Библейските пророчества играят решаваща роля за нашата самоличност и мисия. Те осигуряват вътрешен и външен механизъм за потвърждаване точността на Божието Слово. Исус казва: „И сега ви казах това, преди да е станало, така че, когато стане, да повярвате“ (Йоан 14:29; 13:19). Решаващият въпрос е: Как да тълкуваме пророчествата правилно, за да разберем кога наистина ще се изпълнят те?

По време на Реформацията първите реформатори следват историческия метод. Той е същият, който използват Даниил и Йоан като ключ към своите собствени тълкувания. Историческият метод разглежда пророчеството като разгръщащо се в бъдещето и постепенно изпълнение на историята, започнало в миналото и завършващо с Божието вечно царство.

През тази седмица ще разгледаме стълбовете на историческото тълкуване на пророчествата. „Трябва да виждаме в историята изпълнението на пророчествата, да изучаваме делата на Провидението във великите движения за реформация и да разбираме разгръщането на събитията, които събират народите за последната битка от великата борба“ (Уайт, Е. Свидетелства към църквата. Т. 8. С., Ел Уай, 2013, с. 312).

Основният метод, който адвентистите от седмия ден прилагат при изучаване на пророчествата, се нарича историцизъм. Това е идеята, че много от основните пророчества в Библията следват ненарушимия линеен ход на историята, от миналото към настоящето и бъдещето. Подобно е на изучаването на история в училище. Правим го по този начин, защото така самата Библия тълкува пророчествата за нас.

Обърнете внимание, че царството на Навуходоносор е определено като златна глава. Затова Даниил разпознава във Вавилон първото царство (Даниил 2:38). След това казва: „След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство“ (Даниил 2:39), а след това – четвърто (Даниил 2:40). Фактът, че те следват едно след друго без никакви промеждутъци, се разбира от самия образ, тъй като всяко от царствата е представено чрез част от по-голямо тяло, следвайки от главата към пръстите на краката. Те са свързани точно както са свързани времето и историята.

В Даниил, 7 и 8 глава, вместо образ са използвани конкретни зверове-символи, но те представят същото нещо. Разкрива ни се ненарушима последователност от четири земни царства (три – в Даниил, 8 гл.). Те започват от древността и преминават през историята до настоящето и бъдещето, когато Христос ще се завърне и Бог ще установи вечното Си царство.

Следователно образът от Даниил, 2 гл. и следващите видения от Даниил, 7 и 8 гл. осигуряват основата за протестантското историческо тълкуване на пророчествата, което адвентистите от седмия ден поддържат и до днес.

Един от ключовете за тълкуване в историцизма е принципът „ден-година“. Много учени през вековете са прилагали този принцип към времевите пророчества от „Даниил“ и „Откровение“. Те са го извлекли от няколко ключови текста и от непосредствения контекст на самите пророчества.

В посочените текстове можем да забележим много ясно концепцията за принципа „ден-година“. Но откъде намираме основания да приложим този принцип към някои от времевите пророчества, например Даниил 7:25 и 8:14, както и Откровение 11:2,3; Откровение 12:6,14 и Откровение 13:5?

Три други елемента подкрепят принципа „ден-година“ в тези пророчества от „Даниил“ и „Откровение“: използването на символи, на дълги времеви периоди и особени изрази.

Първо, символичното естество на зверовете и роговете, представящи различни царства, предполага, че времевите изрази също трябва да се разбират символично. Зверовете и роговете не бива да се тълкуват буквално. Те са символи на нещо друго. След като останалата част от пророчеството е символична, а не буквална, защо да се налага да възприемаме само времето на пророчествата като буквално? Разбира се, отговорът е, че не трябва да го тълкуваме буквално.

Второ, много от събитията и царствата, изобразени в пророчествата, покриват времеви период от много векове, което би било невъзможно, ако времевите пророчества, които ги описват, бяха тълкувани буквално. Щом веднъж се приложи принципът „ден-година“, времето започва да съответства на събитията по един забележително точен начин, което не би било възможно, ако беше възприемано буквално.

Накрая, специфичните изрази, употребени за назоваване на тези времеви периоди, подсказват символично тълкуване. С други думи, начинът на изразяване на времето в тези пророчества (например „2300 денонощия“ от Даниил 8:14) не е естественият начин за посочване на времето, което ни подсказва, че описаните времеви периоди трябва да бъдат тълкувани символично, а не буквално.

Векове наред протестантските реформатори са определяли малкия рог от Даниил, 7 и 8 гл. като Католическата църква. Защо?

Има седем общи характеристики между малкия рог от Даниил, 7 и 8 глава: (1) и двата са описани като рогове; (2) и двата са преследващи сили (Даниил 7:21,25; 8:10,24); (3) и двата превъздигат себе си и богохулстват (Даниил 7:8,20,25; 8:10,11,25); (4) и двата преследват Божия народ (Даниил 7:25; 8:24); (5) аспекти от дейността и на двата са описани с пророческо време (Даниил 7:25; 8:13,14); (6) и двата се простират до края на времето (Даниил 7:25,26; 8:17,19); и (7) и двата ще бъдат унищожени по свръхестествен начин (Даниил 7:11,26; 8:25).

Историята определя първото царство като Вавилон (Даниил 2:38), второто – като Мидо-Персия (Даниил 8:20), а третото – като Гърция (Даниил 8:21). Тя ясно показва, че след тези световни империи идва времето на Рим.

В Даниил, 2 гл. желязото, символизиращо Рим, продължава да съществува в нозете от желязо, смесено с глина, т.е. до края на времето. Малкият рог от Даниил, 7 гл. излиза от четвъртия звяр, но остава част от този четвърти звяр.

Коя сила излиза от Рим и продължава своето политико-религиозно влияние за най-малко 1260 години (Даниил 7:25)? Само една сила съответства на историята и на пророчеството – папството. То идва на власт сред десетте варварски племена на Европа и изкоренява три от тях (Даниил 7:24). Папството „ще се различава от първите“ (Даниил 7:24), което показва неговата неповторимост в сравнение с другите племена. То говори „думи против Всевишния“ (Даниил 7:25) и „възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва“ (Даниил 8:11), като узурпира ролята на Исус и Го замества с папата. Папството изпълнява предсказанието да преследва „светиите на Всевишния“ (Даниил 7:25) и хвърля на земята „част от множеството“ (Даниил 8:10) по време на Контрареформацията, когато протестантите са подложени на избиване. Папството се стреми „да промени времена и закони“ (Даниил 7:25), като премахва втората заповед и променя съботата в неделя.

Пророческите рамки, изучавани през тази седмица, намират необорима подкрепа сред протестантските историци от Реформацията. Но едва когато възниква Милеритското движение в началото на XIX в., започва внимателното обмисляне и изучаване на 2300 денонощия и Изследователния съд. Разгледайте следната диаграма:

След периода на средновековните гонения, който завършва през 1798 г., когато генерал Бертие залавя и хвърля папата в затвора (Откровение 13:3), Даниил, 7 и 8 глави говорят за съд. Съдът трябва да се извърши в небето, където „съдилището бе открито“ (Даниил 7:10) и „един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни“ (Даниил 7:13). Тази съдебна сцена се извършва след 1798 г. и преди Второто пришествие на Исус.

Съдебната сцена от Даниил, 7 глава пряко съответства на очистването на светилището от Даниил 8:14. Те говорят за едно и също нещо. Според Даниил 8:14 времето на това „очистване на светилището“, което е терминология, свързана с Деня на умилостивението, е 2300 вечери и утрини, или дни. Според принципа „ден-година“ тези дни представляват 2300 години.

Началната точка на 2300-та години се намира в Даниил 9:24, където пророчеството за 70-те седмици (490 години) е chatak, или „отрязано“ от видението за 2300 дни (Даниил 9:24). Всъщност много учени с основание смятат, че пророчеството за 2300 дни (години) от Даниил 8:14 и пророчеството за 70-те седмици (490 години) от Даниил 9:24-27 са две части на едно и също пророчество. Следващият стих в пророчеството за 70-те седмици, Даниил 9:25, дава началото на времевия период: „от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим“. Датата на това събитие е „седмата година на цар Артаксеркс“ (Ездра 7:7), или 457 г.пр.Хр. Като прибавим 2300 години, стигаме до 1844 г., което е малко след 1798 г. и преди Второто пришествие на Исус. Точно тогава Той влиза в Светая Светих и започва ходатайственото си дело по очистване на небесното светилище. Разгледайте диаграмата в частта за петък.

Символите от апокалиптичните пророчества, като тези от „Даниил“ и „Откровение“, имат едно-единствено изпълнение. Например козелът е Гърция, едно определено царство (Даниил 8:21). Все пак самият текст го е назовал! Колко по-ясно би могло да бъде?

Обаче типологията ни насочва към истински хора, събития или институции от Стария Завет, които са съществували исторически, но сочат напред към нещо по-голямо и реално в бъдещето. Използването на типологията като метод на тълкуване датира още от Исус и от новозаветните автори, а можем да я открием дори в самия Стар Завет. Единственото ръководство за разпознаване на образа [типа] и предобраза [прототипа – б. ред] е когато боговдъхновен автор на Писанието ги определи като такива.

Апостол Павел споменава историческата реалност на Изхода и разработва типология, основана на опитността на древните юдеи в пустинята. По този начин той показва, че Бог, Който е вдъхновил Мойсей да запише тези събития, възнамерява те да станат „поучителен пример“ (1 Коринтяни 10:6), чрез който да увещава духовния Израил да устоява на изкушенията в последните дни.

Във всеки от тези случаи Исус и новозаветните автори прилагат тълкуването образ – предобраз, позволяващо да изпъкне пророческото значение. По този начин те сочат към едно по-велико изпълнение на историческата реалност.

Най-важното тук е да разберем, че съдебната сцена от Даниил, 7 гл., която се появява след 1260 години на гонения (Даниил 7:25), е същото събитие като очистването на светилището от Даниил 8:14. И именно тази сцена на съд в небето накрая довежда до установяването на Божието вечно царство на финала на тъжната история на тази грешна земя. Следователно имаме убедително библейско доказателство за голямото значение, което Писанието придава на Даниил 8:14, и за събитието, което обозначава.

Тичането ме доведе до църква в Полша. Като младеж започнах с културизъм, тъй като докторът ме предупреди, че трябва да предприема нещо за подобряване на здравето си.

След това се заех с тичане на дълги разстояния. Хареса ми! Участвах в маратони, състезания за 100 километра и дори в денонощно бягане на 203 километра.

Присъединих се към група бегачи, които тренираха заедно няколко пъти в седмицата.

След известно време забелязах, че Пьотр, един от състезателите в групата, пропускаше тренировките всяка събота. Не можех да разбера защо го прави и накрая го попитах.

„Мислех си за смисъла на живота – отговори Пьотр. – Четях Библията и дори посещавах няколко църкви, за да открия коя от тях следва Библията. Вече намерих такава църква. Искаш ли да изучаваш Библията заедно с нас?“

Библейските уроци, които един адвентен пастор преподаваше, ме объркаха. Смятах, че съм посветен християнин и дори бях член на друга деноминация.

Веднъж, докато тичахме, Пьотр ме изненада с въпрос.

„Знаеш ли, че вашето духовенство не ви казва истината?“, каза той.

„Отиваш твърде далеч! – възкликнах аз. – Доста си объркан.“

„Следващия път, когато се срещнем, ще донеса Библия – отговори Пьотр. – Ти донеси книгата с ученията на твоята църква. Ще видим къде е истината.“

Предложението ми се стори разумно. Винаги съм се стремял да бъда честен и да следвам истината, която познавах. На следващото ни събиране двамата с Пьотр сравнихме двете книги. С удивление разбрах, че моята книга не отговаря на ученията на Библията. След още няколко месеца бях кръстен. Тогава бях на 45 години.

Чувствах се добре, че се присъединявам към църква, която също като мене, се интересуваше от здравето. Скоро забелязах, че няколко църковни членове не ядат месо. Проучих въпроса за растителната храна и също престанах да ям месо.

Преди смятах, че тялото е моя собственост и го експлоатирах за собствените си желания. Сега разбирам, че тялото не ми принадлежи. Опитвам се да не го увреждам. То е храм на Бога.

Сега съм на 71 години и тичането си остава част от живота ми, въпреки че спрях да ходя на тренировки и състезания в събота. Тичането е добър начин за разпространяване на евангелието. След маратона всички се чувстват добре поради постижението си и тогава е лесно да се говори за Бога. Споделям кой ми дава сила да тичам на моята възраст.

Тичам поне три седмици в седмицата по 10 километра. Отнема ми около 55 минути. Тичам в гори и сред природата. Мисля си за живота ми и за Бога. Пея си химни и си припомням библейски стихове. Моля се Бог да ме срещне с някого, за да говоря за Него, а той често води хора при мене.