„Съжалявам – казал докторът на Фуси Сузуки.- Съпругът Ви е много млад, но за съжаление ще умре тази вечер или в близките няколко дни.“

Новината съсипала младата японска майка. Тя отишла към реката, за да донесе вода, погледната към водата и решила да се хвърли. Внезапно се появили двама мъже в черни костюми.

„Потърпи още малко“, казал единият от тях.

„Да, бъди търпелива“, казал другият.

След това двамата се изгубили от погледа й.

Тази среща помогнала на Фуси да преодолее отчаянието и тя се върнала вкъщи, за да се грижи за съпруга си Митсухару – фермер, който бил поразен от туберкулоза.

Не след дълго забременяла за втори път. Митсухару не можел да понесе мисълта, че съпругата му ще трябва сама да отгледа две деца. Накрая тя се съгласила на молбата му да прекрати бременността си. Властите я подкрепили в решението й.

Аптекарката предписала силно лекараство, за което обещала, че ще подейства безотказно.

„Внимавай с лекарството и не превишавай дозата – предупредила тя. – В противeн случай собственият ти живот ще бъде застрашен.“

Фуси погълнала първата доза, която била достатъчно силна да прекрати бременността. Докато плачела от мъка, усетила, че зародишът мърда. „Бебето ми все още е живо!“, извикала тя.

На следващия ден повторила дозата. Поела още една доза и на третия ден. Зародишът обаче продължил да мърда в нея. В отчаянието си пресушила цялата бутикла, но бебето пак останало живо.

„Не мога да повярвам“, казала на съпруга си.

Родило се здраво момче. След няколко заедно със съпруга си посетила евангелизаторско събрание и двамата били кръстени на първия рожден ден на Акери.

„Датата на кръщението винаги ми напомня, че Бог се е намесил в утробата на майка ми, за да спаси живота ми“, казва Акери Сузуки, Адвентен пастор ветеран, който се пенсионирал след като служил като изпълнителен секретар на адвентната църква в Северната азиатско-тихоокеанска дивизия. „Родителите ми станали първите членове на адвентната църква в моето село.“

Едва когато навършил 30 години възраст майката на Акери му разкрила как се е родил.

„Когато чух историята на раждането ми, бях разтърсен и се почувствах така, сякаш съм поразен от мълния - разказва той. - Цялото ми тяло трепереше.“

Развълнуван от огромната Божия любов, той си помислил: „Аз съм скъпоцен дар от Бога.“

Още в същия момент се посветил отново на Бога.

„Бог се е намесил в утробата на майка ми, за да спаси моя живот“, възкликна той.