Даниил, 9 глава съдържа една от великите молитви на Библията. В жизненоважни моменти от живота си Даниил се предава на молитва, за да се справи с предизвикателствата, простиращи се пред него. Когато предстои пророкът и неговите приятели да бъдат убити заради мистериозния сън на един езически цар, Даниил се обръща към Бога в молитва (Даниил, 2 гл.). И когато царският указ забранява отправянето на молби към който и да било Бог, освен пред самия цар, Даниил продължава да отправя ежедневните си молитви по посока на Йерусалим (Даниил, 6 гл.). Сега, когато ще разгледаме молитвата от Даниил, 9 глава, нека помним, че видението за 2300 денонощия от 8 глава оказва голямо въздействие върху пророка. Въпреки че общите очертания на това пророчество са обяснени, той не може да разбере времевия период, представен чрез разговора между двете небесни същества: „До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (Даниил 8:14). И чак сега, в 9 глава, на пророка е дадена повече светлина, като и този път тя е в отговор на ревностна молитва.

Когато разглеждаме тази молитва, става ясно, че тя произтича от задълбочено изследване на предишно Божие откровение към Мойсей и пророците. След като научава от свитъка на Йеремия, че периодът на плена му ще продължи седемдесет години (вж. Йеремия 25:11,12; Йеремия 29:10), Даниил разбира значението на историческия момент, в който живее.

Нека не забравяме, че Даниил произнася тази молитва през 539 г.пр.Хр. – годината, в която Персийската империя превзема Вавилон. Така че от завладяването на Йерусалим и разрушаването на храма от Навуходоносор вече са изминали почти седемдесет години. Следователно, според пророчеството на Йеремия, Божият народ скоро ще се завърне в родината си. Доверявайки се на Божието Слово, Даниил знае, че с неговия народ предстои да се случи нещо много важно и точно както Бог е обещал в Словото Си, пленът във Вавилон скоро ще приключи и евреите ще се завърнат по домовете си.

От личното си изучаване на Писанията, с които разполага, Даниил също така осъзнава колко сериозни са греховете на народа му. Тъй като са нарушили завета, юдеите са прекъснали връзката си с Бога; следователно неизбежната последица е пленът (Левит 26:14-45). По този начин именно изследването на Божието откровение предоставя на Даниил разбиране за времето и това му вдъхва чувство за неотложност, за да се моли пред Бога от името на народа.

С приближаването на последните дни от земната история ние трябва повече от всякога да изучаваме и да живеем според Божието Слово. Само Писанието може да ни даде авторитетно обяснение за света, в който живеем. В края на краищата то разказва историята на великата борба между доброто и злото и по този начин разкрива, че човешката история ще приключи със заличаването на злото и установяването на Божието вечно царство. Колкото повече изучаваме Писанията, толкова по-добре можем да разберем съвременната ситуация в света и нашето място в него, както и основанията ни за надежда в един свят, който не предлага никаква надежда.

Трябва да обърнем специално внимание на няколко аспекта от тази молитва.

Първо, никъде в молитвата на Даниил той не иска обяснение за бедите, сполетели еврейския народ. Пророкът знае причината. Всъщност основната част от молитвата се състои в това, че самият Даниил изрежда причините: „Не послушахме гласа на Господа, нашия Бог, да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си, пророците“ (Даниил 9:10). Последният път, когато оставихме пророка да се нуждае от разбиране за нещо, беше в края на 8 глава, когато той посочи, че не разбира видението за 2300 денонощия (вж. Даниил 8:27).

Второ, тази молитва е призив към Божията благодат, към Божията воля да прости на Своя народ, въпреки че хората са съгрешили и са извършили зло. В известен смисъл тук виждаме силно отражение на евангелието – грешните човеци нямат никакви заслуги, но въпреки това търсят благодат, която не заслужават, и прошка, която не са спечелили. Нима това не е пример за положението на всеки един от нас поотделно пред Бога?

Още един аспект от молитвата на Даниил заслужава да бъде споменат: позоваването на честта на Божието име. Тоест молитвата не е мотивирана от личното удобство на Даниил или на народа му, а заради Божието име (Даниил 9:17-19). С други думи, на молбата трябва да бъде отговорено положително, понеже така ще бъде почетено Божието име.

Молитвата на Даниил е само една от множеството важни застъпнически молитви, записани в Библията. Такива молитви докосват Божието сърце, предотвратяват съда и вместо него дават освобождение от врагове. Когато Бог е готов да унищожи цялата еврейска нация, застъпничеството на Мойсей спира ръката Му (Изход 32:7-14; Числа 14:10-25). Дори когато тежката суша е на път да изгори земята, Бог отговаря на молитвата на Илия и излива дъжд, за да съживи земята (3 Царе, 18 гл.).

Когато се молим за роднини, приятели и други хора или ситуации, Бог чува нашите молитви и може да се намеси. Понякога е възможно да отнеме повече време, за да се отговори на конкретна молитва, но можем да бъдем сигурни, че Бог никога не забравя нуждите на чадата Си (вж. Яков 5:16).

В този случай Даниил играе ролята на застъпник или посредник между Бога и народа. От изучаването на Писанията пророкът осъзнава колко грешен е народът, когато е нарушил Божия закон и е отказал да чуе Господните предупреждения. И така, като признава отчаяното духовно състояние на хората, Даниил се моли за изцеление и прошка. Но пророкът се отъждествява със своя народ. В някои аспекти Даниил илюстрира ролята на Христос като наш ходатай (Йоан, 17 гл.). Има обаче една основна разлика: Христос е „без грях“ (Евреи 4:15) и затова няма нужда да изповядва личен грях или да принася жертви за лично опрощение (Евреи 7:26,27). Но Той се отъждествява с грешниците по един неповторим начин: „Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“ (2 Коринтяни 5:21).

Два основни повода за притеснение стават причина за застъпническата молитва на Даниил: греховете на народа и запустяването на Йерусалим. Ето защо Божият отговор касае тези две молби. Посредством делото на Месия хората ще бъдат изкупени и светилището ще се очисти. Но двете конкретни молби получават отговор по начини, надхвърлящи непосредствения исторически хоризонт на Даниил – делото на Месия ще бъде в полза на цялото човечество.

1. „Въздържане на престъплението.“ Еврейската дума за „престъпление“ (pesha’) предполага умишлено нарушение от страна на по-нисшестоящ спрямо по-висшестоящ (например Притчи 28:24). Тази дума се споменава в Библията и във връзка с откритото предизвикателство към Бога от страна на човеците (Йезекиил 2:3). Но посредством кръвта на Исус бунтът срещу Бога е потушен и на хората се предлагат заслугите, произтичащи от Голгота.

2. „Довършване на греховете.“ Глаголът носи значението на „да подпечата“ и тук означава, че грехът е опростен. От грехопадението насам човечеството не може да живее на висотата на Божиите стандарти, но Месия ще се погрижи за нашите провали.

3. „Правене на умилостивение за беззаконието.“ Както казва Павел: „Защото Отец благоволи да всели в Него съвършената пълнота и чрез Него да примири всичко със Себе Си – и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст“ (Колосяни 1:19,20). И отново, само Исус може да осъществи тази реалност.

4. „Да се въведе вечна правда.“ Христос заема мястото ни на кръста и по този начин ни възлага благословеното състояние „да бъдем прави“ пред Бога. Само чрез вяра можем да получим тази праведност, произтичаща от самия Него.

5. „Да се запечата видението и пророчеството.“ Когато Христос се принася в жертва, старозаветните пророчества, сочещи към изкупителното Му дело, биват запечатани в смисъл, че вече са се изпълнили.

6. „Да се помаже Пресвятото.“ Най-святото, споменато тук, не е личност, а място. Така че свидетелството се отнася до започването на Христовото застъпническо служене в небесното светилище (Евреи 8:1).

В края на видението за 2300 денонощия пророкът е озадачен, тъй като не може да го разбере (Даниил 8:27). Десет години по-късно Гавриил идва да помогне на Даниил „да разбере“ видението (Даниил 9:23). Това последващо откровение предоставя липсващата информация и разкрива, че делото на Месия трябва да бъде завършено към края на периода от седемдесет седмици. Според принципа „ден-година“ и хода на предсказаните събития седемдесетте седмици трябва да се разбират като 490 години. И отправната точка за този период е заповедта да се възстанови и насели Йерусалим (Даниил 9:25). Заповедта е издадена от цар Артаксеркс през 457 г.пр.Хр. Тя разрешава на евреите под ръководството на Ездра отново да построят Йерусалим (Ездра, 7 гл.). Според библейския текст седемдесетте седмици са „определени“ или „отсечени“. Това показва, че периодът от 490 години е бил отрязан от по-голям времеви период, т.е. от 2300 години, обозначени във видението от 8 глава. Оттук следва, че 2300 години и 490 години трябва да имат една и съща начална точка, а именно 457 г.пр.Хр.

Пророчеството за седемдесетте седмици е разделено на три части: седем седмици, шестдесет и две седмици и седемдесетата седмица.

Седемте седмици (49 години) най-вероятно се отнасят до времето, през което Йерусалим ще бъде възстановен. След тези седем седмици ще настъпят шестдесет и две седмици (434 години), водещи до „Княза Месия“ (Даниил 9:25). Така 483 години след указа на Артаксеркс, т.е. през 27 г.сл.Хр. Исус Христос се кръщава и бива помазан от Светия Дух за Своето месианско служене.

През седемдесетата седмица ще се случат други важни събития: (1) „Месия ще бъде посечен“ (Даниил 9:26), което се отнася за смъртта на Христос. (2) Месия „ще потвърди завет с мнозина за една седмица“ (Даниил 9:27). Това е специалната мисия на Исус и на апостолите към еврейския народ. Тя се осъществява през последната „седмица“ от 27 до 34 г.сл.Хр. (3) „А в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът“ (Даниил 9:27). Три години и половина след Своето кръщение (т.е. в средата на седмицата) Исус слага край на жертвената система – в смисъл, че тя вече няма пророческо значение – принасяйки Себе Си като върховната и съвършената Жертва на новия завет. По този начин премахва нуждата от други животински жертви. Последната седмица от пророчеството за 70-те седмици свършва през 34 г.сл.Хр., когато Стефан умира с мъченическа смърт и вестта на евангелието започва да се разпространява не само сред евреите, но и сред езичниците.

По-долу е начертана схемата, обясняваща как пророчеството за 70-те седмици от Даниил 9:24-27 е свързано със и формира началната точка на пророчеството за 2300 години от Даниил 8:14. Ако отброите 2300 години от 457 г.пр.Хр. (като не забравяте да извадите несъществуващата нулева година), получавате 1844 г.сл.Хр.; или ако преброите оставащите 1810 години след 34 г. (2300 минус първите 490 години), също стигате до 1844 година. По този начин може да се докаже, че очистването на светилището от Даниил 8:14 е започнало през 1844 г.

Забележете също как 1844 г. съвпада с това, което видяхме в Даниил, 7 и 8 глава. Тоест съдът в Даниил, 7 глава, който е синоним на очистването на светилището от 8 глава (вж. уроците от последните две седмици), се случва след продължилите 1260 години гонения (Даниил 7:25) и все пак преди Второто пришествие на Исус и установяването на Неговото вечно царство.

Живеят ли ангели по летищата?

Самолет на Анголските авиолинии ме докара късно вечета на летището в столицата на Ангола Луанда. Имах два часа престой, преди да хвана следващия полет за островната държава Сао Томе и Принсипи, за да събирам мисионски истории.

На посочения върху бордната карта час се наредих на дълга опашка към мястото за заминаващи. Когато показах картата на представителя на авиолинията, той ме изтика назад с поток от португалски думи. Като видя колко съм объркан, повика служителя по сигурността, който обясни, че трябва да изчакам 20 минути.

След 20 минути представителят на авиолинията прие бордната карта и ме насочи към изпълнената с хора чакалня. Изчаках 15 минути.

Тогава друг представител на авиолинията извика:“Сао Томе!“ Присъединих се към множество, което чакаше пред ескалатора надолу към мястото за заминаване на първия етаж. Същият представител, който пазеше входа към ескалатора, отказа да приеме бордовата ми карта с нов поток от португалски думи. Там нямаше служител по сигурността, който да превежда, и аз предположих, че трябва да изчакам 20 минути.

Другите пътници тръгнаха по ескалатора и скоро само няколко души останаха в залата. Реших да тръгна. Не беше останал никой, който да провери бордната ми карта. В най-долната част на ескалатора се смесих с хаотична опашка от чакащи хора.

Минутите минаваха, но все още не идваше автобус, който да ни отведе към самолета.

В този момент млад мъж с кафява коса и раница на гърба застана пред мене на опашката. Зачудих се защо не се нареди на края на опашката. След няколко минути ме погледна и каза: „Аз английски.“

Нямах представа какво иска да каже. Предположих, че говори само португалски.

Мъжът посочи тълпата около нас.

„Този полет е за Португалия – каза той на английски с лек акцент. – Сао Томе е там“. После посочи противополжната страна на залата.

„Благодаря Ви“, възкликнах аз и се затичах. Там чакаше автобус, чийто врати се затвориха, веднага след като се качих.“

Седнал в полупразния самолет, аз си спомних за непознатия на летището. Откъде знаеше, че говоря английски? Не бях говорил с никого. Откъде знаеше за къде пътувам? Бордовата карта бе пъхната в джоба ми. Защо застана пред мене на опашката и се насочи точно към мене в тълпата?

След като пристигнах в Сао Томе, разказах за случилото се на местния църковен ръководител Елисеу Р. Хавиер. Той заяви, че Бог е изпратил ангел. Ако бях пропуснал полета – каза той, - трябвало да остана три дни в Луанда, тъй като има самолет за Сао Томе три пъти седмично.

Не се съмнявам. Летищата са дом на ангели.