Тичането ме доведе до църква в Полша. Като младеж започнах с културизъм, тъй като докторът ме предупреди, че трябва да предприема нещо за подобряване на здравето си.

След това се заех с тичане на дълги разстояния. Хареса ми! Участвах в маратони, състезания за 100 километра и дори в денонощно бягане на 203 километра.

Присъединих се към група бегачи, които тренираха заедно няколко пъти в седмицата.

След известно време забелязах, че Пьотр, един от състезателите в групата, пропускаше тренировките всяка събота. Не можех да разбера защо го прави и накрая го попитах.

„Мислех си за смисъла на живота – отговори Пьотр. – Четях Библията и дори посещавах няколко църкви, за да открия коя от тях следва Библията. Вече намерих такава църква. Искаш ли да изучаваш Библията заедно с нас?“

Библейските уроци, които един адвентен пастор преподаваше, ме объркаха. Смятах, че съм посветен християнин и дори бях член на друга деноминация.

Веднъж, докато тичахме, Пьотр ме изненада с въпрос.

„Знаеш ли, че вашето духовенство не ви казва истината?“, каза той.

„Отиваш твърде далеч! – възкликнах аз. – Доста си объркан.“

„Следващия път, когато се срещнем, ще донеса Библия – отговори Пьотр. – Ти донеси книгата с ученията на твоята църква. Ще видим къде е истината.“

Предложението ми се стори разумно. Винаги съм се стремял да бъда честен и да следвам истината, която познавах. На следващото ни събиране двамата с Пьотр сравнихме двете книги. С удивление разбрах, че моята книга не отговаря на ученията на Библията. След още няколко месеца бях кръстен. Тогава бях на 45 години.

Чувствах се добре, че се присъединявам към църква, която също като мене, се интересуваше от здравето. Скоро забелязах, че няколко църковни членове не ядат месо. Проучих въпроса за растителната храна и също престанах да ям месо.

Преди смятах, че тялото е моя собственост и го експлоатирах за собствените си желания. Сега разбирам, че тялото не ми принадлежи. Опитвам се да не го увреждам. То е храм на Бога.

Сега съм на 71 години и тичането си остава част от живота ми, въпреки че спрях да ходя на тренировки и състезания в събота. Тичането е добър начин за разпространяване на евангелието. След маратона всички се чувстват добре поради постижението си и тогава е лесно да се говори за Бога. Споделям кой ми дава сила да тичам на моята възраст.

Тичам поне три седмици в седмицата по 10 километра. Отнема ми около 55 минути. Тичам в гори и сред природата. Мисля си за живота ми и за Бога. Пея си химни и си припомням библейски стихове. Моля се Бог да ме срещне с някого, за да говоря за Него, а той често води хора при мене.