случайното свързване на библейски пасажи така, както ги намерим, може да доведе до много странни и погрешни заключения.

Например, когато съпруг изоставил съпругата си заради друга жена, изоставената съпруга намерила голяма сигурност в следния стих: „Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата“ (Битие 3:15). От него тя получила увереност, че любовната афера на съпруга ѝ нямало да продължи дълго!

Всеки стих без контекст бързо става оправдание за собствените ни планове и идеи. Затова е много важно не само да четем Библията, но и да я тълкуваме правилно.

Никой не започва да чете библейски стих с празен ум. Всеки читател, всеки, който изучава Писанието, подхожда към Библията с определено отношение и личен опит, които неизбежно влияят върху процеса на тълкуването. Дори учениците са имали свои собствени конкретни идеи за това кой е Месия и какво трябва да направи, основани на очакванията им в съответното време. Техните силни предубеждения са им попречили да придобият по-ясно разбиране на библейския текст, което обяснява защо толкова често са разбирали погрешно Исус и събитията около Неговия живот, смърт и възкресение.

Всички ние имаме различни становища за този свят, за възвишената реалност, за Бога и т.н., които приемаме за даденост – дори и несъзнателно – когато тълкуваме Библията. Никой не подхожда към библейски текст с празен ум. Ако например мирогледът на някого категорично изключва всяка свръхестествена намеса от страна на Бога, този човек няма да чете и да смята Писанието за достоверен и надежден доклад за Божиите дела в историята, а ще го тълкува по много различен начин от човека, който приема, че свръхестественото наистина съществува.

Библейските тълкуватели не могат напълно да се „изолират“ от своето минало, опит, присъщи идеи, предубеждения и мнения. Не може да се постигне пълен неутралитет или абсолютна обективност. Изучаването и теологичните разсъждения за Библията винаги се осъществяват под влиянието на предположенията за естеството на света и на Бога.

Но добрата новина е, че Светият Дух може да открие и поправи нашите ограничени перспективи и предубеждения, когато четем думите на Писанието с възприемчив ум и искрено сърце. Библията постоянно припомня, че хора със съвсем различен произход са успявали да разберат Божието Слово и че Светият Дух ни насочва „към всяка истина“ (Йоан 16:13).

Библията е написана на много древни езици: Старият Завет е написан предимно на староеврейски, плюс само няколко пасажа на арамейски, докато Новият Завет е написан на разпространеното гръцко наречие „койне“. Повечето хора днес нито говорят, нито четат тези древни езици. Затова Библията трябва да се превежда на разнообразните съвременни езици.

Но както знае всеки добър преводач, няма превод, който да не включва известно тълкуване. Някои думи на един език нямат точно съответствие на друг. Изкуството и умението на внимателния превод, а след това и тълкуване на стиховете, се нарича „херменевтика“.

Гръцката дума hermeneuo, от която произлиза нашата дума херменевтика (библейско тълкуване), е свързана с гръцкия бог Хермес. Той е бил смятан за пратеник или посланик на боговете и като такъв, е бил отговорен за превеждането на божествените вести към хората.

Важното за нас в херменевтиката е, че докато не прочетем оригиналните езици, единственият ни достъп до стиховете е чрез преводи. За щастие, много преводи предават добре основното значение. Не се налага да учим оригиналния език, за да разберем важните истини, разкрити в Писанието, въпреки че това познание на езиците би било полезно. Обаче дори и при добър превод подходящото тълкуване също е важно, както видяхме в Лука 24:27. Именно това е главната цел на херменевтиката – да предаде точно смисъла на библейските текстове и да ни помогне да разберем как да прилагаме точно посланието им в живота си сега. Както показва стихът от „Лука“ по-горе, Исус прави това за Своите последователи. Представете си колко вълнуващо би било самият Исус да ви разтълкува библейските пасажи!

Познанието за обстановката и културата в Близкия изток е полезно за разбирането на някои библейски пасажи. „Например юдейската култура е приписвала отговорност на човека за действия, които не е извършил, но е допуснал да се случат. Затова боговдъхновените автори на Писанието обикновено приписват на Бога активни действия за неща, които според западното мислене бихме казали, че Той допуска или не възпрепятства, например закоравяването на сърцето на фараона“ (Тълкуване на Писанието. Т. 2. „Методи за изучаване на Библията“, част 4).

Културата повдига също и някои важни въпроси от херменевтиката. Културата ли обуславя Библията, като така прави свидетелствата ѝ приложими само за тази култура? Или пък божествената вест, дадена в определена култура, надхвърля нейните граници и говори на всички хора? Какво става, ако културата на някого се превърне в основа и лакмусова хартия за проверка на нашето тълкуване на Писанието?

В Деяния 17:26 апостол Павел предлага интересна перспектива за реалността, често пропускана, когато хората четат този стих. Той заявява, че Бог е направил всички нас от една кръв. Макар и да сме от много различни култури, от библейска гледна точка имаме обща връзка, която обединява всички хора въпреки културните различия и това е фактът, че Бог е Творецът на цялото човечество. Нашето греховно състояние и нуждата ни от спасение не са ограничени до определена култура. Всички ние имаме нужда от спасението, което ни се предлага чрез смъртта и възкресението на Исус Христос.

Въпреки че Бог е говорил на конкретни поколения, Той се е погрижил бъдещите поколения, които четат Неговото Слово, да разберат, че тези истини се простират отвъд местните и конкретните обстоятелства, когато са били написани библейските текстове.

Подобен пример е алгебрата, създадена през IX век пр.Хр. в Багдад. Означава ли това, че истините и принципите на този дял от математиката са ограничени само до онова време и място? Разбира се, че не.

Същият пример важи и за истините от Божието Слово. Макар че Библията е написана преди много време в култури, различни от нашата днес, истините, които тя съдържа, са така актуални за нас сега, както са били и за първите си получатели.

Лесно е да гледаме презрително на религиозните водачи, отхвърлили Исус въпреки такива убедителни доказателства. Обаче самите ние трябва да внимаваме да не би да имаме подобно отношение, когато стане въпрос за Неговото Слово.

В никакъв случай не може да се оспори фактът, че грехът драстично е променил, разкъсал и разрушил връзката ни с Бога. Грехът влияе върху целия ни живот. Засяга също и нашата способност да тълкуваме Писанието. Не само, че нашето човешко мислене лесно се насочва към греховни цели, но и умовете и мислите ни са покварени от греха и затова се затварят за Божията истина. Следните характеристики на тази поквара биха могли да се открият в мисленето ни: гордост, самозаблуда, съмнения, подозрения и непокорство.

Горделивият човек издига себе си над Бога и Неговото Слово. Защото гордостта подтиква тълкувателя да поставя прекалено ударение върху човешката логика като окончателен арбитър за истината, дори за библейската истина. Подобно отношение подкопава божествения авторитет на Писанието.

Някои хора са склонни да слушат само идеи, които са привлекателни за тях дори ако противоречат на разкритата Божия воля. Бог ни е предупредил колко опасна е самозаблудата (Откровение 3:17). Грехът поражда съмнения, които ни разколебават, и ние не сме склонни да вярваме на Божието Слово. Когато човек тръгне със съмнения, тълкуването на библейския текст никога няма да доведе до увереност. Вместо това съмняващият се човек издига себе си до позицията, от която отсъжда кое е приемливо в Библията и кое – не, а това е много опасна почва.

Всъщност трябва да подхождаме към Библията с вяра и послушание, а не с критично отношение и съмнения. Гордостта, самозаблудата и съмненията създават отношение на резервираност спрямо Бога и Библията, което със сигурност ще доведе до непослушание – нежелание да следваме разкритата Божия воля.

Най-важният въпрос в Библията е въпросът за спасението и как се спасяваме. Какво друго има значение в дългосрочен план? Каква полза, както самият Исус казва, ако спечелим всичко, което светът предлага, но изгубим душите си (Матей 16:26)?

Обаче разбирането какво учи Библията за спасението зависи до голяма степен от тълкуването. Ако разглеждаме и тълкуваме Библията неправилно, най-вероятно ще стигнем до погрешни заключения не само в разбирането си за спасението, но и във всичко друго, което тя учи. Всъщност дори във времето на апостолите в църквата вече са се промъкнали теологични заблуди, несъмнено основани на погрешни тълкувания на Писанието.

Всъщност, ако сме народ на Книгата, който желае да живее чрез Библията и само чрез Библията – и нямаме други авторитетни източници като традиция, вероучения или църковен авторитет, който да ни тълкува Словото – тогава въпросът за правилната херменевтика на Библията е изключително важен, тъй като само тя може да ни каже в какво да вярваме и как да живеем.

Въпросът за тълкуването на Писанието е жизненоважен за теологичното и евангелизационното здраве на църквата. Без правилно тълкуване на Библията не може да има единство в доктрини и учения и следователно няма единство на църквата и на мисията. Една неправилна и изкривена теология неизбежно води до недостатъчна и изкривена мисия. Ако имаме вест за света, но не сме наясно със смисъла на вестта, как ще успеем ефикасно да я представим на хората, които трябва да я чуят?

„Когато изучавате Словото, оставете пред „вратата“ на проучването предварителните си нагласи и вашите унаследени и придобити идеи. Никога няма да достигнете до истината, ако изучавате Писанието, за да защитите собствените си мнения. Оставете ги пред вратата и с разкаяно сърце влезте вътре, за да чуете какво има да ви каже Господ. Когато смиреният търсач на истината седне при нозете на Христос и се учи от Него, Словото му дава разбиране. На тези, които са твърде мъдри в самодоволството си, за да изучават Библията, Христос казва: Трябва да станете кротки и смирени по сърце, ако желаете да придобиете мъдрост за спасение.

Не четете Словото повлияни от предишни възгледи, но го изследвайте старателно и с молитва, без всякакви предразсъдъци. Ако докато четете, получите някакво убеждение и разберете, че любимите ви възгледи не са в хармония със Словото, не се опитвайте да го накарате да съответства на тези възгледи. Вашите възгледи трябва да съответстват на Словото. Не допускайте това, което сте вярвали и правили в миналото, да контролира разбирането ви. Отворете очите на ума си, за да видите чудесни неща в закона. Откривайте какво е писано, а след това укрепете нозете си върху вечната Скала“ (Уайт, Е. Вести към младите. С., Ел Уай, 2015, с. 191).

Бог благословил Вислава Виниарска с четирима синове в град Лодз в Полша.

Внезапно синът й Гжегож умрял в ужасен инцидент, когато бил на 26 години. Той се занимавал с бягане и докато тичал близо до железопътна линия, бил засмукан към релсите от въздушния поток на бързо преминаващ влащ.

Яцек се самоубил на 28-годишна възраст. Имал проблеми в живота и се обесил.

Славек бил на 39, когато го пребили по време на улично нападение. Починал в болницата.

Най-малкият й син Ярослав получил диагнозата тумор на мозъка, когато бил на 16. След голям брой операции починал на 33-годишна възраст.

Вислава няма синове, към които да се обръща за помощ на старини. Сега е на 68 и с влошено здраве. Има диабет и е преживяла два инсулта. Страда от силни болки в кръста и ходи с бастун. Загубила е по-голяма част от зрението си и се очаква да ослепее.

„Животът ми не е бил постлан с цветя – казва тя. – Но дори да е така, мога да заявя, че съм щастлива. Всъщност, никога не съм била по-щастлива, отколкото съм сега.“

Преди няколко години младият студент по медицина Томаш Карауда почукал на вратата й с безплатен брой на списание „Знамения на времето“. След това я посещавал често, за да разговаря с нея и да я насърчава. Помогнал й да отиде до хосписа да посети умиращия си син Ярослав и я утешил в деня на смъртта му.

„Томек бе първият човек в живота ми, който ми помага - разказва Вислава. – Той ми показа Бога.“

След като изгубила последния си син, тя предала сърцето си на Исус.

„Чувствам се като Йов. Получих много и загубих много. Но Бог ми даде втори живот, също като на Йов.“

Вислава харесва текста от Псалм 23:4: „Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло; защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.“

Вислава, на снимката, обича да споделя историята на своя живот с адвентни църкви. Младите хора обикновено се просълзяват. Тя им казва, че не би желала никой да страда като нея.“

„Божията любов поддържа живота ми. Новият ми живот започна с кръщението. Без Бога не знам какво би ми се случило.“