"Към Мене погледнете     
и спасени бъдете..."

Екипът на sdabg.net

Отзиви

Регистрация
на сайт


Банери

Изтеглете Андроид приложението Съботно училищен урок от Google Play

Изтеглете Андроид приложението Съботноучилищни уроци за юноши от изтегли Съботноучилищни уроци за юноши от Google Play

Съботно Училище - официалното приложение на отдел "Съботно училище и лично служене" към ГК на ЦАСД, включващо младежки уроци Inverse
ДАНИИЛ Елиас Бразил де Суза
Съботноучилищни уроци за възрастни
Януари, февруари, март 2020 г.
Въведение към тримесечието - вижте видеото

Урок 11 Сб Нд Пн Вт Ср Чт Пт Разказ 7 - 13 март 2020 г.

От битка към победа


Aудио версия на седмичния урок
За друг урок изберете
Всички разкази, Само стиховете
Събота - 7 март
Стих за запаметяване:
„И каза: Не бой се, мъжо възлюбен; мир на тебе! Крепи се! Да! Крепи се! И като ми говореше, аз се подкрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил“ (Даниил 10:19).

Даниил, 10 глава представя заключителното видение на Даниил, което продължава в глави 11 и 12. Още в самото начало сме осведомени, че това видение се отнася до „голям конфликт“ (Даниил 10:1 – стандартен английски превод). Ако Даниил, 11 глава посочва някои подробности за този конфликт, 10 глава показва духовните му измерения и разкрива, че зад кулисите на земните битки бушува духовен конфликт с космически пропорции. Докато изучаваме тази глава, ще видим, че когато се молим, ние се впускаме в този космически конфликт по начин с дълбоки последици. Но не сме сами в борбата; Исус се бори със Сатана заради нас. Ще научим, че великата борба, в която участваме, не е срещу земни човешки сили, а срещу властите на тъмнината.

Както го описва апостол Павел векове след Даниил: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните управители на тази тъмнота, срещу злите духове под небето“ (Ефесяни 6:12). В крайна сметка нашият успех в конфликта почива върху Исус Христос, Който единствен победи Сатана на кръста.




Пост и молитва – отново Неделя - 8 март

Прочетете Даниил 10:1-3. Какво прави Даниил отново?


Пророкът не посочва причините за продължителния период на жалеене. Но подобно ревностно застъпничество най-вероятно е мотивирано от положението на евреите, току-що завърнали се от Вавилон в Палестина.


Прочетете Ездра 4:1-5. С какви предизвикателства се сблъскват евреите при завръщането си?


От Ездра 4:1-5 знаем, че по времето, когато се опитват да възстановят храма, юдеите са изправени пред силно противопоставяне. Самаряните изпращат фалшиви доклади до персийския царски двор, като подтикват царя да спре възстановителните дейности. Пред лицето на подобни кризи, в продължение на три седмици Даниил умолява Бога да повлияе на Кир и той да позволи продължаването на работата.

В този момент Даниил вероятно е бил на почти деветдесетгодишна възраст. Той не мисли за себе си, а за своя народ и за предизвикателствата, с които се сблъсква. Продължава да се моли в продължение на цели три седмици, преди да получи какъвто и да било отговор от Бога. През това време пророкът се придържа към много скромна диета, като се въздържа от избрани храни и дори от помазване. Той изобщо не се вълнува от личните си удобства и външен вид, но е дълбоко загрижен за благосъстоянието на своите сънародници евреи в Йерусалим на хиляди километри от там.

Когато разглеждаме молитвения живот на Даниил, научаваме някои ценни уроци. Първо, трябва да продължаваме да се молим дори когато на нашите молби не се отговаря незабавно. Второ, трябва да отделяме време да се молим за другите. Има нещо специално в застъпническата молитва. Не забравяйте, че „Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си“ (Йов 42:10). Трето, молитвата подтиква Бога да направи нещо конкретно и реално. Затова нека да се молим винаги, с всякакви молитви. Пред лицето на непоносимите изпитания, големите проблеми и огромните предизвикателства, нека да отнасяме при Бога своите товари в молитва (Ефесяни 6:18).


Прочетете Даниил 10:12. Какво ни разкрива това за молитвата като обективно преживяване, подтикващо Бога да направи нещо, вместо да е просто субективно преживяване, което просто ни кара да се чувстваме добре с Бога?




Видение за Княза Понеделник - 9 март

Прочетете Даниил 10:4-9. Какво се случва тук с Даниил?


Когато Даниил описва своето преживяване, едва ли бихме могли да си представим изключителното великолепие на това, което вижда. Този „човек“ (Даниил 10:5,6) ни връща към „Човешкия Син“, описан във видението за небесния съд (Даниил 7:13). Лененото му облекло напомня за свещеническите одежди (Левит 16:4), което оприличава тази личност с „Началника на множеството“, изобразен във връзка с небесното светилище (Данаил, 8 гл.). Златото също е свързано със свещеническите одежди като знак за царско достойнство. И накрая, сравняването на тази фигура със светкавици, огън, мед и мощен глас го изобразява като свръхестествено същество. Това е някой, облечен със свещенически, царствени и военни качества. Личност, проявяваща и интересни прилики с небесното същество, което се явява на Исус Навин малко преди битката срещу Йерихон (Исус Навин 5:13,14). Във видението Исус вижда „Военачалник на Господното войнство“. Интересно е, че еврейската дума, преведена като „военачалник“ (sar) тук, е същата дума, преведена като „княз“ по отношение на Михаил в Даниил 10:21. Но по-близкият паралел е между Даниил и апостол Йоан.


Какви сходства намираме между видението на Даниил за Бога в Даниил, 10 глава и тези в Исус Навин 5:13-15 и Откровение 1:12-18?


Според Даниил придружаващите го са много изплашени, а самият пророк пада безсилен на земята. Изявата на Божието присъствие просто го поразява. Но независимо от непосредствените му страхове, видението на Даниил показва, че Бог ръководи историята. С развитието на видението ние наистина виждаме как Той предоставя на Даниил очертанията на човешката история от времето на пророка до установяването на Божието царство (Даниил, 11 и 12 гл.).


Щом, както виждаме отново и отново, Господ може да ръководи човешката история, какво може да направи Той за живота на всеки един от нас?




Докоснат от ангел Вторник - 10 март

Прочетете Даниил 10:10-19. Какво се случва всеки път, когато ангел докосва Даниил?


Поразен от блясъка на божествената светлина, пророкът пада на земята. Тогава един ангел се докосва до него и го успокоява. Докато четем разказа, обърнете внимание, че ангелът докосва Даниил три пъти.

Първото докосване дава възможност на пророка да се изправи и да чуе думите на утеха, идващи от небето: „Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откакто ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти бяха послушани и аз дойдох поради думите ти“ (Даниил 10:12). Молитвата на Даниил е задвижила небесата. За нас това идва като уверение, че Бог чува нашите молитви, което е голяма утеха във време на беда.

Второто докосване дава възможност на Даниил да говори. Пророкът излива думите си пред Господа, изразявайки своите чувства на страх и емоция: „Господарю мой, от видението болките ми се върнаха и не остана сила в мене. Защото как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мен, а и дъх не ми остана“ (Даниил 10:16,17). Така че Бог не само говори с нас; Той иска да отворим устата си, за да можем да Му кажем за нашите чувства, нужди и стремежи.

Третото докосване му дава сила. Когато Даниил признава своето недостойнство, ангелът го докосва и го утешава с Божия мир: „Не бой се, мъжо възлюбен; мир на тебе! Крепи се! Да! Крепи се“ (Даниил 10:19). Не забравяйте, че ангелът е изпратен при Даниил в отговор на молитвите му, за да му даде прозрение и разбиране. С други думи, видението, следващо в глава 11, ще има за цел да насърчи Даниил в отговор на неговата скръб и размишление върху сегашното положение в Йерусалим. Затова с Бога на наша страна можем да имаме мир дори когато се сблъскаме със скръбта. Неговото любящо докосване ни позволява да гледаме към бъдещето с надежда.


„И в нашия ежедневен живот Небето може да бъде много близко“ (Уайт, Е. Копнежът на вековете. Изд. „Нов живот“ , 2005 г., стр. 21). Колко често мислите за близката връзка между небето и земята? Колко по-различно бихте живели, ако винаги поддържахте жива тази истина в ума и сърцето си?




Големият конфликт Сряда - 11 март

Прочетете Даниил 10:20,21. Какво е разкрито тук на Даниил?


Небесният пратеник отдръпва завесата и разкрива пред Даниил космическата война, разиграваща се зад кулисите на човешката история. Веднага щом Даниил започва да се моли, между небето и земята се разразява духовна битка. Небесните същества започват да се борят с персийския цар, за да позволи на евреите да продължат възстановяването на храма. От началото на Даниил, 10 глава знаем, че персийският цар е Кир. Но един човешки цар, оставен сам на себе си, не може да окаже сериозна съпротива на никое небесно същество. Това показва, че зад човешкия цар стои духовен противник, който подтиква Кир да спре евреите от възстановяването на храма.

Подобна е ситуацията в Йезекиил, 28 глава, където тирският цар представлява Сатана – духовната власт зад човешкия пълководец на този град. Ето защо не бива да се изненадваме, че царете на Персия, срещу които идва да се бори Михаил, включват Сатана и неговите ангели. Това показва, че човешкото противопоставяне срещу възстановяването на храма в Йерусалим намира своето съответствие в духовната сфера.


Прочетете Даниил 10:13. Що за битка е описана тук?


„Докато Сатана се опитваше да повлияе на властите в Мидо-Персия да проявят неодобрението си към Божия народ, ангели работеха в подкрепа на изгнаниците. Цялото Небе наблюдаваше с интерес борбата. Чрез пророк Даниил ни е позволено да надзърнем в тази гигантска битка между силите на доброто и на злото. Цели три седмици Гавриил се бореше със силите на тъмнината, стремейки се да се противопостави на влиянията върху ума на Кир. В края на битката сам Христос дойде да помогне на Гавриил. „Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни – заяви Гавриил – но ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми помогне; аз, прочее, останах непотребен вече там при персийските царе.“ Всичко, което Небето можеше да направи за Божия народ, бе направено. Най-накрая бе извоювана победа; силите на врага бяха възпрени в дните на Кир и на сина му Камбис, царувал седем години и половина“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 243).




Победоносният Княз Четвъртък - 12 март

Най-забележителният герой в книгата на пророк Даниил е една личност, първоначално наречена „Човешки Син“ (Даниил 7:13) или „Началникът на множеството“ (Даниил 8:11). В крайна сметка научаваме, че името му е Михаил (Даниил 10:12), което означава „Кой е като Бога?“. Той идва да помогне на Гавриил в конфликта с персийския цар (Даниил 10:13). Ангелът нарича това небесно същество „вашия княз Михаил“ (Даниил 10:21), а именно Князът на Божия народ. Михаил се появява по-късно в книгата „Даниил“ като Този, Който се застъпва за Божия народ (Даниил 12:1). От Юда, 9 ст. научаваме, че Михаил, наричан още архангел, се бори със Сатана и възкресява Моисей. Откровение 12:7 разкрива, че Михаил стои като водач на небесната армия, която побеждава Сатана и неговите паднали ангели. Така че Михаил не може да бъде никой друг освен Исус Христос. Както Персийската империя има върховен командир, духовна сила, стояща зад нейния човешки водач, така и Божият народ в лицето на Михаил има свой главнокомандващ, който се намесва, за да се бори и да спечели космическата война в тяхна полза.


Прочетете Колосяни 2:15. Как Исус удържа победа в космическия конфликт?


Когато се сблъскаме със силите на злото, можем да имаме вяра в Исус, нашия защитник. Още в началото на Своето публично служене Той побеждава Сатана. По време на земния Си живот преодолява Сатана в пустинята, когато е нападнат от изкушения, бори се с демоничните орди и освобождава хората от силите на тъмнината. Исус побеждава злото дори когато то се прикрива зад опита на Петър да Го разубеди да не отива на Голгота. В заключителните Си думи към учениците Исус говори за предстоящата Си смърт като за битка, която ще завърши с решителна победа над Сатана: „Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън. И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си“ (Йоан 12:31,32).

Понякога се оглеждаме наоколо и нещата изглеждат наистина злокобни. Навсякъде се ширят насилие, неморалност, поквара и болести. От всички страни ни напада брутално един враг, който не е от плът и кръв. Но независимо колко трудни битки ни предстои да водим, Исус се бори за нас и застава като наш Княз и Първосвещеник в небесното светилище.


Прочетете Римляни 8:37-39. Как бихме могли да превърнем в реалност обещанието за победа в нашия собствен християнски живот?




Разширено изучаване Петък - 13 март

„Цели три седмици Гавриил се бореше със силите на тъмнината, стремейки се да се противопостави на влиянията върху ума на Кир (…) Всичко, което Небето можеше да направи за Божия народ, бе направено. Най-накрая бе извоювана победа; силите на врага бяха възпрени в дните на Кир и на сина му Камбис“ (Уайт, Е. Пророци и царе. Изд. „Нов живот“ , 2006 г., стр. 243).

„Каква голяма чест е оказана на Даниил от Величието на Небесата! Господ утешава треперещия Си слуга и го уверява, че молитвата му е чута на небето. В отговор на тази пламенна молба ангел Гавриил бива изпратен да повлияе на сърцето на персийския цар. Монархът се противопоставя на убежденията на Божия Дух през трите седмици, докато Даниил пости и се моли, но небесният Княз, архангел Михаил, бива изпратен да обърне сърцето на упорития цар, за да предприеме решителни действия в отговор на молитвата на Даниил“ (Уайт, Е. Осветен живот. Стр. 51 – англ. изд.).


Въпроси за разискване:

1. Макар че не сме първите хора в християнската история, които осъзнават тази истина, като адвентисти от седмия ден ние сме силни застъпници на мотива за „великата борба“, или на разбирането, че цялата вселена е част от епична битка между Христос и Сатана. И ние вярваме, че всяко човешко същество наистина участва в тази борба. Има и други – дори светски – хора, които говорят за реалността на някаква битка, в която сме потопени всички ние. Какъв е вашият собствен опит във великата борба? Как сте я виждали изявена в собствения си живот? Какво научихте, което би могло да помогне и на други борещи се?

2. Прочетете Ефесяни 6:10-18. Обърнете внимание на очевидната военна образност, използвана от ап. Павел. Какви „бойни инструкции“ са ни дадени тук във великата борба?

3. В Даниил 10:11, за втори път (вж. Даниил 9:23) Даниил е наречен hamudot, или „възлюбен“. Какво ни говори това за тясната, дори емоционална връзка между небето и земята? Помислете колко радикално се различава тази реалност от всеобщия атеистичен възглед на голяма част от съвременния свят. Каква надежда ни предлага този библейски възглед, представен в посочената препратка към „Даниил“?


Тази събота, 14.03.2020 г., ще се молим за църкви „Асеновград” и „Балчик”




Разказ
Зародиш отказва да умре
От Виктор Хълберт

„Съжалявам – казал докторът на Фуси Сузуки.- Съпругът Ви е много млад, но за съжаление ще умре тази вечер или в близките няколко дни.“

Новината съсипала младата японска майка. Тя отишла към реката, за да донесе вода, погледната към водата и решила да се хвърли. Внезапно се появили двама мъже в черни костюми.

„Потърпи още малко“, казал единият от тях.

„Да, бъди търпелива“, казал другият.

След това двамата се изгубили от погледа й.

Тази среща помогнала на Фуси да преодолее отчаянието и тя се върнала вкъщи, за да се грижи за съпруга си Митсухару – фермер, който бил поразен от туберкулоза.

Не след дълго забременяла за втори път. Митсухару не можел да понесе мисълта, че съпругата му ще трябва сама да отгледа две деца. Накрая тя се съгласила на молбата му да прекрати бременността си. Властите я подкрепили в решението й.

Аптекарката предписала силно лекараство, за което обещала, че ще подейства безотказно.

„Внимавай с лекарството и не превишавай дозата – предупредила тя. – В противeн случай собственият ти живот ще бъде застрашен.“

Фуси погълнала първата доза, която била достатъчно силна да прекрати бременността. Докато плачела от мъка, усетила, че зародишът мърда. „Бебето ми все още е живо!“, извикала тя.

На следващия ден повторила дозата. Поела още една доза и на третия ден. Зародишът обаче продължил да мърда в нея. В отчаянието си пресушила цялата бутикла, но бебето пак останало живо.

„Не мога да повярвам“, казала на съпруга си.

Родило се здраво момче. След няколко заедно със съпруга си посетила евангелизаторско събрание и двамата били кръстени на първия рожден ден на Акери.

„Датата на кръщението винаги ми напомня, че Бог се е намесил в утробата на майка ми, за да спаси живота ми“, казва Акери Сузуки, Адвентен пастор ветеран, който се пенсионирал след като служил като изпълнителен секретар на адвентната църква в Северната азиатско-тихоокеанска дивизия. „Родителите ми станали първите членове на адвентната църква в моето село.“

Едва когато навършил 30 години възраст майката на Акери му разкрила как се е родил.

„Когато чух историята на раждането ми, бях разтърсен и се почувствах така, сякаш съм поразен от мълния - разказва той. - Цялото ми тяло трепереше.“

Развълнуван от огромната Божия любов, той си помислил: „Аз съм скъпоцен дар от Бога.“

Още в същия момент се посветил отново на Бога.

„Бог се е намесил в утробата на майка ми, за да спаси моя живот“, възкликна той.