За съжаление, в нашата постмодерна епоха Библията до голяма степен се тълкува през призмата на философията, която оспорва и нейното боговдъхновение, и нейния авторитет. Всъщност тя се разглежда просто като идеи на хора, живели в една сравнително примитивна култура, които не са можели да разбират света като нас днес. Същевременно свръхестественият елемент е или подценяван, или дори премахнат от картината, с което тя се е превърнала в документ, който, вместо да е Божието гледище за човека, се е превърнал в човешка представа за Бога. И затова много хора смятат, че Библията е станала до голяма степен неуместна в епохата на Дарвиновото мислене и съвременната философия.

Обаче ние напълно отхвърляме тази позиция. В Новия Завет можем да открием боговдъхновения подход за възприемане на цялото Писание, като изучаваме как Исус и апостолите са разбирали Стария Завет, единствената Библия, която са имало по онова време. Какво е било тяхното отношение към описаните хора, места и събития? Какви са били техните предположения и съответните методи на тълкуване? Нека да се запознаем с тяхното разбиране, а не с неправилните идеи на небоговдъхновени хора, чиито предположения водят единствено до неверие и съмнения в Божието Слово.

Кръщението на Исус, извършено от Йоан Кръстител, бележи началото на служенето на Спасителя, след което Той е отведен от Духа в Юдейската пустиня, където – в най-голямата си човешка слабост – е изкушаван от Сатана.

Когато е изкушен да угажда на апетита си, Исус отговаря: „Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Исус ни връща към живото Слово и неговия най-висш божествен източник. По този начин Той утвърждава авторитета на Писанието. Когато е изкушен да пожелае световните царства и слава, Той отговаря: „На Господа, твоя Бог, да се покланяш и само на Него да служиш“ (Матей 4:10; Лука 4:8). Христос ни напомня, че истинското поклонение е насочено към Бога, а не върху някого другиго, и че изпълняването на Неговото Слово представлява истинското поклонение. Накрая, когато е изкушен с любовта към показност и дързост, Исус отговаря: „Да не изпитваш Господа, твоя Бог“ (Матей 4:7; Лука 4:12).

На всичките три изкушения Христос отговаря с думите „Писано е“. Той прибягва непосредствено към Божието Слово, а не към нещо друго, за да се справи с атаките и заблудите на Сатана. Това трябва да стане силен урок за нас: Библията и само Библията е най-високият стандарт и основата на нашите вярвания.

Да, Библията и само Библията е Исусовият метод на защита срещу атаките на врага. Исус е Бог, но в защитата Си срещу Сатана Той разчита единствено на Божието Слово. Не на чужди мнения. Не на сложни, заплетени аргументи. Не на враждебни думи. А на простите, но дълбоки думи от Писанието. За Христос то има най-висшия авторитет и най-голямата сила. Затова служенето Му започва на сигурна основа и продължава да гради върху надеждността на Библията.

Спасителят учи учениците Си да бъдат послушни на Божието Слово и на закона. Няма абсолютно никакъв намек, че се съмнява в авторитета или приложимостта на Писанието. Точно обратното, постоянно ни насочва към него като източник на божествен авторитет. А на садукеите казва: „Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила“ (Матей 22:29). Исус поучава, че само интелектуално познание на Библията и нейните учения не е достатъчно за познаване на истината, а още по-важно, за познаване на Господа, Който е тази истина.

В думите Си към законника Исус обобщава Десетте заповеди, дадени на Мойсей близо 1500 години по-рано. Трябва да отбележим, че Христос се фокусира върху старозаветния закон и го издига на най-високо ниво. Много християни са стигнали до погрешното заключение, че тук се дава нова заповед, и следователно старозаветният закон е някак си заменен от новозаветното евангелие. Но е факт, че поученията на Исус се основават върху старозаветния закон. Христос тълкува и разкрива закона по-пълноценно, така че „на тези две заповеди (обобщение на Десетте заповеди: първите четири разглеждат връзката човек-Бог, а вторите шест – отношенията между човеците) се крепят целият закон и пророците“ (Матей 22:40). По този начин Исус издига и целия Стар Завет, когато казва „законът и пророците“, защото това е обобщение на закона, пророците и писанията, или на всичките три раздела на Стария Завет.

„Той [Христос] насочва към Писанието като неоспорим авторитет. Ние трябва да правим същото. Библията трябва да бъде представяна като Словото на безкрайния Бог, като критерий/стандарт за всички спорове и основата на всяка вяра“ (Уайт, Е. Притчи Христови. С., ЦАСД – РД, 1994, с. 14).

След смъртта на Христос Неговите последователи са объркани и изпълнени със съмнения. Как се стигна дотук? Какво означаваше това? В посочената глава от „Лука“ виждаме, че Исус им се явява на два пъти – първо на двамата по пътя за Емаус, а след това на останалите. В два различни случая той обяснява как се е изпълнило всичко от старозаветните пророчества: „И като почна от Моисей и от всички пророци, им тълкуваше писаното за Него във всичките Писания“ (Лука 24:27).

А в Лука 24:44,45 отново казва: „Тези са думите, които ви говорих (…) че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите“. След това Исус „им отвори ума, за да разберат Писанията“.

Обърнете внимание, че конкретно се споменават „всичките Писания“ (Лука 24:27). Във втория пасаж те са обобщени като „Мойсеевия закон, пророците и псалмите“ (Лука 24:44). Следователно ясно личи, че Исус, въплътеното Слово (Йоан 1:1-3,14), се осланя на авторитета на Писанието, за да обясни как са предсказани тези неща преди четиристотин години. Като говори за цялото Писание, Той поучава учениците чрез Своя пример. Когато тръгват да разпространяват евангелската вест, те също ще трябва да тълкуват цялото Писание, за да придадат разбиране и сила на новообърнатите по целия свят.

Забележете също, че в Матей 28:18-20 Исус казва на учениците Си тогава (и на нас днес), че Му е дадена „цялата власт на небето и на земята“. Но тази власт остава вкоренена в Неговия Отец и в цялото Божество, защото им казва: „И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Светия Дух“. Тогава идва ключовият пасаж: „като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал“. Какво поучава и заповядва Исус? Неговите учения са основани върху цялото Писание. Той е дошъл според пророческия авторитет на Словото и Неговото покорство спрямо Отец е изпълнение на библейските пророчества.

Исус Христос поучава, че Библията е Божието Слово – в смисъл, че това, което тя казва, е еднозначно с онова, което е изрекъл самият Бог. Тя произлиза от Него и следователно има върховен авторитет над всеки аспект от живота. Бог действа в историята, за да разкрива Своята воля на човечеството чрез Библията.

Например в Матей 19:4,5 Исус споменава цитат от Мойсей. Но заимства този пасаж и казва: „Онзи, Който ги е сътворил, сътворил ги е отначало (…) е казал: „Затова ще остави човек баща си и майка си“. Вместо да каже „Писанието казва“, Исус заявява: „Който ги е сътворил (…) отначало (…) е казал“, приписвайки на Твореца Словото, което е написал авторът на „Битие“. Всъщност тук Бог се смята за автор на това свидетелство, въпреки че то буквално е записано от Мойсей.

Прочетете следните пасажи. Как разбира Исус историческите личности и събития от Библията?

Матей 12:3, 4

Марк 10:6-8

Лука 4:25-27

Лука 11:51

Матей 24:38

Христос непрекъснато приема старозаветните хора, места и събития като историческа истина. Той смята за исторически фигури героите от Битие, 1 и 2 глава, Авел от Битие, 4 глава, Давид, който яде присъствените хлябове, и Елисей. В една предупредителна вест описва и дните на Ной: „Ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син“ (Матей 24:38,39). Разполагаме с всички доказателства, че Исус е говорил за тази могъща Божия съдба като историческо събитие.

Новозаветните автори имат същия подход към Библията като Исус. По въпроси за доктрините, етиката и изпълнението на пророчествата Старият Завет за тях е авторитетното Божие Слово. Не намираме никъде нищо, което тези хора да са казали или направили, което да оспорва или авторитета, или автентичността на която и да било част от Словото.

Забележете в тези пасажи колко тясно свързано е Писанието с гласа на самия Бог. В Деяния, 4 глава, точно преди да бъдат изпълнени със Светия Дух, учениците възхваляват Бога за избавлението на Петър и Йоан. Във възхвалата си те издигат глас, като признават Бога за Творец, говорещ чрез слугата Си Давид. Тоест Давидовите думи са Божии думи. В Деяния 13:32-36 Павел отново цитира Давид, но този път думите са приписани на Бога, тъй като в стих 32 казва: „Каквото обеща Бог на бащите ни“ (RSV).

В Римляни 9:17, където човек би очаквал „Бог“ да бъде подлогът, Павел употребява думата „Писание“: „Защото Писанието казва на Фараона“, което всъщност може да бъде предадено: „Защото Бог казва на Фараона“. В Галатяни 3:8 подлогът „Писание“ се използва вместо „Бог“, което разкрива колко тясно свързано е Божието Слово със самия Бог.

Всъщност новозаветните автори непрекъснато се осланят на Стария Завет като Божие Слово. В Новия Завет има стотици цитати от Стария. Един учен е съставил списък с 2688 конкретни препратки: 400 от „Исая“, 370 от „Псалми“, 220 от „Изход“ и т.н. Ако добавим към този списък загатванията, темите и мотивите, бройката значително ще нарасне. Книгите са изпълнени с препратки към старозаветни пророчества, които често се въвеждат с фразата „Писано е“ (Матей 2:5; Марк 1:2,7:6; Лука 2:23,3:4; Римляни 3:4; 8:36; 9:33; 1 Коринтяни 1:19; Галатяни 4:27; 1 Петър 1:16). Всичко това потвърждава, че на старозаветното Писание се основават ученията на Исус и апостолите.

„Хората се смятат за по-мъдри от Божието Слово, дори от самия Бог. Вместо да основават нозете си върху непоклатимата основа и да преценяват всичко чрез Словото, те го изпитват чрез собствените си представи за наука и природа и ако изглежда, че то не съответства на техните научни идеи, го отхвърлят като ненадеждно“ (Уайт, Е. Знамения на времето. 1884 г.).

„Хората, които са най-добре запознати с мъдростта и целите на Бога, разкрити в Неговото Слово, стават мъже и жени с могъщ интелект. Могат да бъдат също и ефективни работници заедно с великия Възпитател, Исус Христос. (…) Христос е дал на народа Си думите на истината и всички са призовани да имат своя дял в разпространяването им по света. (…) Не може да има освещение извън истината, Словото. Затова е толкова решаващо то да бъде разбирано от всеки един!“ (Уайт, Е. Основи на християнското възпитание. С. 432 – англ. изд.).

Всяка събота летуващи се събирали в адвентната църква в популярния руски черноморски курорст Геленджик.

Посетителите от Сибир, Уралските планини и други далечни руски райони напомнили на пастор Андрей Прокопиев за нещо, което бил научил, докато бил студент във Висшия международен институт във Филипините. Когато идвали гости в кампуса на университета, Андрей и други студенти се редували да им оказват гостоприемство и да правят общи обеди.

Андрей предложил да се организират общи обеди с гостите. Дал идеята всяка от шестте групи в съботното училище, с по шест-седем членове в група, да се редуват в приготвянето на храната.

След съботната проповед 20 посетители с радост приели поканата да останат за обяд в кухнята на църквата. След като се нахранили, Андрей ги помолил всеки да се представи и да сподели как е станал адвентист.

Личните свидетелства били въздействащи и църковните членове с радост ги изслушали. Андрей искал още хора да чуят историите и започнал да кани неадвентни съседи на богослужение и обяд.

Една събота адвентна гостенка разказал забележителната история на своя дядо – готвач, който приготвял храна за войниците, пътуващи за Западния фронт по време на Втората световна война. Готвачът бил уважаван заради усърдната си работа и въздържателен начин на живот, но той бил адвентист, който отказвал да работи в събота. Началниците му не можели да му дадат свободна събота, но не искали и да се лишат от него. Накрая командирът го повикал.

„Приятелю, ще те уволня в събота, а после отново ще те назнача в неделя.“

Системата заработила добре. През останалата част от войната готвачът бил уволняван всеки петък и назначаван всяка неделя.

Когато гостенката приключила с историята за своя дядо една посетителка неадвентистка се изправила и казала: „Искам да стана адвентистка.“

За радост на Андрей жената била кръстена след известно време. Общо четири човека били привлечени към Исус чрез личните свидетелства и кръстени за период от две години след началото на общите обеди.

Андрей, на 43 години, разказва, че обедите и личните свидетелства са били голямо благословение за църквата му и са помогнали на членовете на съботното училище да се сплотят в общата си работа за гостите.

„Личните свидетелства са много важни – казва той. – Те разкриват Бога, милостта Му и желанието Му да бъде наш Бог.“