Джой е на 25 години, пионер от Глобалната мисия, която заедно с друга жена пионер от Глобалната мисия, основала църква за млади хора в град с 10 милиона жители. Тъй като живее в затворена страна, която е враждебно настроена към християнството, „Адвентна мисия“ не публикува нейното пълно име или местонахождение. Ето какво каза Джойс, когато бе запитана от Андрю Макчесни: „Защо реши да си мисионер?“

Имам сестра на име Сара, която е родена с порок на сърцето.

Баба ми била силно обезпокоена и постоянно търсела най-добрата болница. Лекарите обаче не можели да помогнат на Сара. И така, баба ми посетила традиционните ни места за поклонение, за да търси помощ, но никой не успял да й помогне.

Накрая лекарката казала на родителите ми, че не може да направи нищо повече.

„Грижете се за Сара доколкото можете – препоръчала тя. – Ако иска нещо специално за ядене или нова играчка, дайте й всичко, за да я направите щастлива.“

Когато Сара бе на 7 години, една родственица адвентист дойде от далечен град, за да я посети. Видя, че баба ми е силно обезпокоена за нея и заяви: „Ако повярваш в Исус, ще бъде благословена.“

Следващата събота баба ми ме заведе на църква. Бях на три години. Църковните членове се събраха в кръг около нас и се помолиха за нас и за Сара.

Само след няколко дни Сара бе излекувана! Сърцето й бе в идеално състояние! Докторът не можеше да повярва. Направи няколко изследвания, но не можа да намери никакъв проблем. Това бе чудо!

Чудото промени семейството ми. Баба ми и родителите ми започнаха да ходят на църква всяка събота и скоро бяха кръстени. След известно време родителите ми пожелаха да говорят и на другите за Исус. Напуснаха работата си, бяха обучени от църквата и станаха пионери от Глобалната мисия. Когато порасна, сестра ми също стана пионер от Глобалната мисия. Миналата година аз също реших да се присъединя към Глобалната мисия.

Като мисионер преподавам библейски уроци, моля се с хората и проповядвам. Работя съвместно с друга жена, която е на 23 години, и наскоро основахме нова църквa за млади хора в града.

Роднините ни, които не са християни, не разбират защо съм мисионер. Казват ми, че трябва да си търся друга работа. Понякога съм обезсърчена, когато чуя такива думи, но родителите ми се молят за мене. Майка ми дори пости и се моли за мене всяка събота. Те ми напомнят, че не работя за човек, а за Бога.

Родителите ми са прави. Работя за Бога. Той е толкова чуден и могъщ и излекува сестра ми. Вярвам, че Бог ме води във всяка стъпка от живота ми.