"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението "Съботно училищен урок" от Google Play

Изтеглете Андроид приложението "Съботноучилищни уроци за юноши" от Google Play

ДАНИИЛ Елиас Бразил де Суза
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2020 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 4 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 18 - 24 януари 2020 г.

От пещта до двореца


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 18 януари

„Тези младежи, надарени със Светия Дух, обявяват пред целия народ своята вяра, че Онзи, на Когото се покланят, е единственият и жив Бог. Тази демонстрация на личната им вяра е най-красноречивото представяне на техните принципи. За да впечатлят идолопоклонниците със силата и величието на живия Бог, Неговите служители трябва да разкрият собственото си почитание пред Бога. Те трябва да изявят, че Той не само е обект на тяхната почит и поклонение и че нищо, дори съхранението на собствения им живот, не може да ги подтикне да направят и най-малката отстъпка пред идолопоклонството. Тези поуки имат пряко и жизнено отношение към нашата опитност в последното време“ (Уайт, Е. В небесните места. Стр. 149 – англ. изд.). Въпреки че са изправени пред смъртна заплаха, тъй като въпросът за поклонението може да ни се струва актуален само за онази преднаучна и суеверна епоха, Писанието разкрива, че в края на времето, когато светът ще е изключително „напреднал”, ще се разиграе нещо подобно, но в световен мащаб. Така от нашето изучаване на историята ние черпим прозрения за проблемите, с които – според Писанието – ще се сблъска Божият верен народ.




Златният образ Неделя - 19 януари

Прочетете Даниил 3:1-7. Каква е предполагаемата мотивация на царя да изработи тази статуя?


Може би са изминали около двадесет години между съня и изработването на статуята. Въпреки това, изглежда, царят не може да забрави съня и факта, че Вавилон е обречен да бъде заменен от други сили. Тъй като не се задоволява да е само златната глава, царят иска да бъде представен чрез златен образ, за да предаде на поданиците си, че неговото царство ще устои през цялата история.

Това горделиво отношение ни напомня за строителите на Вавилонската кула, които в своята арогантност се опитват да отправят предизвикателство към самия Бог. Тук Навуходоносор е не по-малко арогантен. Той е постигнал много като владетел на Вавилон и не може да понесе идеята, че в крайна сметка царството му ще претърпи упадък. Така, в опит за себевъзвеличаване, той издига образа, за да пресъздаде силата си и така да оцени верността на своите поданици. Въпреки че не е ясно дали образът е трябвало да представлява царя или някое божество, не бива да забравяме, че в античността линиите, разделящи политиката от религията, често са били размити – ако изобщо са съществували.

Също така трябва да помним, че Навуходоносор е получил две възможности да се запознае с истинския Бог. Първо, той изпитва младите евреи и ги намира за десет пъти по-умни от останалите вавилонски мъдреци. След това, когато всички други мъдреци се провалят и не могат да му припомнят неговия сън, Даниил му докладва какви мисли са присъствали в главата на царя, съня и неговото тълкувание. Най-накрая царят признава върховенството на Бога на Даниил. Но колкото и да е изненадващо, тези предишни уроци по теология не възпират Навуходоносор отново да се обърне към идолопоклонството. Защо? Най-вероятно поради гордост. Грешните човешки същества се съпротивляват на признаването на факта, че техните материални и интелектуални постижения са суета и са обречени да изчезнат. Понякога може да постъпваме като „Навуходоносоровци”, когато обръщаме твърде голямо внимание на нашите постижения и забравяме колко безсмислени могат да бъдат те пред лицето на вечността.


Как бихме могли да се научим да не падаме, дори и по фини начини, в същия капан като Навуходоносор?




Призив за поклонение Понеделник - 20 януари

Прочетете Даниил 3:8-15 и Откровение 13:11-18. Какви паралели можем да видим между случилото се във времето на Даниил и онова, което ще се случи в бъдеще?


Златният образ, издигнат на полето Дура, чието име на акадски означава „оградено място”, оставя впечатлението за огромно светилище. И ако това не е достатъчно, близката пещ може да е нещо като олтар. Вавилонската музика трябва да е била част от поклонението. Посочени са седем вида музикални инструменти, сякаш за да предадат пълнотата и ефективността на протокола по обожанието.

Днес от всички страни сме бомбардирани от призиви за възприемане на нови начини на живот, нови идеологии и да изоставим своето посвещение на Божия авторитет, изразен в Неговото Слово, за да отдадем верността си на съвременните потомци на Вавилонската империя. Привлекателността на този свят понякога е непреодолима, но ние трябва да помним, че върховната ни вярност принадлежи на Създателя – Бог.

Според пророческия календар живеем в последните дни на земната история. Откровение, 13 глава обявява, че земните жители ще бъдат призовани да се поклонят на образа на звяра. Той ще накара „всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им” (Откровение 13:16).

Посочени са шест категории хора, отдаващи верността си на образа на звяра: „малки и големи, богати и бедни, свободни и роби“. Числото на звяра, което е 666, също набляга върху цифрата шест. Това показва, че образът, издигнат от Навуходоносор, е само илюстрация на онова, което есхатологичният Вавилон ще направи в последните дни (вж. Даниил 3:1 за образността на шест и шестдесет). Ето защо ние би трябвало да обръщаме специално внимание на всичко, разиграващо се в този разказ, и да видим как Бог суверенно насочва делата на света.


Поклонението не е просто поклон пред нещо или някого и открито изповядване на върховна вярност. Кои са другите начини, много по-фини, по които можем да се окажем покланящи се на нещо друго, освен на нашия Господ?




Огненото изпитание Вторник - 21 януари

За тримата евреи поклонението пред изображения, налагано от царя, е безочлива фалшификация на поклонението в йерусалимския храм, което са преживявали в детските си години. Въпреки че заемат длъжности в империята и са лоялни на царя, тяхната вярност към Бога определя граници на човешката им лоялност. Те определено са готови да продължат да служат на царя като верни служители на административни длъжности; но не могат да се присъединят към церемонията.


Прочетете Изход 20:3-6 и Второзаконие 6:4. Каква идея предават посочените стихове, със сигурност повлияла върху становището, отстоявано от тези мъже?


След наставленията, издадени от царя, всички хора при звука на музикалните инструменти падат и се покланят на златния образ. Само трима – Седрах, Мисах и Авденаго – се осмеляват да проявят непокорност спрямо царя. Някои вавилонци незабавно насочват вниманието му към този въпрос. Обвинителите се стараят да разгневят царя, като казват: (1) сам царят е назначил тези младежи над провинция Вавилон; (2) евреите не служат на боговете на царя; и (3) те не се покланят на златния образ, издигнат от царя (Даниил 3:12). Но въпреки яростта си против тях царят предлага на тримата мъже втори шанс. Той е готов да повтори цялата процедура, така че те да се откажат от становището си и да се поклонят на образа. Ако откажат, ще бъдат хвърлени в огнената пещ. А Навуходоносор приключва призива си с най-арогантната претенция: „И кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?“ (Даниил 3:15).

Надарени със свръхестествена смелост, те отговарят на царя: „Ако е така, нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави; но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме“ (Даниил 3:17,18).


Макар да знаят, че техният Бог може да ги избави, те нямат никакви гаранции, че Той ще го направи. И все пак отказват да се подчинят на царската заповед с ясното съзнание, че може да бъдат изгорени живи. Откъде получаваме такава вяра?




Четвъртият Мъж Сряда - 22 януари

Прочетете Даниил 3:19-27. Какво се случва? Коя е другата личност в огъня?


След като хвърля верните евреи в огъня, Навуходоносор с изумление забелязва присъствието на четвърта личност вътре в пещта. Доколкото позволяват най-добрите му познания, царят идентифицира четвъртата фигура като „син на боговете” (Даниил 3:25).

Той не може да каже повече, но ние знаем коя е четвъртата личност. Той се явява пред Авраам преди разрушаването на Содом и Гомор, бори се с Яков край потока Явок и се разкрива пред Моисей в горящата къпина. Той е Исус Христос в предвъплътена форма, идващ, за да покаже, че Бог е със Своя народ във всичките му беди.

Елън Уайт пише: „Но Господ не забрави Своите Си. Когато свидетелите Му бяха хвърлени в пещта, Спасителят им се разкри лично и всички те започнаха да ходят сред буйния огън. В присъствието на Господа на горещината и студа пламъците загубиха свойството си да поглъщат” (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 216).

Както казва Бог в Исая: „Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките – те няма да те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът няма да те опали” (Исая 43:2).

Въпреки че много обичаме такива истории, те повдигат въпроса за останалите, които не са били избавени по чудодеен начин от гоненията за вярата си. Тези хора със сигурност са познали опитността на Исая и Захария, убити от неблагочестиви царе. През цялата свещена история, дори до наши дни, верните християни са понасяли ужасни страдания, които за тях са приключили – поне тук – не с чудно избавление, а с мъчителна смърт. В „Даниил“ е описан случай, при който верните получават чудно избавление, но както всички знаем, обикновено не се получава така.


От друга страна, какво е чудното избавление, което всички Божии верни ще преживеят независимо от участта им тук? (Вж. 1 Коринтяни 15:12-26)




Тайната на такава вяра Четвъртък - 23 януари

Когато разсъждаваме за преживяването на Седрах, Мисах и Авденаго, може да се запитаме: Каква е тайната на толкова силна вяра? Как така те са готови живи да изгорят, вместо да се поклонят на един образ? Помислете за всички начини, по които те биха могли да намерят благовидни основания, за да се поклонят в покорност на царската заповед. И все пак, въпреки осъзнаването на факта, че може да загинат, както се е случвало с толкова много други хора, те все пак остават твърди.


Прочетете Евреи, 11 глава. Какво научаваме тук за същността на вярата?


За да изградим такава вяра, трябва да разберем какво представлява самата вяра. Някои хора имат количествени възприятия за вяра; те измерват вярата си с отговорите, които като че ли получават от Бога. Отиват в мола и се молят за място на паркинга. Ако успеят да си намерят място още при самото пристигане, заключават, че имат силна вяра. Ако всички места са запълнени, може да решат, че вярата им не е достатъчно силна, за да чуе Бог техните молитви. Това разбиране за вярата е доста опасно, защото се опитва да манипулира Бога и не зачита Неговия суверенитет и мъдрост.

Всъщност истинската вяра, проявена и от приятелите на Даниил, се измерва от качеството на нашата връзка с Бога и възникващото в резултат на нея абсолютно доверие в Него. Автентичната вяра не се старае да наклони Божията воля така, че да я подчини на нашата воля; вместо това тя предава нашата воля на Божията. Както видяхме, тримата евреи не знаят какво точно им е приготвил Бог, когато решават да отправят предизвикателство към царя и да останат верни на Господа. Те избират да постъпят правилно независимо от последиците. Точно това характеризира зрялата вяра. Ние проявяваме истинска вяра, когато се молим на Господа за онова, което желаем, но Му се доверяваме да направи най-доброто за нас дори понякога да не разбираме какво или защо ни се случва.


Как бихме могли да упражняваме вяра ден след ден дори в „малките неща“, които могат да спомогнат за израстването на вярата ни и за готовността ни за по-големи предизвикателства с течение на времето? Защо в много отношения най-важни са изпитите за „малките неща”?




Разширено изучаване Петък - 24 януари

„Важни са уроците, които могат да бъдат научени от опитността на еврейските младежи на полето Дура. В наше време мнозина Божии служители, макар и невинни, ще бъдат предадени на страдания, унижения и жестокости в ръцете на онези, които са вдъхновени от Сатана и са изпълнени със завист и религиозен фанатизъм. Гневът на хората ще бъде насочен особено срещу вярващите, които освещават съботата според четвъртата заповед. Последният всесветски указ ще обяви, че те заслужават смърт.

Времето на бедствие за Божия народ изисква непоклатима вяра. Господните чада трябва да показват, че се покланят единствено на Него и че нищо, дори заплахата за живота, не може да ги убеди да направят и най-малка отстъпка пред фалшивото поклонение. За верните сърца заповедите на смъртни човеци ще изглеждат маловажни в сравнение със Словото на вечния Бог. Истината ще бъде изповядвана, въпреки че това ще води до затвор, изгнание или смърт“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 218).


Въпроси за разискване:

1. Прочетете 1 Петър 1:3-9. Защо Бог избавя едни хора от страданията, а други – не? Или отговорът на такива въпроси е нещо, което просто няма да получим сега? В случаите, когато не виждаме чудодейно избавление, защо трябва да се доверим на Божията благост въпреки разочарованията?

2. Ако този инцидент беше приключил със смъртта на евреите в огнената пещ, какви поуки все пак бихме могли да извлечем от него?

3. Според нашето разбиране за събитията на последните дни какъв ще бъде външният белег, спорният въпрос, в който ще е съсредоточено нашето поклонение? Какво трябва да ни разкрие това за истинското значение на съботата?

4. Прочетете Лука 16:10. Как думите на Христос тук ни помагат да разберем какво означава наистина да се живее чрез вяра?

5. Прочетете отново Даниил 3:15, когато Навуходоносор казва: „И кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?“. Как бихте отговорили на този въпрос?


Тази събота, 25.01.2020 г., ще се молим за църкви „Троян” и „Трявна”




Разказ
От Андрю Макчесни, „Адвентна мисия“

Степан Аваков, роден и израснал в столицата на Азербайджан, Баку, имал план за живота си още на 13-годишна възраст. Обичал баскетбола и се борел за титлата „Най-добър играч“ за своята възрастова група в Азербайждан.

„Няма за какво да се притесняваш – казал треньорът му. – Ще станеш професионален баскетболист.“

Веднъж група ученици влетели в класната стая по време на урока.

„Той е арменец“, казал един от тях и посочил Степан.

„Ще го убием“, озъбил се друг.

Учениците го извлекли на площадката пред училището, където чакала тълпа от етнически азери. Докато се готвел за най-лошото, неговите нападатели го изпуснали. Един съученик азер дошъл до Степан и го извел на сигурно място.

След като се отдалечили от множеството, двете момчета се затичали към къщата на Степан, където младежът го оставил на майка му. Степан никога вече не видял това момче.

Майката отказала да позволи на Степан да се върне в училището и месец по-късно, в края на 1989 г., семейството избягало в Русия, за да се спаси.

Степан се опитал да се приспособи към новия живот във Волгодонск – град с около 175 000 жители в Южна Русия. Опитал се да играе баскетбол, но нещо в него се било пречупило. Не можел да разбере защо дългогодишни приятели се настроили против него само заради етническия му произход. Сърцето му търсело отговори.

Веднъж учителката по история съобщила, че е поканила гост, който да говори за библейската история. Гостуващата учителка се изправила пред класа и заговорила за пророчествата от Даниил 2 гл. Степан слушал с огромен интерес. Никога не бил мислил за Бога и за първи път в живота си се замислил за съществуването на Бог, Който управлява цялата земя. Чудел се дали Бог знае бъдещето му. След края на часа се приближил към учителката и започнал да задава въпроси.

Тя поклатила глава. „Съпругът ми, който е пастор, ще дойде в училището след две седмици. Той ще отговори на въпросите ти.“

След две седмици пастор Вениамин Тарасюк дошъл да говори в часа по история. Той предложил четири въпроса, на които всеки би трябвало да отговори: Кой съм аз? Откъде идвам? Защо съм тук? Какво ще се случи след мене? Въпросите изненадали Степан. Никога не се бил замислял за тях.

„Ако човек може да отговори на тези четири въпроса, ще има отговорите на всички житейски въпроси – обяснил пасторът. – Бог може да даде отговорите.“

Степан се върнал вкъщи, решен да открие Бог и отговорите на четирите въпроса. Открил ги, когато бил кръстен след няколко години. „Изгубих мира си, когато бягах от Баку. През цялото време търсех мир, чак докато бях кръстен.“



Created by ULimited®