Всяка събота летуващи се събирали в адвентната църква в популярния руски черноморски курорст Геленджик.

Посетителите от Сибир, Уралските планини и други далечни руски райони напомнили на пастор Андрей Прокопиев за нещо, което бил научил, докато бил студент във Висшия международен институт във Филипините. Когато идвали гости в кампуса на университета, Андрей и други студенти се редували да им оказват гостоприемство и да правят общи обеди.

Андрей предложил да се организират общи обеди с гостите. Дал идеята всяка от шестте групи в съботното училище, с по шест-седем членове в група, да се редуват в приготвянето на храната.

След съботната проповед 20 посетители с радост приели поканата да останат за обяд в кухнята на църквата. След като се нахранили, Андрей ги помолил всеки да се представи и да сподели как е станал адвентист.

Личните свидетелства били въздействащи и църковните членове с радост ги изслушали. Андрей искал още хора да чуят историите и започнал да кани неадвентни съседи на богослужение и обяд.

Една събота адвентна гостенка разказал забележителната история на своя дядо – готвач, който приготвял храна за войниците, пътуващи за Западния фронт по време на Втората световна война. Готвачът бил уважаван заради усърдната си работа и въздържателен начин на живот, но той бил адвентист, който отказвал да работи в събота. Началниците му не можели да му дадат свободна събота, но не искали и да се лишат от него. Накрая командирът го повикал.

„Приятелю, ще те уволня в събота, а после отново ще те назнача в неделя.“

Системата заработила добре. През останалата част от войната готвачът бил уволняван всеки петък и назначаван всяка неделя.

Когато гостенката приключила с историята за своя дядо една посетителка неадвентистка се изправила и казала: „Искам да стана адвентистка.“

За радост на Андрей жената била кръстена след известно време. Общо четири човека били привлечени към Исус чрез личните свидетелства и кръстени за период от две години след началото на общите обеди.

Андрей, на 43 години, разказва, че обедите и личните свидетелства са били голямо благословение за църквата му и са помогнали на членовете на съботното училище да се сплотят в общата си работа за гостите.

„Личните свидетелства са много важни – казва той. – Те разкриват Бога, милостта Му и желанието Му да бъде наш Бог.“