Степан Аваков, роден и израснал в столицата на Азербайджан, Баку, имал план за живота си още на 13-годишна възраст. Обичал баскетбола и се борел за титлата „Най-добър играч“ за своята възрастова група в Азербайждан.

„Няма за какво да се притесняваш – казал треньорът му. – Ще станеш професионален баскетболист.“

Веднъж група ученици влетели в класната стая по време на урока.

„Той е арменец“, казал един от тях и посочил Степан.

„Ще го убием“, озъбил се друг.

Учениците го извлекли на площадката пред училището, където чакала тълпа от етнически азери. Докато се готвел за най-лошото, неговите нападатели го изпуснали. Един съученик азер дошъл до Степан и го извел на сигурно място.

След като се отдалечили от множеството, двете момчета се затичали към къщата на Степан, където младежът го оставил на майка му. Степан никога вече не видял това момче.

Майката отказала да позволи на Степан да се върне в училището и месец по-късно, в края на 1989 г., семейството избягало в Русия, за да се спаси.

Степан се опитал да се приспособи към новия живот във Волгодонск – град с около 175 000 жители в Южна Русия. Опитал се да играе баскетбол, но нещо в него се било пречупило. Не можел да разбере защо дългогодишни приятели се настроили против него само заради етническия му произход. Сърцето му търсело отговори.

Веднъж учителката по история съобщила, че е поканила гост, който да говори за библейската история. Гостуващата учителка се изправила пред класа и заговорила за пророчествата от Даниил 2 гл. Степан слушал с огромен интерес. Никога не бил мислил за Бога и за първи път в живота си се замислил за съществуването на Бог, Който управлява цялата земя. Чудел се дали Бог знае бъдещето му. След края на часа се приближил към учителката и започнал да задава въпроси.

Тя поклатила глава. „Съпругът ми, който е пастор, ще дойде в училището след две седмици. Той ще отговори на въпросите ти.“

След две седмици пастор Вениамин Тарасюк дошъл да говори в часа по история. Той предложил четири въпроса, на които всеки би трябвало да отговори: Кой съм аз? Откъде идвам? Защо съм тук? Какво ще се случи след мене? Въпросите изненадали Степан. Никога не се бил замислял за тях.

„Ако човек може да отговори на тези четири въпроса, ще има отговорите на всички житейски въпроси – обяснил пасторът. – Бог може да даде отговорите.“

Степан се върнал вкъщи, решен да открие Бог и отговорите на четирите въпроса. Открил ги, когато бил кръстен след няколко години. „Изгубих мира си, когато бягах от Баку. През цялото време търсех мир, чак докато бях кръстен.“