Живеят ли ангели по летищата?

Самолет на Анголските авиолинии ме докара късно вечета на летището в столицата на Ангола Луанда. Имах два часа престой, преди да хвана следващия полет за островната държава Сао Томе и Принсипи, за да събирам мисионски истории.

На посочения върху бордната карта час се наредих на дълга опашка към мястото за заминаващи. Когато показах картата на представителя на авиолинията, той ме изтика назад с поток от португалски думи. Като видя колко съм объркан, повика служителя по сигурността, който обясни, че трябва да изчакам 20 минути.

След 20 минути представителят на авиолинията прие бордната карта и ме насочи към изпълнената с хора чакалня. Изчаках 15 минути.

Тогава друг представител на авиолинията извика:“Сао Томе!“ Присъединих се към множество, което чакаше пред ескалатора надолу към мястото за заминаване на първия етаж. Същият представител, който пазеше входа към ескалатора, отказа да приеме бордовата ми карта с нов поток от португалски думи. Там нямаше служител по сигурността, който да превежда, и аз предположих, че трябва да изчакам 20 минути.

Другите пътници тръгнаха по ескалатора и скоро само няколко души останаха в залата. Реших да тръгна. Не беше останал никой, който да провери бордната ми карта. В най-долната част на ескалатора се смесих с хаотична опашка от чакащи хора.

Минутите минаваха, но все още не идваше автобус, който да ни отведе към самолета.

В този момент млад мъж с кафява коса и раница на гърба застана пред мене на опашката. Зачудих се защо не се нареди на края на опашката. След няколко минути ме погледна и каза: „Аз английски.“

Нямах представа какво иска да каже. Предположих, че говори само португалски.

Мъжът посочи тълпата около нас.

„Този полет е за Португалия – каза той на английски с лек акцент. – Сао Томе е там“. После посочи противополжната страна на залата.

„Благодаря Ви“, възкликнах аз и се затичах. Там чакаше автобус, чийто врати се затвориха, веднага след като се качих.“

Седнал в полупразния самолет, аз си спомних за непознатия на летището. Откъде знаеше, че говоря английски? Не бях говорил с никого. Откъде знаеше за къде пътувам? Бордовата карта бе пъхната в джоба ми. Защо застана пред мене на опашката и се насочи точно към мене в тълпата?

След като пристигнах в Сао Томе, разказах за случилото се на местния църковен ръководител Елисеу Р. Хавиер. Той заяви, че Бог е изпратил ангел. Ако бях пропуснал полета – каза той, - трябвало да остана три дни в Луанда, тъй като има самолет за Сао Томе три пъти седмично.

Не се съмнявам. Летищата са дом на ангели.