Израснах в Кипър, който е християнска страна. Семейството ми обаче бе християнско само на думи.

На 12-годишна възраст се разболях и лекарите не можеха да ми помогнат. Започнах да търся Бога. Посещавах различни църкви с надеждата, че ще намеря изцерение. Покланях се на образи, палех свещи и си мислех, че действията ми ще убедят Бог да ми помогне. Не се получаваше.

След много години, когато бях на 30, намерих листовка под вратата ми, в която се рекламираше поредица лекции върху археология и религия в обществена зала. Имаше списък с темите за всяка вечер. Въпреки че тогава не го знаех, събранията бяха организирани от Църквата на адвентистите от седмия ден.

Не проявих интерес, но тема в средата на списъка привлече вниманието ми. „Антихристът и числото 666.“ Реших да отида точно на тази тема.

Динамичната лекция ме заинтригува и реших да посетя останалите теми. Накрая организаторите поканиха всички присъстващи на богослужение в адвентната църква.

Започнах да ходя там редовно и след време се убедих в истинността на адвентната вест, но се колебаех за кръщението. Никозия е сравнително малък град и хората се познават. Чудех се как приятелите и семейството ми ще реагират, когато разберат, че съм изоставил църквата на своето детство, за да стана адвентист.

Цели 10 години размишлявах дали е толкова важно да съм кръстен. Това ще ме направи ли по-добър човек? Готов ли съм да последвам тази църква и нейния начин на живот?

Пасторът бе изключително търпелив. С времето станахме добри приятели. След известно внимателно насърчение бях кръстен.

Никога не съжалих за решението си.

Минаха още няколко години след онзи прекрасен ден. Сега съм на 55 и съм активен в нашето малко църковно семейство. Преподавам в съботното училище и работех с няколко пастори за създаването на уебсайт, с който да достигнем хората в Кипър.

Исус идва скоро и тогава най-накрая ще бъда излекуван от моето продължително заболяване. Има нещо още по-важно. Ние искаме хората в Кипър и по целия свят да разберат вестта и да се подготвят.