Урок 12
14 - 20 март 2020 г.
От север и юг до Блажената земя
Събота - 14 март
Стих за запаметяване:
„Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време“ (Даниил 11:35).
В началото на тази предизвикателна глава трябва да посочим няколко неща. Първо, Даниил, 11 глава представлява цялостен паралел на предишните пророчески линии в книгата. Също както в глави 2, 7, 8 и 9, пророческата вест се простира от дните на пророка до края на времето. Второ, появява се една последователност от световни сили – сили, често потискащи Божия народ. Трето, всяко пророчество достига своята кулминация с щастлив край. В Даниил, 2 глава камъкът унищожава статуята; в 7 глава Човешкият Син приема царството; а в 8 и 9 глава небесното светилище бива очистено посредством делото на Месия.
Глава 11 се придържа към три основни пункта. Първо, тя започва с персийските царе и разглежда тяхната участ и времето на края, когато северният цар атакува святата Божия планина. Второ, описана е поредица от битки между северния и южния цар и как те влияят на Божия народ. Трето, главата приключва с щастлив край, когато северният цар е изправен пред смъртта си от „славния свят хълм” (Даниил 11:45). Какъв положителен завършек като знак за края на злото и установяването на Божието вечно царство!
Пророчества за Персия и Гърция
Неделя - 15 март
Прочетете Даниил 11:1-4. Какво от видяното тук ни напомня за някои от предишните пророчества, които разгледахме в книгата „Даниил“?
Гавриил казва на Даниил, че от Персия все още предстои да се издигнат трима царе. Те ще бъдат последвани от четвъртия цар, който ще бъде най-богатият от всички и ще предизвика гърците. След Кир трима последователни царе владеят над Персия: Камбис (530 – 522 г.пр.Хр.), фалшивият Смердис (522 г.пр.Хр.) и Дарий I (522-486 г.пр.Хр.). Четвъртият цар е Ксеркс, споменат в книгата „Естир“ като Асуир. Той е много богат (Естир 1:1-7) и предвожда огромна армия при нахлуването си в Гърция, както е предсказано в пророчеството. Но въпреки мощта си, е отблъснат от по-малка сила от храбри войници.
Не е трудно да разпознаем Александър Велики като могъщия цар, чийто възход е отбелязан в Даниил 11:3 и който става абсолютен владетел на древния свят. Той умира на 32-годишна възраст, без да остави наследник, който да управлява империята. Така царството му е разделено между неговите четирима генерали: Селевкий над Сирия и Месопотамия, Птолемей над Египет, Лизимах над Тракия и части от Мала Азия и Касандър над Македония и Гърция.
Сравнете Даниил 11:2-4 с Даниил 8:3-8,20-22. Как тези стихове, взети заедно, ни помагат да определим представената сила като Александър?
Какво бихме могли да научим от този подбор на имена, дати, места и исторически събития? Първо, научаваме, че пророчеството се изпълнява според предсказаното от божествения вестител. Божието Слово никога не се проваля. Второ, Бог е Господар на историята. Може да останем с впечатлението, че поредицата от политически сили, лидери и царства е задвижвана от амбицията на императори, диктатори и политици от всякакъв вид. Обаче Библията разкрива, че Бог е всемогъщ и Той задвижва колелото на историята според Своето божествено намерение, което в края ще доведе до заличаване на злото и установяване на Неговото вечно царство.
Пророчества за Сирия и Египет
Понеделник - 16 март
Прочетете Даниил 11:5-14. Какво се разгръща тук?
При смъртта на Александър Велики огромната Гръцка империя бива разделена между четиримата му генерали. Двама от тях – Селевкий в Сирия (на север) и Птолемей в Египет (на юг) – успяват да установят династии, които воюват помежду си за контрол над земята.
Повечето изследователи на Библията разбират войните между северния и южния цар, пророкувани в Даниил 11:5-14, като отнасящи се до многобройните битки между тези две династии. Според пророчеството ще бъде направен опит за обединяване на тези две династии чрез брак, но този съюз ще бъде кратък (Даниил 11:6). Историческите източници съобщават, че Антиох II Теос (261-246 г.пр.Хр.), внук на Селевкий I, се жени за Верникия, дъщеря на египетския цар Птолемей II Филаделф. Но това споразумение е нетрайно и конфликтът, който пряко засяга Божия народ, скоро бива възобновен. Ето защо Даниил, 11 глава се занимава с някои важни събития, които ще засегнат живота на Божия народ през вековете, след като пророк Даниил слезе от сцената.
Отново можем да си зададем въпроса защо Господ предварително разкрива всички тези подробности относно войните, включващи царства, които се борят едно с друго за върховенство в тази част на света. Причината е проста: тези войни засягат Божия народ. Така Господ предварително обявява поредицата от предизвикателства, с които народът Му ще се сблъска през идните години. Също така Бог е Господар на историята и като сравняваме записаното пророчество с историческите събития, отново можем да проследим, че пророческото Слово се изпълнява, както е предсказало. Бог, Който предсказва превратностите на онези елинистични царства, борещи се помежду си, е същият Бог, Който знае бъдещето. Той е достоен за нашето доверие и вяра. Това е велик Бог, а не идол, направен от човешкото въображение. Той не само насочва хода на историческите събития, но може да ръководи и живота ни, ако Му позволим да го направи.
Прочетете Исая 46:9,10. Колко основна християнска теология се съдържа в тези два стиха и каква велика надежда бихме могли да почерпим от тях? Помислете колко плашещ би бил стих 10, ако Бог не беше мил и любящ, а отмъстителен и зъл.
Рим и Князът на завета
Вторник - 17 март
Прочетете Даниил 11:16-28. Въпреки че този пасаж е труден за разбиране, какви образи бихте могли да откриете, срещащи се и на други места в „Даниил“?
Като че ли в Даниил 11:16 е описан властовият преход от елинистичните царе към езическия цар: „А онзи, който иде против него, ще действа според волята си и няма да има кой да му противостои; и ще застане в славната земя и в ръцете му ще бъде разрушителна сила“. Славната земя е Йерусалим – областта, където е съществувал древният Израил, а новата сила, превземаща тази област, е езическият Рим. Същото събитие е представено и чрез хоризонталното разширяване на малкия рог, който достига до славната земя (Даниил 8:9). Така че изглежда ясно – в този момент силата, която владее света, е езическият Рим.
Някои допълнителни указания в библейския текст подсилват това разбиране. Например онзи, „който ще изпрати бирник“, би трябвало да се отнася до Цезар Август. По време на Неговото управление се ражда Исус, когато Мария и Йосиф пътуват до Витлеем за преброяването (Даниил 11:20). Също така според пророчеството този владетел ще бъде последван от „нищожен човек“ (Даниил 11:21). Както показва историята, Август бива наследен от Тиберий, осиновен син на Август. Тиберий е известен като ексцентричен и зъл човек.
Най-важното според библейския текст, именно по време на управлението на Тиберий, е, че „военачалникът на завета“ ще бъде строшен (Даниил 11:22). Това ясно се отнася за разпъването на Христос, наричан още „Князът Месия“ (Даниил 9:25; вж. също Матей 27:33-50), когато Той е убит по времето на Тиберий. Препратката към Исус като към „военачалник на завета“ е силен отличителен белег, помагащ ни да проследим потока от исторически събития. Той отново дава на читателите силни доказателства за невероятното предузнание на Бога. Господ е бил прав за всичко, случило се в миналото в тези пророчества, така че със сигурност можем да Му се доверим за това, което казва, че ще се случи в бъдеще.
Дори сред всички политически и исторически събития в тези стихове ни се разкрива Исус от Назарет, „военачалникът на завета“. Как това ни помага да видим, че въпреки всички политически катаклизми и интриги Исус остава в центъра на Писанието?
Следващата сила
Сряда - 18 март
Прочетете Даниил 11:29-39. Коя е силата, възникваща след езическия Рим?
Даниил 11:29-39 препраща към системата на новата сила. Макар че тази система е продължение на езическата Римска империя и наследява някои характеристики на своя предшественик, в същото време като че ли се различава в някои аспекти. Библейският текст казва, че „последният път няма да бъде като първия“ (Даниил 11:29). Колкото повече се взираме, откриваме, че тя действа като религиозна сила. Насочва своята атака предимно срещу Бога и Неговия народ. Нека да разгледаме някои от действията, извършени от този цар.
Първо, той „ще се разяри против святия завет“ (Даниил 11:30). Това следва да е препратка към Божия завет за спасение, на който този цар се противопоставя.
Второ, от този цар ще се повдигнат сили, които „ще омърсят светилището“ и ще премахнат „вечната жертва“ (Даниил 11:31). В Даниил, 8 глава забелязахме, че малкият рог събаря основите на Божието „светилище“ и отнема „вечната жертва“ (Даниил 8:11). Това трябва да се разбира като духовна атака срещу служенето на Христос в небесното светилище.
Трето, в резултат на атаката му върху светилището, тази сила поставя в Божия храм „мерзостта на запустението“. Паралелният израз „престъплението, което докара запустение“ посочва делата на отстъпничество и бунта на малкия рог (Даниил 8:13).
Четвърто, тази сила преследва Божия народ: „някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето“ (Даниил 11:35). Това ни напомня за малкия рог, който хвърля някои от множеството и част от звездите и ги стъпква (Даниил 8:10; сравни с Даниил 7:25).
Пето, този цар „ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете“ (Даниил 11:36). Не е изненадващо, че малкият рог говори също „надменно“ (Даниил 7:8), дори срещу Бога (Даниил 7:25).
Могат да бъдат споменати и други сходства, но – като се има предвид прочетеното от нас в Даниил, 7 и 8 глава – коя е тази сила и защо за нас е толкова важно, въпреки натиска на обществото, да останем твърди в начина, по който я идентифицираме?
Последните събития
Четвъртък - 19 март
Прочетете Даниил 11:40-45. Какво се случва тук?
Следните фрази ни помагат да разберем този текст:
Краят на времето: Изразът „краят на времето“ се споменава само в „Даниил“ (Даниил 8:17; Даниил 11:35,40; Даниил 12:4,9). Изследването на пророчествата в книгата показва, че времето на края се простира от падането на папството през 1798 г. до възкресението на мъртвите (Даниил 12:2).
Северният цар: Това име първо географски обозначава династията на Селевкидите, но след това се отнася до езическия и най-накрая до папския Рим. Като такъв той не описва географско местоположение, а духовния враг на Божия народ. Освен това трябва да отбележим, че северният цар представлява фалшификация на истинския Бог, който в Библията е символично свързан със Севера (Исая 14:13).
Южният цар: Това име най-напред означава династията на Птолемеите в Египет, южно от Светите земи. Но с разгръщане на пророчеството то придобива теологично измерение и се свързва от някои учени с атеизма. Когато Елън Уайт коментира препратката към Египет в Откровение 11:8, тя казва: „Това е атеизъм“ (Великата борба. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 169).
Славният Свят хълм: В Стария Завет този израз се отнася до Сион, столицата и сърцето на Израил и географски разположен в Обещаната земя. След кръста Божият народ вече не се определя по етнически и географски признаци. Следователно Светият хълм би трябвало да е символично обозначение на Божия народ, разпръснат по целия свят.
И така, вероятно бихме могли да разтълкуваме събитията по следния начин:
(1) Южният цар атакува северния: Френската революция се опитва да премахне религията и да победи папството, но не успява. (2) Северният цар напада и побеждава южния: религиозните сили, предвождани от папството и неговите съюзници, накрая ще преодолеят силите на атеизма и ще формират коалиция с победения враг. (3) Едом, Моав и първенците на амонците ще се спасят: някои от онези, които не се причисляват към истинския Божи народ, ще се присъединят към стадото в последния час. (4) Северният цар се подготвя да атакува святия хълм, но краят му настъпва: силите на злото ще бъдат унищожени и Божието царство ще бъде установено.
Как бихме могли да почерпим утеха, като знаем, че в края Бог и Неговият народ ще удържат победа?
Разширено изучаване
Петък - 20 март
Интересно е, че поне по отношение на Даниил 11:29-39 Мартин Лутер определя „мерзостта на запустението“ от Даниил 11:31 с папството и неговите доктрини и практики. Така взаимовръзката на Даниил, 11 глава със 7 и 8 глава потвърждава възгледа на Лутер и на много други протестантски коментатори, че папската институция и нейните учения представляват историческо изпълнение на тези пророчества. В същата връзка Елън Уайт коментира: „Никоя църква, намираща се в границите на римокатолическата власт, не бе оставена дълго да се радва на свободата на съвестта. Веднага щом придоби власт, папството протегна ръце, за да смаже всичко, отказващо да признае неговата власт; и една след друга църквите се подчиниха“ (Великата борба. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 42)
Въпроси за разискване:
1. Как бихме могли да останем деликатни към чувствата на другите и все пак да не правим компромис с учението на Библията за ролята на Рим в последните дни?
2. Даниил 11:33 гласи: „И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване“. Какво казва този текст за участта на някои от верните на Бога? Какво разкрива и за това, което някои от тези верни хора ще правят, преди да загинат от мъченическа смърт? Каква вест се съдържа тук за нас днес?
3. Даниил 11:36 гласи: „Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни“. На кого и какво ви напомня това? (Вж. Исая 14:12-17; вж. също 2 Солунци 2:1-4.)
4. Даниил 11:27,29,35 употребяват фразата в lammo'ed, или „в определеното време“. Какво още ни говори това за Божия контрол над историята?
Тази събота, 21.03.2020 г., ще се молим за църкви „Белово” и „Белоградчик”
Разказ
Желание за мисионска работа
От Джойс
Джой е на 25 години, пионер от Глобалната мисия, която заедно с друга жена пионер от Глобалната мисия, основала църква за млади хора в град с 10 милиона жители. Тъй като живее в затворена страна, която е враждебно настроена към християнството, „Адвентна мисия“ не публикува нейното пълно име или местонахождение. Ето какво каза Джойс, когато бе запитана от Андрю Макчесни: „Защо реши да си мисионер?“
Имам сестра на име Сара, която е родена с порок на сърцето.
Баба ми била силно обезпокоена и постоянно търсела най-добрата болница. Лекарите обаче не можели да помогнат на Сара. И така, баба ми посетила традиционните ни места за поклонение, за да търси помощ, но никой не успял да й помогне.
Накрая лекарката казала на родителите ми, че не може да направи нищо повече.
„Грижете се за Сара доколкото можете – препоръчала тя. – Ако иска нещо специално за ядене или нова играчка, дайте й всичко, за да я направите щастлива.“
Когато Сара бе на 7 години, една родственица адвентист дойде от далечен град, за да я посети. Видя, че баба ми е силно обезпокоена за нея и заяви: „Ако повярваш в Исус, ще бъде благословена.“
Следващата събота баба ми ме заведе на църква. Бях на три години. Църковните членове се събраха в кръг около нас и се помолиха за нас и за Сара.
Само след няколко дни Сара бе излекувана! Сърцето й бе в идеално състояние! Докторът не можеше да повярва. Направи няколко изследвания, но не можа да намери никакъв проблем. Това бе чудо!
Чудото промени семейството ми. Баба ми и родителите ми започнаха да ходят на църква всяка събота и скоро бяха кръстени. След известно време родителите ми пожелаха да говорят и на другите за Исус. Напуснаха работата си, бяха обучени от църквата и станаха пионери от Глобалната мисия. Когато порасна, сестра ми също стана пионер от Глобалната мисия. Миналата година аз също реших да се присъединя към Глобалната мисия.
Като мисионер преподавам библейски уроци, моля се с хората и проповядвам. Работя съвместно с друга жена, която е на 23 години, и наскоро основахме нова църквa за млади хора в града.
Роднините ни, които не са християни, не разбират защо съм мисионер. Казват ми, че трябва да си търся друга работа. Понякога съм обезсърчена, когато чуя такива думи, но родителите ми се молят за мене. Майка ми дори пости и се моли за мене всяка събота. Те ми напомнят, че не работя за човек, а за Бога.
Родителите ми са прави. Работя за Бога. Той е толкова чуден и могъщ и излекува сестра ми. Вярвам, че Бог ме води във всяка стъпка от живота ми.